Александър Сиди, водач на листата на „БЪЛГАРСКИТЕ ПАТРИОТИ – ВМРО, ВОЛЯ И НФСБ“ в Пловдив град, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Националният младежки комитет на ВМРО излезе с остра реакция срещу „скандална“ според партията инсталация, направена върху фасадата на парламента, където бе прожектирано знамето на гей общността върху надписа „Съединението прави силата“ и едно от посланията на „София прайд“ – „Съединението ни прави силни. Омразата ни прави слаби“.
Г-н Сиди, защо определихте тази инсталация като „скандална“ и като „гавра с държавността“?
Александър Сиди: То е ясно от само себе си. Прожектирането на изключително нееднозначно приет символ върху сградата на държавността в една парламентарна република е гавра, демонстрация на сила, демонстрация на власт. Защото в крайна сметка, дори да има хора в държавата, които одобряват тази политика, защото това не е вече кой с кого си ляга вечер, а е въпрос на политика – със сигурност в държавата има и много хора, които не подкрепят този тип налагане на политика. Така че да демонстрираш по този начин, оцветявайки в цветовете на знамето си най-важната институция в държавата, безспорно е гавра с държавността. Надявам се отговорните лица да поемат веднага отговорност за това. Днеска ще разберем кой е разрешил да се извърши тази гавра и съответно трябва да понесе своето наказание по закон, защото това е поругаване на национален символ.
Водещ: Каква трябва да бъде отговорността, ако наистина има такова разрешение?
Александър Сиди: Със сигурност е описано в закона какво се случва, когато поругаваш национален символ. Колкото и да смятат, че са крайно либерални, обичащи, обичани и т.н., политическите искания зад това движение и хората, които ги изповядват, трябва да са запознати на първо място със законите в България и на второ място, извършвайки такъв тип актове, трябва да са абсолютно наясно, че не е наложително останалите хора, които не одобряват това, да гледат сградата на Народното събрание, оцветена по този начин. Със сигурност мога да кажа, че това не им помага в тяхната дейност, защото – прощавайте, но създаването на напрежение категорично не е полезно, за която и да било кауза.
Водещ: Голяма част от коментарите, свързани с гей парада, се изчерпват с това, че става дума за равни права. Вие обаче говорите за демонстрация на политическа власт, политически искания, налагане на пропаганда. Смятате ли, че отвъд исканията за равни права има и наистина политически искания?
Александър Сиди: Не, не смятам, аз съм абсолютно сигурен. Това е категорично. Това е политическо движение, което заплашва устоите на обществата, на традиционните общества, не само в Европа, а и отвъд нея. Виждаме, че налагането на такъв тип пропаганда през европейските институции и със задължителен характер, и т.н., това са вече политически искания категорично. Демократичните – разбирайте либерални партии по света, категорично работят политически за осъществяването на този модел. А какво означава равни права, какви са правата, които нямат? Нека да ги кажат. И аз съм го заявявал нееднократно: това не се случва, парадирайки с нещо доста неправилно по улиците на нашите градове. Видяхме снимки от този прайд, видяхме какви артикули се продават – прощавайте, да продаваш на място, където има деца, сапуни с фалически форми, обяснявайки как искаш права, е меко казано неприемливо според мен. Какво точно права ти дава сапун с такава форма, какви права точно ти липсват? Така че правенето на този тип демонстрации, нахалното и арогантно отношение, слагането на законови препятствия, примерно достъп до европейските фондове, ако не признаеш правата на ЛГБТИ – и последният да затвори вратата, че те добавят буквички постоянно – ако това не го прави държавата и се забрани достъпът до европейските фондове, не е ли политика? Защото в крайна сметка, ако тези хора имат някакъв проблем, пътят е простичък и ясен – прави се референдум, внася се в Народно събрание. Има достатъчно партии – в 45-ото Народно събрание нямаше нито една партия, която да не подкрепя исканията на тази общност – можеха да внесат чрез някой от своите народни представители, защото те имаха голямо представителство, да внесат искания в Народното събрание, Народното събрание да го обсъди. Това се прави в една парламентарна република. Не да осветяваш парламента отвън със знамето на своите политическия искания.
Водещ: Сигурна съм, че много пъти сте чували исканията, които са насочени и към правото на сключване на еднополови бракове, правото за осиновяване на деца и въобще признаването на това съжителство като равностойно на съжителството между мъж и жена.
