Доц. Милен Михов, депутат от парламентарната група на „Обединени патриоти“ пред в. „Банкеръ“
Парламентът прие в сряда (27 септември) Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 година. Документът беше подкрепен от 106 народни представители от управляващото мнозинство, от опозицията гласуваха „против“, а 22-ма от ДПС и „Воля“ се въздържаха. Още с встъпването си в длъжност военният министър Красимир Каракачанов изтегли документа, внесен от служебния министър Стефан Янев, и обяви, че текстът ще бъде редактиран, което предизвика реакцията на опозицията.
– Доц. Михов, защо беше нужно военният министър да изтегли доклада на служебния кабинет и да внесе нов, след като в двата пише почти едно и също, но с други думи?
– Първо, защото чисто процедурно едно парламентарно избрано правителство носи отговорността за доклад, внесен в Народното събрание. Служебното правителство като че ли малко прехвърли своите правомощия, избързвайки да приеме един доклад, който нямаше къде да внесе. А фактическата страна е, че промените в доклада, които г-н Каракачанов и Министерският съвет одобриха, създават далече по-реалистична и, за съжаление, не чак толкова радваща картина на състоянието на въоръжените сили. С две думи: вариантът, зад който стоят подписът на министър Каракачанов и решението на МС, е много по-критичен, по-точно отразява състоянието на въоръжените сили. И което е още по-важно – поемат се определени ангажименти, политически и управленски действия за извеждане на въоръжените сили в тази посока.
Много е важно да отбележим, че в този доклад се поставят като акцент хората в армията и се набелязват сериозни мерки за вдигането на социалния статус на българските военнослужещи и за гарантиране на тяхното заплащане и техния престиж. Това е насочено именно към целта да се осигурят едно спокойствие и стабилност както на кадровите военнослужещи, така и на българските офицери. Нещо, което има пряко отношение към огромния проблем, който много ясно е представен в доклада и стана обект на дебат за задълбочаващите се процеси на неокомплектоване на българските въоръжени сили, което поставя под въпрос боеспособността на цели формирования.
– А трябва ли видовете войски да се делят на по-приоритетни и не чак толкова?
– Не. И това е друго нещо, което министър Каракачанов още от първите дни на своето управление заяви – че ние не може да модернизираме един или друг вид въоръжени сили приоритетно, защото войната и изпитанията изискват решаване на задачи с ресурсите на всички видове въоръжени сили. С други думи, ако имаме способности във въздуха, те няма да бъдат достатъчни да решим операции по суша. Или ако имаме пропуски във военноморските ни сили, ние не можем да осигурим военното прикритие на своята морска граница. Тоест модернизирането на въоръжените сили трябва да бъде паралелно в трите вида войски. И се надявам, че стартирането на големите приоритетни модернизационни процеси ще върви точно в такъв алгоритъм, в такава последователност.
– Въпросът е дали в момента имаме пари, за да започнем. Не се ли протака и превърта процедурата за нови изтребители именно защото нямаме пари да ги купим?
– Аз се надявам, че не парите са проблемът. Поне по официалните данни за финансовото положение на страната, за икономическото развитие и прогнозите за следващите две години дават основание за оптимизъм за увеличаване на приходите и надявам се това да е основата за реализирането на тези проекти. Ние обаче трябва да си отговорим на друг въпрос – не липсата на пари, а политическото мислене, воля и отговорност са решаващи в този смисъл. През периода от 2002 до 2009 г. България изразходва 2 млрд. лв. за модернизация на въоръжените сили. Това беше един период, когато бюджетът завършваше с над милиард излишъци. И срещу тези 2 млрд. изразходвани народни пари, да използваме този израз, ние имаме един нулев резултат. Само ще припомня, че купувахме транспортна авиация, когато нямаме бойна. Планирахме да купим осем транспортни самолета „Спартан“, но купихме три. И ред други военни сделки на практика погълнаха огромен национален ресурс, срещу което не получихме подобряване на военните способности на нашите въоръжени сили. Ето защо е много важно и планирането, и реализирането на модернизационните процеси в една последователност, която най-добре да оползотвори отпуснатите средства.
