Зоран Заев изрази в македонска медия очакване, че България ще трябва да „преодолее въпроса с македонския език“. Изявлението му идва след т.нар. харта за македонския език на т.нар. Македонска академия на науките и изкуствата. Въпросната харта е провокативна и ненаучна и закономерно срещна възражение от страна лингвистите в БАН. Всичко това става на фона на съзнателното блокиране на работата на смесената комисия по историческите въпроси – заради политизирани тези на историци от Скопие.
ВМРО не иска и не бива да се меси в научни спорове, но припомня на премиера Заев, че България отдавна е преодоляла „проблема“ с езика, на който се говори в Северна Македония и нищо повече няма да „преодолява“. Освен това, в международното право не съществува акт като „признаване на език“. Ние сме признали независима Македония – първи в света. С това сме признали нейното право на конституция, в която официално Скопие може да нарече езика си както иска. Това обаче няма как да промени факта, че това е български език.
Ние отдавна сме приложили формулата „съгласно Конституцията на Република Северна Македония“. Тази формула показва уважението ни към конституционното право на Македония да ползва свой етикет. Езиците отдавна са политически етикети. Днес в бивша Югославия се създават всякакви етикети за езици, които по същество са еднакви. В цяла Европа е така. Не се знае дали езикът в Галисия е испански, португалски или… галисийски. Нито се знае дали във Валенсия говорят валенсиански, или това е същият каталунски. Прусаци и баварци трудно се разбират. Самите сърби признават, че трудно схващат шопските и торлашки диалекти в Поморавието – които, впрочем, също са български говори.
За никого няма съмнение, че различните македонски наречия, върху които през 40-те години административно е кодиран „език“, също са български говори. Членуването, липсата на падежи, идентичният синтаксис – това са повече от явни белези на българския език. Дори диалектната фонетика и ритъмът на езика са същите. Да, лексиката днес е често различна. Но с просто око се вижда, че е това е нарочен и задъхан опит за внос на думи или ползване на архаизми, сърбизми и турцизми, само и само да се постигне различно звучене. Да не е прозорец, а да е джам, да не е бутилка, а да е шише и т.н. За да разберат по-лесно това наречие, хората от България днес обикновено с усмивка се сещат как са говорили бабите им.
Сред българите в Беломорска Македония, например, през 50-те години са официално разпространявани учебници с друг опит за създаване на книжовна норма. Нейното единствено различие спрямо книжовния български е кажи-речи само „со“ и „во“ вместо „с“ и „в“, както и преминаването на „я“ в „е“ в думи като „дедо“, „млеко“ и т.н.
Да казваш, че в Македония има някакъв различен език от България е все едно да казваш, че в Косово има някакъв различен език от Албания. Разбира се, в Косово не е имало „академици“, които няколко десетилетия да работят съзнателно за политическото отделяне на говора на хората от двете страни на границата.
Впрочем Заев най-добре знае това: той е от Струмишко – този край точно последен бе отнет от България, по силата на Ньойския диктат. До ден днешен, когато роднините и съгражданите на Заев отидат в други части на Македония, със сигурност още ги питат дали са „бугари“.
Всъщност, отговорът на тази въпрос в цяла Македония е „да“. Защото македонец и българин са две думи за едно и също. Затова и нашият призив към братята ни от другата страна на границата е: не прекалявайте! Знаем, че при Вас са предизборни времена и България често е ползвана като тема. Знаем, че ситуацията е тежка. България винаги дава всичко за Македония, нищо в замяна на иска. Търпим претенциите на политиците в Скопие, защото искаме най-доброто за обикновените хора в Македония. Искаме те да имат бъдеще в ЕС. Това, което пречи на европейското бъдеще на Северна Македония, са именно подобни претенции. Още веднъж: не прекалявайте!
