Автор: Вера Йорданова, „Ретро“
Режисьорът Андрей Слабаков, известен с активната си гражданска позиция по горещите политически и социални теми в държавата, вече директно влиза в политиката. Той е кандидат за евродепутат от ВМРО и е под номер 4 в листата.
Пред „Ретро” Слабаков сподели идеите си за Европарламента и коментира шансовете си за успех на изборите.
– Г-н Слабаков, какво ще отговорите на хората, които казват, че един антиевропеец драпа за Европарламента?
– Защо да съм антиевропеец?
– Защото недолюбвате някои т.нар. либерални евроценности?
– Кое е европейска ценност? Да има Родител 1 и Родител 2 ли?! Това ли е европейска ценност. Който е за Истанбулската конвенция например, според мен е луд. Той просто трябва да я прочете и да разбере, че в нея има толкова малко неща във връзка с насилието над жени. Тези, които смятат, че съм антиевропейски настроен, са „за” Истанбулската конвенция ли? Те не забелязаха ли, че тя е антиконституционна. Така че не мисля, че това ме прави антиевропеец.
Аз съм за Европа на нациите, а не за федерация, защото смятам, че така държавите с по-голямо влияние ще диктуват правилата и ние ще трябва само да се подчиняваме. Законите в европейския парламент трябва да са в интерес на всички от Съюза. А не като случая с т.нар. план на Макрон, предлагащ нещо, което оставя без работа 2 милиона души в Европейския съюз. Този план според мен е абсурден и изобщо не трябваше да бъде гледан.
– Казвали сте също, че Европейският съюз е като Съветския съюз.
– Европейският съюз в момента има тенденция да се превърне в нещо като Съветския съюз. Тоест – една ръководна държава, всички останали са някакви сателити. От това, което чувам, в Европейския парламент всички ние сме равноправни. Само че аз това съм го чувал и при Съветския съюз – всички сме равноправни, само че не бяхме. В момента забелязвам, че след като някой се напъва да вкара този план на Макрон и не само него означава, че отново сме неравноправни. Смятам, че всяка нация трябва да си защитава интересите, да защитава своето изкуство, култура, което означава идентичност на нацията. Промишлеността не е идентичността. Иначе аз съм си европеец точно както всички българи.
– Вие сте на 4-о място в листата на ВМРО – мислите ли, че имате сериозни шансове с преференциалния вот?
– Тази листа е изцяло преференциална. Хората ще чуят какво говоря и какво мисля да правя и сами ще си решат.
– Представиха Ви като любимец на гражданите.
– Вероятно не съм любимец на всички. Ще има някои, които не ме харесват, аз ги разбирам. Няма пълно щастие. Ако си любимец на всички, това не е нормално. Понеже нямам слабост към джендъри вероятно те не ме харесват. Може би и някои от гейовете не ме харесват, въпреки че аз имам приятели гейове. Но хомосексуалистите могат да бъдат спокойни – от всички хомосексуални най-много харесвам българските.
– Защо?
– Защото, както виждате, аз съм истински патриот. Не щем френски, немски и други.
– Ако влезете в Европарламента, как ще виреете там – Вие ли ще го промените, или той ще промени Вас?
– Аз се надявам Европарламентът да се промени за добро. Тоест да се обсъждат много важни неща. Като проблема с емигрантите, които влизат в Европа. Това са огромна маса хора със съвсем различен начин на мислене. Огромна част от тях не желаят да се интегрират. Все едно аз да дойда у вас и да ти казвам какво да правиш. Те не възприемат нашите християнски ценности, защото те са базата на европейските. Те са възпитани по друг начин. Непрекъснато давам елементарния пример как идва един човек, който има четири жени официално, от държава, където това е разрешено. Да, ама идва в ЕС и тук автоматично е многоженец. Което е престъпление и се лежи в затвора. По-добре тези хора да бъдат приемани в държави, които са по-близки до техните обичаи и култура. Ако те искат да живеят в Европа, трябва да приемат ценностната система и устройството на европейското общество.
– За какви други каузи ще се борите в Брюксел?
– Имам няколко идеи, които ми изглеждат смислени. Нещо трябва да се направи с огромната неграмотност и полуграмотност в ЕС. Не важи само за България. Навсякъде е пълно с някакви полузатворени общества, с едни гета. В които третото поколение не може да говори езика на държавата, в която живее. Това не е нормално. По едно време исках да се вкара образователен ценз, за да може да се гласува. Сега разбирам, че може би е по-правилно тези хора да бъдат ограмотени. Затова смятам, че родители, които не пращат децата си на училище, трябва да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Тъй като те лишават на практика детето си от бъдеще. Те го убиват. То на 18 години неграмотно горкото какво да прави – не може да чете, не може да пише, нищо не може да прави, освен да краде, да граби и да убива, за да оцелее. То няма избор. Хора, които не пращат детето си на училище, за мен са престъпници, които унищожават бъдещето на човечеството. Такъв законопроект бих предложил за обсъждане и решаване. Защото тук ми говорят за Истанбулската конвенция и ми обясняват, че ако удариш детето си, трябва да отидеш в затвора, а като не го пращаш на училище – нищо. Един шамар минава и заминава, обаче ако не образоваш детето си, ти зорлем го правиш престъпник.
