Ангел Джамбазки, евродепутат и съпредседател на ВМРО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Интервюто е правено на 20 юли, сряда, в 20:10 часа.
Водещ: Илинден е, дами и господа. На този църковен празник по стар стил, 20 юли, в Битолския вилает на Македония избухва въстанието, носещо неговото име, а в Одринския вилает на 6 август на Преображение Господне избухва неговото продължение. И така, то остава в историята като Илинденско-Преображенското въстание. А на 14 септември същата година, 1903 година, е обявено т.нар. Кръстовденско въстание в Серския революционен окръг на Македония, включващ Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционни райони. Така въстанието става Илинденско-Преображенското-Кръстовденско. Навършват се 119 години от първата пушка на четник от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Масово въстава Битолския революционен окръг – въстанически окръг Пелистер, и освен в Битолско, то е и в Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевската република и канят дори гърци и власи на обща борба срещу Османската империя. Днес, 119 година по-късно, защо въпреки подписаните съвместни документи и заявки за нов етап в двустранните отношения, пак официалните власти у нас и Северна Македония забравиха в деня на неговото избухване най-сериозното организирано въстание срещу Турската империя – Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание? Защо пак забравихме Илинден, г-н Джамбазки?
Ангел Джамбазки: Зависи за кого говорите. Вашето встъпление беше абсолютно коректно, когато разказахте, че всъщност, въстанието е Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, тъй като действително това е едно единно цяло. И то събира усилията на българите от днешна Вардарска Македония или Битолския революционен окръг, Одринския революционен окръг, чак до Черно море, до днешното Царево. И неговият кървав епилог е в последните дни на септември месец когато четата на Радон Тодев прикрива отстъплението на десетки хиляди български бежанци, които бягат и търсят защита в свободна България. Защо е толкова важно да отбелязваме, че това е Илинденско-Преображенското-Кръстовденско? Защото това показва единството на българската нация, защото това е най-голямото, най-добре организираното, най-мощното българско въстание буквално от Охридското езеро, от Пелистера, от Шар планина, от Галичица чак действително до Черното море. И дейците на организацията са едни и същи, като започнете с Дамян Груев, който оцелява след смъртта на Гоце Делчев в 1903 година при село Баница на 4 май, като започнете с Дамян Груев, Никола Карев и стигнете чак до Мише Развигоров, те всички са част от единна организация – Организацията на македонските и тракийските българи за национално освобождение. Това е нещото, което днес се оспорва в Скопие. Това е сърцето на спора. Защо? Защото фалшивата македонска идентичност, антибългарската фалшивата македонска идентичност почива на омразата към българите, но за да има някаква консистентност, някаква структура се опитва да открадне и тази част от нашата история, като фалшиво, исторически необосновано, напълно невярно, напълно лъжливо твърди, че Илинденското въстание е нещо различно от Преображенското и нещо различно от Кръстовденското. Това е чудовищна глупост, която може да се роди само в главите на хора тежко неграмотни, тежко увредени, безобразни нагли лъжци. Всеки един от ръководителите, от деятелите на ВМОРО тогава и на въстанието, използвайки нашия един-единствен български език и неговата единствена книжовна форма в писмата си, ясно описва какъв е характерът и на четниците, и на въстаниците и какви са целите на въстанието – освобождение на българския народ в Мизия, Тракия и Македония и съединяването с родното Отечество. Това са писали те, това са решенията на всички конгреси, дори този, който е бил оспорван от Дамян Груев и приживе от Гоце Делчев, който решава приживе да вдигне въстанието, оценявано от част от дейците като преждевременно и като грешка, но при все е вдигнато. Но това е българско въстание, само и единствено българско. В него участват македонските и тракийските българи, в него участват власи като Питу Гули – добър деец на ВМОРО, и неговият син по-късно ще бъде четник и войвода на ВМРО в редиците на структурата оглавявана от Иван Михайлов, недвусмислено показвайки своя български, пробългарски характер. В него участват власи, в него участват албанци, в него участват дори част от малоимотните турци. Никъде по времето на това въстание в нито една хроника няма нито един етнически македонец. Нормално е да няма такива хора – по това време Македония няма. И това е историческият факт и историческата истина. Затова властите в