Интервю със заместник-председателя на ВМРО и член на Европейския парламент Ангел Джамбазки пред Ивайло Ачев за информационната страница actualno.com
Може би ще Ви изненадам, но моята позиция по отношение на членството ни в Европейския съюз е, че категорично България има полза. С тези думи евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки се обърна към събралите се студенти и гости на дебата „Готови ли сте за собствен бизнес?“. Дискусията днес (2 декември) беше част от проекта „Европа и аз“ на Българското училище за политика „Димитър Паница“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския парламент. Actualno.com и Expert.bg са медийни партньори на проекта.
Именно относно европейските предимства и българските недостатъци да се възползваме от шанса си Actualno.com проведе задълбочен разговор с Ангел Джамбазки. Какво каза той – научете в следващите редове.
– Г-н Джамбазки, кои според Вас са най-популярните европейски програми, които България използва, за да развива предприемачеството и бизнеса у нас?
– Това, което ми е направило впечатление, без това изобщо да е изчерпателно, са по-скоро тези програми, свързани със земеделие, със селските райони – когато говорим за предприемачите. Имам усещането, че в тази сфера проявяваме най-голям интерес и има най-голяма усвояемост на евросредства. Между другото, това би било отлично, ако тези средства бяха ориентирани към производство на плодове и зеленчуци, животновъдство, пчеларство, а не зърнопроизводство. Зърнопроизводството не дава нови работни места, защото се обработват големи площи само машинно, докато сектори като този на плодовете и зеленчуците създават заетост и дават възможност на малки и средни предприятия да се развиват – чрез помощ от ЕС за собствен бизнес. Основно европарите обаче са в зърнопроизводството, което не оставя пари в България и от това единствено една малка група хора придобива висок социален статус. Това не е редно и не е ефективно използване на еврофондовете.
Другата голяма група фондове, която се използва, са тези за инфраструктурата, но там участва основно държавата.
– Мислите ли, че освен нежеланието да се бориш с бюрокрацията и трудностите пред набирането на информация, друга голяма пречка пред развитие на овощарство, животновъдство, пчеларство е липсата на единни браншови организации в селското стопанство?
– Да, така е. Едно на ръка е, че организациите се роят и не са единни. Второ – самият преговорен процес за влизане в ЕС е проведен безобразно. В бързината само и само да се закичи някой с успеха от едни приключени преговори, се правени отстъпки, които сега ние всички виждаме как гърмят като мини. Ето и конкретен пример, свързан с виното, който сме проспали! Северните държави имат държавни монополи, свързани с алкохола. Тези държави са решили, че понеже гражданите им злоупотребяват много тежко с алкохол, ще се борят с това с много високи цени. Държавният монопол обявява търг, явяваш се и ако спечелиш, печелиш и държавният монопол отива до рафтовете в магазина.
Какво сме проспали – проспали сме, че българските вина могат да отидат на такива търгове само в ценовия прозорец до 2 евро. Само около 1,15-1,20 евро струват бутилката, която се прави в Италия, която се е възползвала, етикетът, тапата и капсулата върху бутилката. Помислете си, за да има производителят печалба, какво вино ще предложи? Или „мечо грозде, или „меча кръв”, или „механиджийско”, или нещо подобно. Какво се случва – нашите производители отиват, правят номера – дават първо хубаво вино, после като спечелят, сменят с „мечо грозде” заради себестойността, но няма как това да се случи в дългосрочен план, защото трябва да се защитава марка. Ето Ви лобизъм! Кой се е възползвал – италианците. Те са си извоювали европейско субсидиране на принципа на кооперациите, които не разпределят печалба по презумпция. В края на годината събират всичко останало след хубавото италианско вино, правят го на тип „мечо грозде” и продават в скандинавските държави.
Какво можем да направим, за да спечели и българският производител – опитваме да защитим интереса на северните народи, да не пият лошо вино, като се борим за потребителските им права. Това е пример как трябва да се помага на иначе успешни производители, които не могат да пласират стоката си на европейския пазар, защото някой някога е спал при преговорите.
Извън примера с виното, излизат и други неща, при които не е защитаван достатъчно българският интерес, не е мислено европейските пари да създадат устойчива средна класа в България. Това можеше да се случи – трябва да правим всичко възможно, да натискаме за промяна в тези рамки, за да може с европейските пари да се създадат устойчиви, работещи предприятия. Не да бъдат вложени веднъж – помните колко глупости се направиха, колко чешмички, градинки и други безумия. Има чудовищни примери – стадион в село с 10 баби, това е абсурд. Това са откраднати от нас пари, загубени за държавата.
– Според Вас добре информиран ли е българският бизнес за възможностите, които дава ЕС? В кои сектори е по-добре информиран и в кои – не толкова?
– Нямам сериозни наблюдения, малко съм встрани от бизнеса. Информация обаче има, активните хора се информират и правят каквото трябва. Имаше периоди, в които държавата трябваше да осигурява информация – не я осигури. Давам пример – унгарците и поляците бяха изпратили хора във всяка една група и комисия на ЕС и те пращаха на държавата си всекидневно информация за всяка една дискутирана мярка и възможност. След това държавата изпращаше тази информация до своите граждани – например на селскостопанските производители, че се открива тази и тази мярка, какво трябва, за да се кандидатства – тези и тези документи трябват, тези и тези такси се плащат, това и това трябва да изпълниш. Ние това не го направихме. Сега това, което трябва да се случи, е да не се пречи на хората да се информират – информация има страшно много, просто трябва организация, четене и учене.
