България да отправи официално искане до сръбското правителство за повече информация по случая с грубата намеса на Република Сърбия в изборите за Национален съвет на българското малцинство.
Това се казва в позиция на Патриотите от ВМРО по повод проведените избори за Национален съвет на българското национално малцинство в съседната държава.
От ВМРО призовават, при доказване на вмешателството на Република Сърбия в малцинствените права на българите в Западните покрайнини, държавните институции на Р. България да преразгледат официалното становище на българската външна политика за подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз.
По случая ще сезираме Съвета на Европа и Европейската комисия, заявяват Патриотите.
Състоялите се в неделя избори за Национален съвет на българското малцинство в Република Сърбия се проведоха в атмосфера на натиск и груба намеса в работата на националното малцинство от страна на сръбската държава, в лицето на управляващата Сръбска прогресивна партия.
Макар че Националният съвет на българите има ограничени правомощия в областта на образованието, информирането, културата и официалната употреба на български език, Сръбска прогресивна партия с познати от миналото процедурни прийоми създаде условия, при които да сложи под пълен контрол на сръбската държава българското малцинство, откъснато по силата на Ньойския договор през 1919 г.
Българската държава вече публично се разграничи от Владимир Захариев – кмет на Босилеград и досегашен председател на българското национално малцинство, през чийто мандат българите в Западните покрайнини срещаха проблеми както с издаването на учебници на български език, така и с нормалното функциониране на медиите на български език. Освен това, много паметници на българското културно-историческо наследство биваха поругавани от сръбските власти, а срещу изявени българи се предприемаха репресии заради изява на националното им самосъзнание. При всички случаи Захариев заемаше неизменно страната на сръбските власти. Това настрои срещу него по-голяма част от българите в Западните покрайнини.
С наближаването на изборите за Национален съвет на българското малцинство българските организации са уведомени с писмо, подписано от държавния секретар на Министерството за държавно управление и местно самоуправление Иван Бошняк, за „промените“ в Закона за националните съвети на националните малцинства. Според тях, председател на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на управляващите органи на малцинствена партия, каквито са председател, членове на централното и изпълнителното ръководство. С това се подсказва, че щом лидерите на малцинствените партии не могат да бъдат председатели на Националния съвет, няма смисъл и да се кандидатират на изборите. В последствие се оказва, че това е предварително замислен ход, с който се цели да бъдат отстранени лидерите на българското малцинство.
Въпреки това истинските българи в Сърбия регистрират листа „Съединение на българите в Сърбия“, в която са включени представители на почти всички български общности от Цариброд, Босилеград, Южна и Източна Сърбия, Войводина. Шансовете за успех на тази листа са сериозни. Естествено, за изборите е издигната и листата „Това сме ние“ на Владимир Захариев.
Междувременно Дарко Глишич – председател на Изпълнителния комитет на Сръбската прогресивна партия, поставя ултимативно искане към Зоран Гюров, Владица Димитров – кмет на Цариброд, и Стефан Костов – членове на Сръбската прогресивна партия, за изтегляне на листата „Съединение на българите в Сърбия“. Под натиск на управляващата партия листата е изтеглена.
Тъй като според изборния закон, в малцинствените избори трябва да участват най-малко две листи, в последния момент е регистрирана трета листа на българите „Да върнем достойнството на народа“, начело със Стефан Костов.
Целта е ясна, да се спасят изборите и да се легитимира убедителната победа на Захариев.
Освен всичко това са въведени и т.нар. „отделни избирателни списъци“, в които стотици граждани от небългарски произход се регистрират като „българи“, за да могат да гласуват на изборите.
Целият този фарс се разиграва в момент, в който в България се вихри яростна медийна кампания срещу издаването на документи за самоличност на българи от чужбина, в т.ч. и за българи от Западните покрайнини. На 1 ноември – Ден на народните будители, и само три дена преди изборите за Национален съвет на българите, в Цариброд са арестувани четири лица, изявени представители на българските организации в града.
Според нас, тези действия са очевиден пример за груба намеса на официалните сръбски власти в работата на едно от националните малцинства. Съвсем не в унисон с многократно изразената позиция пред българската държава от най-високо ниво – на срещи между държавните глави на двете държави, премиер, посланик и генерален консул на България. Оказва се, че обещанията на сръбските държавни ръководители са част от утвърдената политика на лъжливи обещания на междудържавно равнище и абсолютно противоположни практически действия.
Какво цели Сърбия? Вероятно да си осигури едно послушно и спазващо всички „препоръки“ на държавата малцинство на фона на преговорите на страната за еврочленство и отварянето на преговорните глави, засягащи правата на малцинствата. При всички случаи въпросното грубо посегателство е целенасочен удар върху българското малцинство, но то е звучен шамар и върху българската външна политика.
