БХК подкрепя опитите за фалшификация на българската история

автор: Калоян Игнатов, член на младежката организация на ВМРО – София

Номинацията за „Човек на годината” на излежаващия присъдата си за убийство и опит за убийство Джок Пол Фрийман е само една от най-ярките, но далеч не единствената антибългарска проява на БХК. Точно тя обаче взриви общественото недоволство и ясно показа истинското лице на комитета. Изглежда оттам бяха изпаднали в състояние на либерална летаргия и си бяха въобразили, че обикновеният българин е престанал да прави разлика между добро и зло и спокойно ще приеме поредната доза криворазбрана либерална помия, изразяваща се в номинацията на осъден убиец на български гражданин за „Човек на годината“ в качеството му на „активист за правата на затворниците”. Какво иде да ни каже тази кандидатура – че всеки осъден има право на своята социална реабилитация, още докато излежава присъдата си, че трябва да сме по-милосърдни по отношение на доказани престъпници или може би, че трябва да преглътнем горчивината от загубата на човешки живот и да извикаме силно „Ура” за криворазбраните ценности на БХК? Поведението на организация, която ни внушава, че пред най-висшето и всеобщо човешко право и благо – животът, могат да бъдат поставени защитата и опазването правата на ограничен кръг от хора – затворниците, може да се дефинира като цинично и нагло. Недопустимо е такава организация да се самоопределя като правозащитна и да бъде утвърждавана като такава в медийното пространство.

За голямо учудване на БХК моралните категории за добро и зло на мнозинството български граждани драстично се разминават с тези на комитета. С адекватната си реакция по отношение на номинацията на Джок Пол Фрийман за „Човек на годината” обществото ни показа, че има воля и решителност да се противопоставя на абсурдните инициативи на разни псевдо-либерални организации. Илюзиите на комитета, че може да продължава да прави каквото си поиска, криейки се зад ценности като защита на човешките права, свобода, демокрация и т.н. се изпариха. Занапред подкрепящите БХК ще трябва да са по-старателни в пудренето с думи и клишета, изпразнени от съдържание, на последващите „правозащитни” инициативи на комитета.

Очевидна бе арогантността и безчовечието, с които номинацията на Джок Полфрийман „опъна” моралната струна на обикновения българин, но с това далеч не се изчерпват провокациите на БХК. Предвид незавидното място, което България заема в различни класации за свобода на словото, лесно може да си обясним защо през годините много от антибългарските прояви на комитета не биваха адекватно отразявани в публичното пространство. Няма как да очакваме от „свободни“ медии с тежки финансови зависимости от либерални грантове да имат критичен поглед към дейността на БХК.

Поредният пример за антибългарската дейност на БХК е публикуваната през 2008 г. в уебсайта на БХК – семпла, но за сметка на това „претенциозна“ откъм своята оценъчна стойност статия на социолога Емил Коен, имаща гръмкото заглавие „Един ерудиран реферат”. Тя е посветена на книгата на Хюсеин Мехмед за „По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Ми­зия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” (Со­фия, 2007 г.). В статията ясно си проличава стремежът на автора ѝ да оцени като исторически достоверни многобройните лъжи, поднесени от Хюсеин Мехмед за произхода и историята на българите мюсюлмани. Най-вероятно от БХК са си дали сметка, че трудно би се намерил историк, макар и неерудиран такъв, който да възхвали по желания от тях начин творбата на Хюсеин Мехмед и затова са заложили на „експертизата“ на социолога Емил Коен.

Съдържанието на статията категорично доказва, че БХК с присъщата си всеотдайност подкрепя популяризирането на книги, посветени на несъществуващи малцинствени общности. Това ни най-малко не е ново направление в „правозащитната“ дейност на комитета. Нека си припомним с каква отдаденост БХК защитаваше правата на противоконституционната партия ОМО „Илинден“ – Пирин. От комитета услужливо пропускат безспорния исторически факт, че в България няма помашки етнос и насочват усилията си към това да подкрепят всевъзможни глупотевини, имащи за цел да подменят историческата памет на българския народ и да докажат, че българите, изповядващи исляма, принадлежат към отделен етнос.