Александър Сиди: Чувал съм, разбира се, част от тези искания. С някои от тях, разбира се, мога да се съглася и да се коментира – с много малка част, за съжаление. Защото прощавайте, но аз категорично не съм съгласен с идеята за осиновяване на деца, а сигурен съм, че и много други хора. И категорично не смятам, че трябва да бъде приравняван бракът, брачният съюз между мъж и жена с този между еднополови двойки. Със сигурност има начин да бъдат решени техните юридически проблеми, но категорично това не е тяхната цел. Тяхната цел е демонстрация, тяхната цел е налагане на политическа власт – нещо, което надявам се, че и на 11 юли българските граждани няма да допуснат, така, както го направиха, за съжаление, заслепени от омраза към едно или друго управление, гласуваха по-скоро емоционално, отколкото разумно, и съответно вкараха в Народното събрание хора, които доста активно налагат тази либерална пропаганда. Да не забравяме, че една от политическите сили, която имаше сериозен резултат на последните избори, много упорито пропагандира в тази посока.
Водещ: Не точно успоредно, но в същия ден имаше шествие в подкрепа на запазване на традиционното християнско семейство. ВМРО подкрепи аналогично шествие и във Велико Търново. Смятате ли, че идеята за запазване на традиционното християнско семейство среща достатъчно подкрепа в обществото?
Александър Сиди: Със сигурност да – за това съм категоричен. Аз съм убеден, че българските граждани много отдавна са заявили своето мнение по този въпрос. Включително имаме и решения на Конституционния съд, които казват какво точно има предвид Конституцията в съюза между мъж и жена. Правенето на прайдове, шествия и т.н. със сигурност не е добро, то разделя обществото. И тук съм склонен да се съглася с различни мнения, че всъщност и шествието в защита на традиционното семейство, и съответно прайдът са абсолютно ненужни и вредни, защото това разделение противопоставя обществото по линия, за която сигурен съм, обществото еднозначно е заявило своята позиция. Така че да, подкрепихме това шествие. Това е съвсем нормално, да се излезе и да се демонстрира именно онзи модел, който е нормален за държавата. Но тук искам да кажа и няколко други неща, които бяха в 44-ото събрание изключително важни и на фокус. Не само традиционното семейство, не семейството между мъж и жена е това, което е на прицел в момента. На прицел за съжаление са децата и това е по-големият проблем. Защото в 44-ото Народно събрание цялата тази либерална пропаганда се опита да извади детето от семейството като основна ценност. Виждаме случаи, които са скандални – как едно дете бива изведено от семейната среда и съответно се плащат хиляди левове за това дете за отглеждането му в несемейна среда, в приемни семейства и т.н. Цялата тази грижа на държавата може да бъде насочена към детето в неговата семейна среда, разбира се, ако условията позволяват. Помним един скандален случай с майка, която нямаше финансовата възможност да отглежда децата си, и децата ѝ бяха отнети, вместо държавата да инвестира тези средства конкретно в това семейство. Така че ето Ви друг ракурс на този проблем. Защото либералната политика се опитва да отдели детето от семейството и съответно след това вече говорим за осиновяване на деца. Откъде взимаме тези деца за осиновяване? Освен, разбира се, в случаите, когато при еднополовата двойка единият от двамата е придобил по нормалния, естествен, биологичен път, защото няма друг, своето дете, другият да го осиновява – това е едното искане. Но искането на еднополова двойка за осиновяване на дете – просто дете, взето отнякъде – откъде ще бъде взето? Тази цялата взаимовръзка е нещо, което трябва да внимаваме много, когато слушаме какви точно права искат тези хора.
Водещ: Поискахте прокуратурата да заличи партия ДПС. Аргументите Ви?
