Автор Диана Пеева, „Дневник“
Клек, гигантска секвоя, американски и пенсилвански ясен, бодлив смърч, каталпа, сребролистна липа, гинко билоба… това са малка част от дърветата и храстите, които човек може да види в столичния парк „Заимов“. Всъщност, в неголямата зелена площ има около 700-800 дървета от около 50 вида. А отскоро всеки посетител може да разбере точно пред какво растение стои.
От седмица дърветата в парка имат малки табелки – с вида на латински и български език, учения, който е дал съответното име, и семейството, към което принадлежи конкретния вид. Табелките не са дело на общината, която се е задействала покрай изборите, нито на някоя частна фирма, решила да си направи пиар. Поставили са ги две момчета, които са отделили време, усилия и средства, защото, както сами казват, „просто е забавно“.
Цветослав Георгиев и Кристиан Димитров са 12-окласници от Софийската математическа гимназия. Цветослав е запален по ботаниката покрай участието си в националния отбор по биология, за който тази година печели бронзов медал от Международната олимпиада в Дания – информация, която споделя между другото, сякаш е нещо съвсем обикновено. Той успял да зарази с любопитството към растенията и съученика си Кристиан и сякаш на шега и без много-много да си дават сметка за гигантския труд, който са положили, двамата успяват да определят, опишат и „маркират“ почти всяко дърво в парка.
„Имаше седмици, в които се разхождахме по улиците и парковете и определяхме всяко дърво, и оттам тръгна идеята“, разказва Кристиан, „мислехме, че ще е страхотно, както в ботаническите градини, и в този парк да има табелки с имената на дърветата – хората да могат да се спрат, да прочетат“.
След като идеята постепенно се оформила, в края на юли момчетата отишли за пръв път в парка „Заимов“, за да разгадаят видовете дървета, сами са нарисували карти на зелените площи, на тях са нанасяли дърветата, които предстояло да определят – за целта използвали три книги. За няколко дни плътна работа успели да се справят с почти всички видове. След това се обърнали към общината за разрешение да поставят табелите а и защото мислели, че ще им съдейства. Последвало дълго лутане, но все пак получили устно разрешение от „Зелени системи“ да сложат надписите.
„Ние технически сме вандали, май – нямаме писмено разрешение“, казва Цветолсав и продължава, че ще си чакат и отговора на хартия, защото без документ ще е трудно да получат подкрепа или евентуално финансиране за проекта си. Двете момчета печатат табелките на домашен принтер, приятелка им помогнала с дизайна, купили са си малък ламинатор, а към стъблата ги привързват с канап – начин, който не уврежда дървото и който в крайна сметка е евтин. Иска им се да видят дървени или метални табелки пред всяко дърво, както е в ботаническите градини, но нито могат да си позволят да ги изработят, нито ще е лесно да ги сменят, ако някой ги открадне.
Сега минаващите по алеите хора се спират, заглеждат надписите, вдигат очи от нападалите на земята листа нагоре, към короните на дърветата. Най-често внимание сякаш обръщат децата – по-малките искат от родителите им да прочетат какво пише, а по-големите четат сами и после тичат към следващото дърво, за да разберат как се казва то. „Много майки с деца споделят, че сме направили нещо добро, защото децата ги питат за дърветата, а няма кой да им каже. Това са и най-големите ни почитатели – майките с децата и бабите“, шегува се Кристиан. Двете момчета разказват, че често хората ги спират и ги разпитват, любопитни за това, което правят.
Разказват оживено за клека, който може да се види в „Заимов“ и който е нетипичен, защото в естествена среда се среща на над 2 хил. метра надморска височина, за гигантската секвоя, която расте по западното крайбрежие на САЩ, но е култивирана на доста места – видимо и тук, за това, че всъщност няма мъжка и женска липа, както казват някои възрастни хора, а едролистна, дребнолиста и сребърнолистна. Очите на Цветослав грейват, когато обяснява колко уникално дърво е гинко билобата, с неговите приличащи на плодове семена със сложна трислойна обвивка. То, за разлика от клас „Иглолистни“, например, с техните стотици видове, има само един съвременен представител в класа си.
„Има едно младо гинко в парка, ей толкова му е дебело стеблото. Решихме, че след като му сложим табелката, това дърво ще умре просто“, смее се Кристиан, докато двамата разказват един през друг за по-редките дървета, както и за тези, чието определяне ги е затруднило.
„Определянето понякога може да е много тягостна работа, особено когато човек няма опит. Например, като стигнахме до ясените… определяме американски и пенсилвански и изведнъж виждаме някакъв друг. Значи, днес можем от раз да кажем, че това е полски ясен, но тогава ни отне 2 часа да го определим, защото просто нямахме опит“, разказва Цветослав. Момчетата не са търсили предварително информация за видовете дървета в парка, искали са да ги разгадаят сами, да се предизвикат интелектуално и най-вече – „просто да се забавляваме“. А за дърветата, които са ги затруднили особено, са търсили помощ от ботаници.
Учениците не са завършили напълно проекта си. Остават им няколко дървета, които е необходимо да наблюдават и в цъфтеж, за да са абсолютно точни в преценката за вида им. Ще сторят това през пролетта.
Засега Кристиан и Цветослав обхождат парка „Заимов“ веднъж седмично, за да проверяват дали всички табелки са си на мястото и ако има някоя унищожена, да я сменят. За месеца, откакто са започнали да поставят първите табелки, вече има скъсани, но двамата разказват, че хората са много отзивчиви и често, сами връщат и поправят свалените. И казват, че това ги мотивира допълнително, както и фактът, че явно са успели да обогатят общата култура на парка.
„Главно направихме проекта, защото се интересувахме от дърветата, но хората ни спират, интересуват се, говорят с нас за табелките, питат за дърветата. Много хора досега са си мислели, че има една липа, а сега разбират, че има много видове. И това е хубаво“, казва Цветослав.
Догодина момчетата планират да поставят табелки в още един парк. Не са решили дали това да е Докторската градина, или Градската, или Княжевската. Но, имат време и ще го сторят – с помощта на няколко познати и приятели, които вече са обединили във Фейсбук групата „Парково определяне“.