В спомената статия на г-н Коен проличава, че за него липсата на историческо образование не е пречка задълбочено да представи „достойнствата“ на споменатия „ерудиран реферат“. Още заглавието на книгата на Хюсеин Мехмед ни подсказва, че тя не може да претендира за каквато и да е научна стойност, защото историческото минало на българите, изповядващи исляма в Мизия, Тракия и Македония, е неделима част от общото историческо минало на останалите българи, живеещи в тези области. Ясно се откроява, че основната цел на автора на т.нар. реферат е да внуши, че в посочените области съществува помашки етнос, чието историческо минало съществено се различава от това на българите. С цел да се аргументира Хюсеин Мехмед прокарва множество абсурдни тези като например тази, че в Родопите през IX в. са живели араби. Нещо повече – г-н Мехмед загатва за връзка между тях и живеещите в момента в Родопите българи мюсюлмани. Дори само този пример е напълно достатъчен и показателен за нивото на ерудирания реферат.

Удивление буди фактът, че в книжка от 167 страници се разглежда период от 14 века /VI-XX в/. За автора събития като създаването на българската държава и победата на хан Тервел над арабите нямат отношение към разглеждания период и тема и дори не са споменати. Още по-сериозно „възхищение“ буди обстоятелството, че сведенията, предоставени от автора, са подкрепени с 521 позовавания на източници от 100 заглавия измежду литература на български и турски език. За каква историческа достоверност обаче можем да говорим при наличието на некоректно позоваване на трудове с автори като В. Кънчов. Избрани произведения. Т. І и ІІ. С., 1970 г. и Н. Хайтов. Родопски властелини. С., 1976 г. и др. ?! Погрешното позоваване на автори от ранга на Н. Хайтов и В. Кънчов само по себе си е проява на сериозна самодискредитация и творческо падение. А оценяването на подобни фалшификации като „ерудиран реферат”, както твърди Емил Коен, буди сериозно недоумение за капацитета и обективността на списващия статията. Не може да се подмине без коментар и фактът, че при цитирането на цели пасажи г-н Мехмед си позволява да прави своеволни корекции и да подменя цитирания текст по свое усмотрение като изпуска и/или променя отделни изречения и изрази и така постига смислова подмяна на оригиналния текст с поднесената вместо него фалшификация.

Обстоен и критичен анализ на историческото съчинение на Хюсеин Мехмед с посочване на конкретни примери за смислова подмяна на цитираните от него исторически източници, читателите на настоящото изложение могат да намерят на страницата „Православието“, автор е проф. д.и.н. Петър Петров.

Опитите за пренаписване на българската история не могат да бъдат разглеждани като правозащитна дейност, нито пък като израз на толерантност и човеколюбие. Лансирането на подобни трудове и техните анализи са заплаха за националната ни сигурност, защото целят да подкопаят единството на българската нация и българските институции на всички нива трябва да им се противопоставят. Отворен остава и въпросът кои са източниците на финансиране за издаване на книгата на Хюсеин Мехмед, която и до ден днешен активно се разпространява в България?!

Дали пък след гафа с „Човек на годината” БХК не си струва да се пробват в организирането на конкурс за „Историческа фантастика”?! Много от творбите, които те популяризират принадлежат именно към този нов „жанр“. Безспорно лицето Хюсеин Мехмед със своя труд „По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Мизия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” има отлични шансове за достойно представяне.

Емил Коен завършва статията си, посветена на книгата на Хюсеин Мехмед с изречението „Ние се нуж­даем от та­ки­ва кни­ги“. Ще си позволя да не се съглася с него, защото ние не се нуждаем от такива книги и от подобни ерудирани реферати. не се нуждаем и от „просветителската“ дейност на БХК.