Александър Сиди: Това не е еднократно искане, а е нещо, което говорим от много отдавна. Но сега, за съжаление, видяхме, че тази партия продължава да бъде изключително агресивна по темата за някакво турско малцинство в България, запазване на турска идентичност и т.н. – т.е. все действия, които са категорично противоконституционни. И действията на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, неговите скандални думи, че Турция е тяхната родина, а България – тяхната земя, че те трябва да пазят идентичността на турците в България, категорично прави тази партия етническа – нещо, което е забранено от Българската конституция. Прокуратурата трябва да се сезира и да започне производство по заличаване на ДПС. Освен това категорично не разбирам защо властите не се намесиха тогава, когато Мустафа Карадайъ беше в Анкара и в разговори с президента на Турция Ердоган, който най-малкото е спорна от демократична гледна точка личност, какво точно си говореха и какво точно договаряха, в името на какво отива г-н Карадайъ при него, освен като лидер на политическа партия, очевидно етническа, по неговите собствени думи, да иска подкрепа в Турция. И виждате, че онази мантра, която обясняваха и „Демократична България“, и мутрите, и Слави, и т.н., как видите ли, било нарушено правото на българите в чужбина да гласуват и то трябва да бъде поправено – виждате, че в Турция има двойно повече заявления, отколкото във всички останали държави. И това е така, защото всъщност след поправките на Изборния кодекс в 45-ото Народно събрание, доведоха до това да има близо 20 000, ако не се лъжа, към днешна дата заявления за гласуване в Турция и се очаква изключително сериозен брой гласове от там, вероятно 100 и над 100 секции. Ще видим, разбира се, резултатите на 11 юли. Но пак казвам – какво прави г-н Карадайъ в Турция да агитира за собствената си партия? Не съм видял, между другото, някой от лидерите на „Демократична България“ да отиде да се срещне с кралицата на Великобритания, която да им организира избори там, а всъщност всичко се разказваше, че го правим за Великобритания. Можеха, разбира се, ако искат, да поправят така закона, че да бъде разрешено във Великобритания и САЩ да се откриват повече секции, а в Турция да се намали дори броят на секциите. Не го направиха, защото „Демократична България“ поне имат да плащат цената за „Росенец“ – видяхме този цирк, който сътвориха, и който после, в 45-то Народно събрание, разбира се, не направиха нищо по темата, отмениха своето решение за създаване на комисия за „Росенец“, за да влезе Изборният кодекс. Това беше цената, която Христо Иванов трябваше да плати за това, което сътвори миналото лято. Така че това е проблемът и ние ще го видим, за съжаление, с огромна сила на тези избори на 11 юли. Това е и смисълът в нашето искане за заличаване на ДПС. Те доказаха в последните две седмици, че са изключително етническа партия по техните собствени думи.
Водещ: Обръщението Ви към избирателите за 11 юли какво е?
Александър Сиди: Да гласуват с разум. Да гласуват с разум, защото емоцията очевидно е вредна. Защото тези, които подкрепиха на 4 април, влизайки в битка с ДПС и с Пеевски, както твърдяха и разказваха, виждаме, че няма нищо общо с това. Видяхме как и „Демократична България“, и „Изправи се! Мутри вън!“ подкрепиха повишаването на възможността за секции в Турция. Видяхме изказвания на Татяна Дончева от вчера и от онзи ден, видяхме изказвания на ген. Атанасов от ДСБ, които казват, че очакват подкрепа от ДПС за следващо правителство. Ето това е подмяната, която се случва, когато гласуваш с емоция. Затова аз се надявам българските граждани да излязат масово на тези избори, да гласуват с разум, да прочетат програмите, да видят какво казват лидерите на всяка една политическа формация и да подкрепят онази, която най-много им харесва.
Но нека не забравяме, че за първи път от може би 30 години в българската политика се случи това обединение в патриотичното пространство без лидерите и тук адмирации към г-н Каракачанов, който наистина чу какво казват хората от протеста и наистина направи възможното да се случи обединение без лидерите, правейки крачка встрани, по време, когато ВМРО е най-голямата политическа формация в патриотичното пространство и след последните парламентарни избори. Въпреки че управлява най-голямата патриотична формация, г-н Каракачанов не е в листата на коалицията „Българските патриоти“, за да може да се случи обединение, което да даде отпор на цялата онази либерална пропаганда, с която започнахме нашия разговор.
Водещ: Как отекват патриотичните идеи в ушите на съвременните млади хора, припознават ли ги като своя кауза? Иначе казано Ви питам дали има достатъчно млади хора в листите на „Българските патриоти“?
Александър Сиди: Със сигурност да. Има достатъчно, макар че никога не е достатъчно, но предимно млади хора са в нашите листи. Но в крайна сметка, нека не забравяме, че на избори отиват и млади, и стари, така че трябва да имаме послание към абсолютно всяка група в нашето общество. Само два примера ще дам. Единият е за младите семейства, това, което направихме в семейното подоходно облагане и това, че всяко едно българско дете ще получи детски в края на тази година с данъчни облекчения или съответно всеки месец парите за това дете – нещо, което не се беше случвало в последните 20 години. И в същото време – за възрастните хора, тези, които направиха държавата, която днес се съсипва, е повишаването на минималната пенсия на 300 лева. И нещо, което трябва да се случва оттук нататък – преизчисление на всички пенсии, на база вече не от 160 лева, колкото беше преди 4 години, а на база 300 лева. Така че посланията ни са насочени към всички български граждани. И аз пак призовавам да гласуват с разум, да видят кой какво е свършил, кой какво е обещал и какво е направил, защото това са видими неща. Гласуването за т.нар. „нови“ формации на протеста според мен, и това, което се видя, води до подмяна, включително чисто новите политически формации с чисто нови политически лица, които никога не сме виждали на българската политическа сцена. Мисля, че достатъчно разумни и грамотни са българските граждани, за да направят правилен избор. За мен правилният избор, разбира се, е с № 16 в бюлетината.