Скопие се стремят да измислят някакво свое минивъстанийце, да го фокусират около Смилево и Мечкин камен, където е част от епопеята, и да кажат: „Това е нашето въстание, а на българите е другото въстание“. Но когато се погледне исторически кои са водачите, кои са четниците, откъде е оръжието, откъде са униформите, се вижда ясно, че не става дума за нищо друго освен за само едно-единствено българско въстание. Защо не се отбелязва както трябва нито в Скопие, нито в София? Защото Скопие е фалш, лъжа, измама и такъв мозъчен гърч по темата на това въстание, защото едно е да си измисляш как великият Александър Македонски обикалял със своя кон Буцефал, шетал насам-натам, открил Америка и там не знам кой си от Охрид, някакъв Драган от Охрид, доплувал първи, открил Америка – такива глупости можеш да разправяш на американците, защото те общо взето си падат по комикси, могат да купят и тази глупост, няма проблем. Може Драган от Охрид да е открил Америка, няма проблем. Обаче, някак си от времето, в което вече има фотография, има снимки, има запазени оригинални документи, знае се как е изглеждал Гоце Делчев, как е изглеждал Дамян Груев, как е изглеждал Никола Карев, кой е Питу Гули, знае се кои са печатите на българските общини, знае се кой е Мише Развигоров, знае се какви са четите, които превземат Малко Търново и се сражават около Царевските казарми, тогавашното Василико. Знае са кои са смъртните дружини, знаят се имената на Паньо и Равашола, и на всички, и на четата на Радон Тодев, и свещеникът, който опява приживе трима човека от една фамилия, които отиват да се сражават – трима човека, като най-големият е близо на 70 години, най-малкото момче на 18. Три поколения влизат в една чета, и тримата загиват: дядо, баща и внук от едно семейство. Тези всички хора се знаят, те са снимани, те имат своите снимки, имат своите биографии. За тях не можеш да кажеш, че са като Драган от Охрид да откриват Америка и други такива глупости. Това е големият мозъчен гърч в Скопие, там добре знаят своя фалшификат. Те знаят, че те карат историята с фалшиви документи, че нямат шофьорски книжки и нямат идентичност, и търсят някаква измамна илюзия и като не я намират, се опитват да я направят. Защо в София не се отбелязва? Ами той отговорът се съдържа във въпроса, за съжаление, както обикновено. Като гледате правителството в София, съставено от хора, които нямат никакъв проблем да измислят нова дума и в движение да я налагат с просташко самодоволство, ухилени като деца от помощно училище, с цялото ми уважение към децата от помощните училища, като гледате хора, които нямат представа от елементарни моменти от българската история, които са достатъчно страхливи, невежи, неграмотни, незаинтересувани да защитят българския национален интерес по толкова важна тема, каквато е тази в момента, как очакваме от тях нещо да защитават? Те просто искат тази тема колкото може по-бързо да им се махне от главата, защото ще им се карат техните началници от различните посолства. Това са хора раздвоени, разтроени, зависими от много външни фактори от всякакъв характер и всякакъв тип, и тези хора просто искат да се спасят. Те нямат чувство за национално достойнство. Вие представяте ли си сегашният министър-председател да отиде на един паметник? Аз съм го виждал лично на паметника на Гоце Делчев – първо, обърка датата на рождението с датата на смъртта му, за което веднага получава слаб (2), ти отивай да пасеш овцете или там каквото пасат в Канада, може би някакви други чифтокопитни преживни животни, не знам, не съм се интересувал. Но само за това получаваш слаб (2) и довиждане. След което някой от служебните соросоиди, който му беше написал реч, в която твърдеше, че главната цел на Гоце Делчев в живота му била да се бори срещу националистическия шовинизъм. Такъв спазъм мисловен, такава, прощавайте, простотия и на шега не може да измисли и най-зашеметеният сценарист в шоуто на г-н Трифонов. Просто това е невъзможно да се измисли. Този, който е решил да напише, че Гоце Делчев се е борил с националистически шовинизъм, при положение, че Гоце Делчев ясно е написал срещу кого се бори, и не е срещу никакъв шовинизъм, а срещу османската робска власт в Македония, и за обединението на българското племе, трябва да е не просто мозъчно увреден човек, това трябва да е много, много, много гнусен национален предател, който просто е взел някаква задача и е написал някаква глупост, която другият титан на политическата мисъл прочете, без дори предварително да я беше прочел, защото дори не е овладял гладкото четене, четеше със запъване. Ами как искате този човек да отбележи нещо? Няма как да се случи. Колкото по-бързо тези хора изчезнат, толкова по-добре.
