В месеца на предизборната надпревара, когато фокусът на обществения интерес беше насочен към местната власт, Министерството на образованието и науката (МОН) пусна в публичното пространство на няколко „порции“ идеите си за промени в учебните планове и програми.
Това споделя народният представител и член на комисията по образование в парламента Красимир Богданов от ВМРО.
Ето продължението на неговия анализ по повод острата обществена реакция срещу предложенията за промяна в учебните планове и програми:
Готвените промени засягат стотици хиляди ученици, родители и учители. Засягат цялото българско общество. Самият министър проф. Танев пък в последната половин година не намери време да се яви пред парламентарната комисия по образованието и науката, независимо, че е негово задължение да прави това всяка първа сряда от месеца. Липсата на възможност за диалог породи нуждата да се коментират наболелите въпроси през средствата за масово осведомяване.
МОН вече се оправда, че промените в учебните планове били продиктувани от новия закон за предучилищното и училищното образование и министерството само изпълнявало закона. Това не отговаря на истината. Стандартите за учебен план, за общообразователната подготовка, са единствено и само в компетенцията и отговорността на министъра на образованието и науката. Те се разработват от МОН. С тях се определят предметите, които да се изучават, броят на часовете по отделните предмети, както и съотношението между задължителни, избираеми и факултативни часове.
Новите стандарти за учебния план ще предизвикат сериозни затруднения поради драстичното намаляване на часовете по основния чужд език в езиковите гимназии, премахването на обучението по история, география, биология, химия в последните две гимназиални години, намаляването на часовете за спорт, музика и изобразително изкуство. Това ще затрудни силно подготовката на учениците за кандидатстване във ВУЗ и ще предизвика сериозно движение на ученици от една гимназия в друга след завършване на първия гимназиален етап.
Отпадането на определени учебни предмети във втория гимназиален етап, като историята и географията например, редуцирането на учебното съдържание, изключването на знакови произведения от учебниците по литература с нищо не способстват постигането на една от основните цели, постановени със Закона за предучилищното и училищното образование – „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“. Дали пък целта на промените не е такава?
Драстичните промени в учебния план, премахването на определени предмети и намаляването на часовете по други ще предизвика сериозни сътресения, свързани с покриване на нормите за преподавателска заетост от учителите, което в крайна сметка ще доведе до нови съкращения на педагогически кадри. Удължаването на учебната година пък ще увеличи значително натоварването на децата.
Всичко тези теми вълнуват българското общество. Вълнуват педагогическите специалисти. Затова и резонно възниква въпросът консултирани ли са тези промени с хората, които всеки ден са пред черната дъска и най-добре познават проблемите в училище или както обикновено става, са приумица на чиновниците в МОН?
Когато приемахме новия закон за образованието, ние проведохме стотици срещи и консултирахме мнения с представители на учебните заведения, експерти, родителски организации и НПО. В резултат на това първоначалните текстове претърпяха множество промени и приехме един закон, който събра максимално широка обществена подкрепа. Да не говорим, че при обсъждането, голяма част от текстовете получиха подкрепата на Патриотичния фронт с изричната уговорка, че при прилагането на закона от МОН разработването на новите учебни планове и програми ще бъдат обсъдени с ресорната парламентарна комисия. На всички заседания тогава присъстваха представители на министерството и потвърдиха това. Днес сме свидетели на коренно различен подход.
Когато няма чуваемост и диалог, няма как да се разчита и на съответната подкрепа за такива реформи.
