Споразумението за името на Македония радикализира и македонската, и гръцката опозиция. Дали е добро името Северна Република Македония, няма как да коментирам, защото България не е страна по този спор.
Това заяви в предаването „Брюксел 1“ по България ОН ЕР народният представител от ВМРО в ПГ „Обединени патриоти“ Александър Сиди.
Ако сме имали проблеми с името на югозападната ни съседка е трябвало да ги изкажем преди 25 г., когато признахме държавата с конституционното ѝ име Република Македония, каза Сиди.
Народният представител подчерта дебело, че за България важното покрай този спор е да няма териториални претенции към Република Македония и да няма претенции към България, че има у нас македонско или каквото и да било друго малцинство. Тези неща са разписани в договора за добросъседство между България и Македония и трябва да съблюдаваме стриктното му спазване.
Александър Сиди нападна БСП заради позицията им, че с името „Северна Македония“ се предявяват териториални претенции и за македонизацията на Пиринския край:
БСП имат къса историческа памет и са лицемерни в политическата си позиция. Аз съм изненадан и изумен от исканията им. Единственото, което трябва да направят БСП, е да поднесат извинения към народа от двете страни на границата по отношение на Бледската спогодба*, която Георги Димитров подписа и която работи за македонизация на Пиринския край.
За България най-добре е да подпомага Македония и по пътя към членство в ЕС. Българският национален интерес е Македония да влезе в Европейския съюз с ревизирана история, с това, че сме имали обща история и можем да имаме общо бъдеще, категоричен е народният представител.
Личното мнение на патриота е, че най-добрият вариант за името е държавата за се казва Югозападна България, но заради грешки в политиката ни в миналото, то вече не стои на дневен ред.
*Бледската спогодба, известна още и като Бледско споразумение или Договор „Тито-Димитров“, е споразумение между България и Югославия, подписано на 1 август 1947 в Блед, Словения от държавните ръководители на двете страни Георги Димитров и Йосип Броз Тито. Споразумението предвижда включване на Пиринска Македония в състава на федерална Югославия като част от Федеративна народна република Македония (Вардарска Македония).