Водещ: Знаете ли, предишни години сме отбелязвали датите на това въстание, а сега – никъде нищо. Няма го в медии.
Ангел Джамбазки: Няма го, да. Между другото…
Водещ: Липса на интерес или вече на прекалено кратка и претоварена памет е?
Ангел Джамбазки: Първо – липса на интерес. Второ е срам, защото според мен тук има и факторът срам, има и този фактор. Не смеят, не искат да говорят, защото ги е срам. Има защо да ги е срам. Днес ние направихме наша си организация по полагане на венци и цветя пред паметници на Гоце Делчев, на Иван Михайлов, на Тодор Александров и пред паметника на ВМРО, който се намира на бул. „Стефан Стамболов“ на пресечката му с Тодор Александров – знаково. Поканихме общественици, поканихме представители на местната и на националната власт. Ами сетете се кой дойде – никой не дойде. Не се интересуват, срамуват се, скатават се, не им е важно. Но на нас ни е важно и в края на краищата това, което аз мога да ви кажа и да видя от моите разговори с българските граждани: това фрапантно, флагрантно – прощавайте този леко архаичен за днешния български език израз, това флагрантно неглижиране, отрицание, скатаване, то започва вече много да дразни. Започва много да дразни и има една самоорганизация. Вижте социалните мрежи и ще видите колко много хора са направили по своя воля и по своя организация някакво събиране, някакво полагане на венци, цветя, скланяне на цветя в една минута – сетили са се в различни български градове, самоорганизация, при вакуума и липсата на каквато и да било обществена, общинска и държавна дейност по тази тема. когато
има вакуум, той ще се запълни, особено в една такава трепетна тема за душата на българина, за националното ни достойнство и самосъзнание. Така че да, държавата бяга, но ние ще я заместим, когато трябва, пък после ще заместим и тези хора, които управляват държавността, защото те са нелепи, не само по тази тема.
Водещ: Може би Илинденско-Преображенското-Кръстовденското въстание не вълнува сега политиците, които са в битка за третия мандат, и по-скоро в пиар битка за предсрочните парламентарни избори. Така ли е или греша?
Ангел Джамбазки: Разбира се, че изобщо не грешите. Забелязахте ли във вчерашния ден – имаше такъв коленопад от икони на Апостола по повод на рождението му? Ще ви кажа, защо се случи това, и то най-вече от социални мрежи, от най-различни клети, опитващи се да бъдат политици от всякакви калибри. Защо? Защото всички добре разбират и добре знаят, че по-безспорна фигура, по която никой жив българин не може да се равнява в днешно време, е фигурата на Апостола на българската свобода. И когато видят една картинка или икона, споделена в социални мрежи, всичките те искат да се налепят, да се прикачат на тази фигура. За тях няма никакво значение, дали е рождение, дали е обесване, не ги правят много тези разлики. И много често може да чуете от хора, които са на високи политически позиции – например на 19 февруари да честитят някакъв празник. Чували сте ги, убеден съм, че сте ги чували.
Водещ: Класика в жанра.
Ангел Джамбазки: Класика в жанра. Или въстание, клане, нещо: Баташко клане – честит празник! Как честит празник, бе, как честит празник?! Какво ви е в главите?! Така че разбира се, че те тях никога не са ги интересували. Това, което в момента се опитват да направят, е да спечелят малко повече време, да се надиграват, като се надскачат едни други. Ще вземат ли сега да сформират правителството, няма ли да вземат да сформират правителство. Това са преходни хора с преходни дребни, жалки идеали. Ако гледаме тях, аз поне, когато ги гледам, се връщам буквално, ама буквално, дословно в тази част от творчеството на Алеко, която ознаменува завръщането на знаменития му национален герой на българска почва и влизането му в българската политика. Как се правят избори, как се печатат вестници, опозиция, и т.н. Живеем точно в това време, само че героите му дори не могат да го осъзнаят, дори тези часове по литература очевидно са изпуснали и точно тази част, която би трябвало да им е пътеводен наръчник за всекидневна употреба, им е избягала явно от вниманието, защото не разбират какво правят. Те повтарят буквално Алековия герой по избори в Свищов, ако го помните – Бай Ганьо как прави избори, как печата вестници. Това правят тези хора.
