В Закона за храните няма термин „вредни храни“. Ако една храна е вредна, тя не би трябвало въобще да бъде предлагана на пазара и да не се консумира. Можем да говорим за нездравословни и некачествени, за екологични и за полезни, но не можем да обсъждаме вредни храни.
Това заяви в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ д-р Султанка Петрова. Тя е народен представител от Патриотичния фронт, член на комисиите по здравеопазване и по земеделие и храните, председател на Националната женска организация на ВМРО. Повод за коментара бе готвеният от министерствата на здравеопазването и на спорта Закон за данък за общественото здраве, с който да се облагат храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини.
В момента Агенцията по безопасност на храните не си върши работата, не се извършва пълен мониторинг и изследване на продаваните храни. На етикета пише едно като съдържание, лабораторните тестове показват друго, обяви Петрова, която до 2014 г. бе председател на Управителния съвет на Балкански център за безопасност на храните.
Позицията на ВМРО е категорично против тази идея – години наред се правеха експерименти с българските граждани, какъвто е и обсъжданият данък. Ние не приемаме да се въвеждат нови данъци, които да усложняват и затрудняват още повече живота на бедния българин. При положение, че преди дни бяха изнесени данни, че 2,3 милиона българи са бедни, как човек с пенсия от 154 лв. или със заплата от 400 лв. да си позволи да консумира здравословни храни, даващи добър ефект върху неговото здраве, запита депутатът от ВМРО.
Да, трябва да търсим вредата в определени храни и да ограничим консумацията им, но този данък няма да реши проблема и да подобри здравословния статус на българския народ, убедена е Петрова.
На база дългогодишната ми работа в сферата на гарантиране безопасността на храните мога да заявя, че има много по-вредни неща от захарта, солта и мазнините. Защо никой не говори за пестицидите, за нитратите, за микотоксините, за химичните вещества, с които са пълни храните, които доказано вредят на всички нас, запита тя.
Родителите са тези, които трябва да учат децата си с какво трябва да се хранят. От друга страна институциите трябва да провеждат информационни кампании, насочени към родителите, които имат основна роля при формиране на хранителните навици на децата: повишаващи културата на хранене, спорт, физическа активност и др., допълни тя.
Ако чипсът от 1 лв. стане 1.10 лв., детето пак ще си го купи. Затова – или да увеличим цената на 10 лв., или да намалим ДДС върху плодове и зеленчуци. Само така наистина ще гарантираме, че нацията се храни здравословно, категорична бе д-р Петрова.
