Отцепленията и разделенията не трябва да ни плашат. Не трябва да ни плаши и твърдоглавието на домашно отгледаните югокомунистически политически „елити“ от другата страна на изкуствената граница на Гюешево.
Природните бедствия обаче трябва да ни плашат. Ето защо призовавам служебното правителство да мобилизира всички средства на разположение на българската държава, за да се помогне на нашите събратя в района на Кочани да се справят с трагедията, причинена от опустошителните горски пожари. Хората имат нужда както от помощ за гасенето на пожара, така и от хуманитарна подкрепа за справяне с последиците от бедствието.
Такъв призив направи евродепутатът и заместник-председател на ВМРО от своята Фейсбук страница по повод бедствието, което се случва в братска Македония.
Като български патриоти, които от 128 години отстояват националните интереси на Родината си, не можем да подминем и пренебрегнем трагедията, сполетяла нашите събратя. Независимо от политическите различия и от очевидния отказ от страна на официалните власти в Скопие да признаят историческата истина, ние трябва да помогнем. Такава помощ няма да е прецедент. България винаги е оказвала съдействие на Македония в случаи на хуманитарни, природни и военни кризи. Има и много примери за подкрепа в сферата на духовното.
Нека не забравяме прекрасните думи на патриарх Кирил, изречени през 70-те години на миналия век, когато при отделянето на Македонската от Сръбската църква (напълно изкуствено поставена там след коминтерновското предателство) дава миро за нашите събратя:
„Ако щете, ние ще се наречем македонци, но от вас няма да се отречем. Ние и вие – един народ сме“.
И за момент, с малките жестове на Българската православна църква към македонската, повярвахме, че това може да се случи – с поетата ръка, с даденото отново миро и с Благодатния огън, който получиха от нас. Един народ, разделен в две държави, с една история и един дух!
На запад от границата ни обаче има и други наши братя, които се нуждаят от помощта ни. Българите в Босилеград и Извор също са изправени срещу стихията, но сръбската държава, както обикновено, нехае престъпно за тях. Наш е дългът и наша е отговорността да им подадем ръка, защото, както с голяма част от македонския народ, една кръв тече във вените ни и с българите от Западните покрайнини.
А докато пламъците изпепеляват природа, поминък и домове в изконни български земи, искам да призова сънародниците ни в пределите на Родината ни: Бъдете разумни, бъдете отговорни! Пазете българската природа, своето и чуждото имущество и помагайте с каквото можете в тази битка. Благодаря и на смелите мъже и жени, които всекидневно се борят със стихията и рискуват живота си!