Водещ: Дали патриотизмът все още има място или на тези избори ще се равняваме по фалшиви обещания?
Ангел Джамбазки: Винаги има място и винаги ще има място. Ще минат тези избори, ще дойдат други. За съжаление ни предстои цикъл от избори – казвам го за съжаление, защото това не е добре за българския народ в никой случай. Предстои ни цикъл от избори, но това, което е според мен по моите убеждения и по моите наблюдения непреходно, това е действително родолюбието и патриотизмът. Ден ще мине, друг ще дойде, ще се надприказват, ще се надлъгват, ще се залагат обещания велики, които няма да се случат, но рано или късно ще се види необходимостта на задачата за това да има разум и патриотизъм в политиката и родолюбието. И тук не го казвам само по отношение на една, друга, трета или пета политическа сила, каквато е моята например, тъй като в патриотизма няма акт за собственост, няма нотариален акт. Всеки може, всеки трябва да бъде, всяка една политическа партия трябва да има. Не може някой да каже „Ние сме патриоти, другите не са“. Но това ще стане с времето. Ще мине едно време на изчистване, още ще си поиграят, още ще се наиграят. Предстои, за съжаление, за българката нация нелека зима със сериозен ръст на цените, който за съжаление не зависи само от глупостта на нашите управляващи, т.е. само те не са виновни, въпреки усилията, който полагат да вкарат нацията в поредно главоболие. Тези усилия са сериозни, видими, те заслужават да бъдат отбелязани, стараят се. Не са само те виновни. Такава е ситуацията в Европа, такава е ситуацията в света по много причини – абсолютно недопустимата руска атака срещу Украйна, малоумната Зелена сделка и ред други такива обстоятелства ще обуславят нелек живот в следващите няколко седмици, месеци, най-вероятно години. Така че тези, които в момента се опитват да се доберат до лавровия венец на славата и на властта, ще усетят доста скоро трънения венец на отговорността, която ще им се стовари на главите – нещо, за което не си дават сметка, и нещо, което не оценяват, тъй като са свикнали да им се разминава всичко винаги. Така че патриотизмът неизбежно ще се върне – дали под името на някаква политическа сила, дали като желание и общо движение, но пак бих ви казал следното нещо, аз съм сигурен, че вашите слушатели и читатели му обръщат внимание – вижте отново в социалните мрежи, вижте как се профилират ясно хора, които очевидно имат различни политически убеждения. Само че вижте как започват да се групират около правилно писане, правилно говорене, национални традиции, национални празници, народни шевици. Кой каквото и да им говори – че това е отживелица, че не е модерно, че няма значение, всъщност се оказва, че има и това може да се види с просто око. Така че няма място нито за униние, нито за разочарование, нито за някакъв катастрофизъм. Такива периоди е имало във всяка една история, и в нашата съответно, и рано или късно нещата си идват на мястото, като се оттече мръсната вода. В момента мръсната вода е във вихъра си и си играе на политика. Но както се казва, и това ще мине.
Водещ: Много Ви благодаря за тази среща и за времето, което ни отделихте.
Ангел Джамбазки: И аз Ви благодаря. И искам да поздравя вашите слушатели и читатели, да ги поздравя, не ди им честитя, защото въстание няма как да се честити – това е свързано с жертви, но да ги поздравя с най-голямото, най-добре организираното, най-масовото и в края на краищата най-успешното българско въстание, а именно въстанието от Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море, Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание, въстанието на българския народ от Македония и Одринско.
Ангел Джамбазки: Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание показва единството на българската нация и е в сърцето на спора със Скопие
