Мнение на Красимир Богданов – член на парламентарната комисия по външна политика по повод скандала с избора на Генерален секретар на ООН
Какво загуби България? Вероятно много хора си задават този въпрос, след краха с кандидатурата (кандидатурите) ни за Генерален секретар на ООН. Дали Бокова или Кристалина? Отговорът силно зависи от политическите симпатии към географските посоки (разбирай велики сили), особено ако те са подплатени с грантовете на световни филантропи.
Всъщност конкретният случай може би не е чак толкова важен. Вероятно португалецът щеше да спечели и без подкрепата на българското правителство. По-важен е принципът: кой обслужи чужди интереси и се подигра с достойнството на България? Това е принципът на българската политика вече четвърт век. По същия начин „началниците казаха“ да ликвидираме индустрията си, армията, енергетиката, суверенитета.
Подкрепяхме безумни войни в името на демокрацията (срещу традиционни наши икономически партньори), от които губехме милиарди. Всъщност празно в природата няма, сега милиардите са зад океана. Като компенсация получихме десетки хиляди „бежанци“ в страната ни и три милиона, чакащи „виза“ от Ердоган.
Изповядвахме висшата човешка ценност – толерантността, която превърна градовете и селата ни в катуни, а българският етнос – в най-бързо изчезващ в света.
Конкретният случай няма значение! „Великите“ искат да ни виждат слаби, разделени, зависими. Лишени от всякакво чувство за национална принадлежност. За да си успешен български политик, трябва да вярваш в горните свети идеали! Може след висок пост в българската политика (например президент), да станеш среден чиновник в някоя световна организация.
Нека си спомним, че само преди 100 години, българинът не мислеше така. Беше силен, смел, не се съобразяваше с ничие чуждо мнение. Затова зад гърба му оставаха Лозенград, Бунархисар, Одрин, завоя на Черна, Червената стена, Дойран, Каймакчалан. Защото за него имаше само един идеал – България! И ни уважаваха!
Защо не може днес да е така?