– Казвате организация – по време на дебата „Готови ли сте за собствен бизнес“ стана дума, че много трудно на едно място може да се обедини информацията за всички европрограми и възможности за еврофинансиране, но и че има консултантски фирми, които помагат за намиране на информация. Не може ли и защо не е направен от държавата един регистър с имената на всички тези консултанти, така че да бъде лесен за намиране и съответно хората да търсят помощ, когато искат да правят бизнес с европейски средства?
– Според мен можеше. Защо не се направи, не мога да кажа. Може би защото част от консултантските фирми се опитват да подкупват чиновниците, за да прокарат определени проекти – това също не е тайна за никого. Може би това е причината да се натрапват едни и същи консултантски фирми – най-вероятно е точно така.
– 2020 година идва, тогава притокът от еврофондовете към България ще спре. Какво се случва, какво трябва да направи държавата, каква трябва да е политиката? Закъсняхме ли фатално?
– Според мен да. Както обикновено това, за което също закъсняваме, е подготовката за нашето председателство на ЕС. По време на нашето председателство трябва да си кажем ясно своите тактически и стратегически цели, които са важни за нас като държава. Да кажем кои проблеми трябва да бъдат решени, да положим основите на тяхното решаване, да заявим своя интерес в бъдещите общи политики на ЕС, да заявим своя интерес в бъдещите общи финансови и всякакви други дейности, които ще заменят еврофондовете за България. Трябва да престанем да гледаме на ЕС като на куче-касичка, където някой идва, взема едни пари и изчезва. Това е страшна глупост, не е ефективно и ощетява цялото българско общество. В председателството трябва да си заложим нещата, да си ги кажем – тук са миграцията и преодоляването на проблемите с нея, тук са Западните Балкани, разширяването на Европейския съюз – ще го има ли, ще го няма ли, ще се строят ли огради, няма ли да се строят, как се прави политиката на обща отбрана и т.н, и т.н.
– С колко ще намалее финансирането от еврофондовете за България след 2020 година?
– Съвсем нови ще са правилата. Аз също не мога да отговоря сега еднозначно, но ще бъдат съвсем други инструменти и механизми – съвсем други. Не знам дали някой в държавната администрация си дава сметка и мисли за това. Например полското председателство започна четири години преди същинската си част.
– В Европейския парламент Вие защитавате инициатива в областта на транспортния сектор и посочвате, че Германия, Франция и Италия създават протекционизъм с изискване за минимална работна заплата в сектор. Какво се случва в тази насока, за да се предотврати този инструмент за налагане на икономическо влияние?
– Подали сме съответните жалби в съответните институции, в ЕК. Обмисляме и жалба пред Европейския съд, с която ще обжалваме тези протекционистки мерки, които ощетяват правото на свободно придвижване на българските предприемачи и ощетяват основни права в ЕС – свободно движение на хора и капитали. Задействали сме всички политически клаузи и възможности, уведомили сме всички наши министерства.
– Един малко по-различен въпрос – мигрантската вълна от Близкия Изток, Африка и Азия към Европа е факт. Може ли България да се възползва по някакъв начин от нея по отношение на икономиката си в дългосрочен аспект и трябва ли да се разработи държавна политика в тази насока?
– Много трудно. Не ми се струва възможно това да се случи. На първо място основната част от миграционния поток е от хора, различни от нас културно, цивилизационно, национално, етнически, религиозно. Хора, които нямат никакво намерение да се вписват в българското общество. Виждате поведението им в лагерите за нелегални имигранти – те всъщност търсят своя път към обещаните им германски коли, жени, къщи. Още повече профилът на минаващите през нашата граница е необразовани, млади мъже от Афганистан. Различията са огромни и те не могат да бъдат преодолени, още повече при липсата на желание на тези хора да се вписват в обществата ни. Това е най-сериозната заплаха за европейската идентичност от времето на Студената война. Това е нашествие, което може да бъде сравнявано с Великото преселение на народите – ефектите от него се знаят. Ще бъдем много глупави, ако допуснем тези ефекти да се повторят и нашият свят да бъде разрушен заради непрочетените уроци от историята.
– Давам един пример – Гърция, която също е външна граница на ЕС, въведе като политика задължително обучение на гръцки език съгласно стандартите на гръцката образователна система за децата-мигранти и децата на бежанци от първи клас. Трябва ли и България да разработи такава програма за такива деца, да положи усилия в тази насока?
– Трябва да се зададе като задача, с цел някаква социализация, но според мен такава програма няма да бъде ефективна нито тук, нито в Гърция. Не мисля, че тази програма ще проработи в дългосрочен икономически аспект. На първо място държавата трябва да насочи усилия към охрана на нашата граница, а не да се лута нагоре-надолу и да дава нелепи и глупави обяснения, което се случва непрекъснато.
Снимка: Славея Йорданова