Освен това съм изключително против гетата, които съществуват в цяла Европа, там си имат някакви собствени закони. Това е една огромна маса хора, които много лесно могат да бъдат манипулирани. И естествено продавани по време на избори. И не само. Това не е само в България. Тези гета трябва да се премахнат, да се измисли някаква система, защото те са като държава в държавата. Има места, където полиция не е стъпвала с години. Те не смеят да влязат – представете си за какво става дума. Това е проблем навсякъде и се налага тези хора да бъдат интегрирани по някакъв начин.
– Вече започвате да говорите като политик.
– Не говоря като политик, защото мисля, че говоря разбрано. Тоест казвам конкретно какво смятам да направя. Аз смятам, че трябва да се направят законопроекти и в областта на културата, защото в ЕС това никой не го брои за нищо. Един български евродепутат не е дал подобно предложение.
– И друг път са Ви предлагали да се включите в политиката, защо точно сега се решихте?
– Предлагали са ми. Нещата, които говоря, ги говоря сигурно от 20 години. Причината да се съглася е, че очевидно с ВМРО мислим в една посока.
– Не се ли страхувате да не се оцапате обаче?
– От какво да се изцапам. Аз ще продължавам да говоря каквото мисля. Нямам намерение да отида в Брюксел да слугувам на някого. Както правят някои от нашите „любими“ евродепутати.
– Тоест не го правите за тлъстата еврозаплата?
– Искате ли да Ви кажа, че аз изобщо не знам каква е заплатата. Смятам, че трябва по-нормални хора да влязат в политиката и да се опитат нещо да променят, защото нещата не вървят никак добре. Не може само да си седим отстрани и да псуваме. Нещо трябва да се промени поне малко към добро.
– Политикът трябва да говори дипломатично. А Вие вече казахте, че няма да цепите басма на никого?
– Това е израз на баща ми. Тоест ще наричам нещата с истинските им имена, колкото и на някои хора да им е неприятно. Дипломатично не означава да лъжеш, да мажеш и да лицемерничиш. Според мен това не е политически коректно, което пък е отвратителна комбинация от думи. Не харесвам прекалената дипломатичност. Можеш да говориш възпитано и да казваш истината.
– Какво би казал баща Ви Петър Слабаков за това, че влизате в политиката?
– Сигурно щеше да се мъчи да ме откаже, както аз успях да го откажа, когато беше нагазил в политиката. Той там беше заобиколен от доста недобри другарчета и заради това го разкандърдисвах. Аз не членувам в никаква политическа партия и докато вижданията ни са близки с ВМРО, няма никакъв проблем. Аз не съм политик, а просто гражданин, който смята, че е време гражданите да започнат повечко да участват. Не можем да оставим всичко на политиците. Не е правилно българските депутати да говорят за нашето политическо семейство, Вашето политическо семейство. Няма политически семейства – в Европарламента има български депутати и единственото семейство се нарича България. Не ме интересува кой от коя партия е. Смятам, че хора, които не работят за България, са национални предатели. Защото все пак – избрал те е българският народ. Трябва да работиш за него, не за себе си.
– Вие като една артистична натура ще ходите ли редовно на работа, ще бъдете ли стриктен и дисциплиниран, ако Ви изберат?
– Това ми е първото обещание – да ходя на работа. И не само да ходя, но и да върша работа. Щото ходенето на работа сме го забелязали в нашия парламент. Един спи, друг си бърка в носа, трети чете вестник, за 4 години даже името му не знаеш. Аз съм някаква личност, достатъчно позната. Не е лошо да се знае кои са евродепутатите. Щото от предишните хората ще се затруднят да изброят трима-четирима. Аз там отивам с моята си физиономия, но хората ме познават и ще си бера гайлето, както се казва, ако не си върша работата. Тоест към мен ще се проявява по-особено внимание, мен всички ще ме дебнат. Така че нямам избор – ще трябва да ходя на работа и ще трябва да върша работа.
– Ще трябва и да откажете цигарите вероятно?
– Как въобще може да ми задавате такъв въпрос? Това е несериозно. Вярвате ли че от 750 души в Европарламента аз ще бъда единственият, който пуши?!
