Фалшивите новини са зараза, която се разпространява може би със същата скорост, както коронавирусът, каза Александър Сиди
Имаме готови решения за пандемията от фалшиви новини, смятаме, че гетата трябва да бъдат под специално наблюдение и предлагаме мерки за дългова ваканция и допустима надценка в търговската мрежа.
Това са част от предложенията, които заместник-председателят на ВМРО и съпредседател на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов, членът на националното ръководство на партията и заместник-председател на Комисията по вътрешен ред и сигурност Александър Сиди представиха пред журналисти в парламента.
Днес, 19 март 2020 г., представители на ВМРО в ПГ на „Обединени патриоти“ дадоха брифинг в сградата на бившия партийния дом относно ограничаването на фалшивите новини и предложенията в Закона за извънредното положение между първо и второ четене.
Народният представител Александър Сиди представи пред журналистите подготвения от година Закон за фалшивите новини от юридическия екип на ВМРО. Като вметна, че не е представен по-рано, за да не бъде партията обвинена в популизъм по време на избори.
Начинът е изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Създаване на регистър към СЕМ на всяка една медия и информационна платформа, която иска да се позиционира като достоверна медия, която да сключва договори за политическа кампания и т.н. Процедурата за е облекчена – режимът е регистрационен.
Втората стъпка е въвеждането на отдел за GDPR във всяка една медия. Целта е да се опазят дори IP-адресите, защото и те влизат под шапката на европейското законодателство. Достъпът до сайтове без подобни отдели трябва да бъде спрян на територията на България, независимо от локализацията на сървъра му, заяви Сиди и завърши, че днес законът ще бъде входиран в Народното събрание.
Във втората част на брифинга съпредседателят на ПГ на „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов заяви, че ВМРО ще внесе предложения за промяна на Закона за извънредното положение между първо и второ четене, като едно от предложенията е да спре срокът по дължимите вноски по кредити на физическите лица до края на извънредното положение.
Това е една разумна отсрочка, коментира Веселинов и добави:
Връщането на вноските да бъде лична воля през този период. Банките няма да загубят, единствено наличност. Но банките могат да бъдат компенсирани с едно символично освобождаване на резерва на БНБ.
Друга част от предложенията на ВМРО са:
- Създаването на нов член 8, в който едноличните търговци и ЮЛ, които са в затрудненост, да имат възможност да поискат отсрочка от НАП за плащане на задълженията си, до прекратяването на извънредното положение. Тук поставяме условието, че трябва да се докаже, че има затрудненост.
- Въвеждане на пределни цени на стоките от първа необходимост или максимална надценка. Това да се решава от министъра на икономиката.
- В Кодекса на труда има дефицит – държавата затвори детските градини и учебни заведения. Затова трябва да има обезщетение към родителите, които остават вкъщи, за да ги гледат.
- В закона за здравето – кметове на общини да могат да спрат или ограничат извършването на определени услуги – затваряне на заведения, придвижване в населени места или части от населените места.
Времената са трудни и очакваме подкрепа. Подкрепа на бизнеса и гражданите, които са пострадали. Ето защо другата седмица ще поговорим за тези теми на Коалиционен съвет, завърши Искрен Веселинов.
В отговор на журналистически въпрос относно предложението на ВМРО за специални мерки за гетата Александър Сиди посочи:
Да, смятаме, че трябва да бъдат затворени гетата, в които има хора, завърнали се от Италия, Испания и т.н. Хората са свикнали да имат права, а не задължения. Въпреки това някой хора очевидно имат повече права от другите – някои си правят тържества. Неслучайно първият ни случай е на едно циганско тържество. Да не се влиза и излиза, за да може да се ограничи заразата. Това го казваме с грижа към всички.
Видео от брифинга вижте тук >>>
Текст на законопроекта срещу фалшивите новини:
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
УВАЖАЕМИА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от ПОДНС внасяме законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието, съгласно методологията – приложение към ПОДНС.
Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.
ВНОСИТЕЛИ:
Проект
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
(Обн. – ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 от 1999 г. на КС на РБ, бр. 60 и 81 от 1999 г.; бр. 79 от 2000 г.; бр. 96 и 112 от 2001 г.; бр. 77 и 120 от 2002 г.; бр. 99 и 114 от 2003 г.; бр. 99 и 115 от 2004 г.;бр. 88, 93 и 105 от 2005 г.; бр. 21, 34, 70, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г.; бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г.; бр. 15, 17, 27, 91 с Решение № 8 от 2013 г. на КС на РБ по к.д. № 6/2013 г.; и 109 от 2013 г.; бр. 19 и 107 от 2014 г.; бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г.; бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103, 106 от 2018 г.; бр. 100 от 2019 г.)
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „аудио-визуални медийни услуги“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и публикации в интернет средата.“
2. в ал. 5, т. 1 и 6 се отменят.
§ 2. В чл. 32, ал. 1 се създава т. 23:
„23. осъществява надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата.“
§ 3. Създава се чл. 32а:
„Чл. 32а (1) При осъществяване на надзора по чл. 32, ал. 1, т. 23 Съветът за електронни медии с решение, по предложение на заместник-председателя, оповестява интернет страници, чрез които се разпространява дезинформация в интернет средата.
(2) Решенията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Съвета в деня на приемането им.
(3) Лицата, за които се отнасят решението по ал. 1, се смятат уведомени в деня на публикуването на решението на Съвета и са длъжни в срок от 3 дни да премахнат публикациите, които съдържат дезинформация.
(4) Ако в срока по ал. 3 лицето не преустанови нарушението, за което е взето решението, Съветът подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички лица, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответните интернет страници.
(5) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му.
(6) Съдебното разпореждане се публикува на интернет страницата на Съвета в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.
(7) Съветът за електронни медии поддържа актуален списък на интернет страниците по ал. 1 и 6.“
§ 4. В чл. 33 се създава т. 13:
„13. предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата.“
§ 5. В чл. 125к, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 цифрата „5“ се заменя с „6“.
2. Създава се т. 6:
„6. раздел шести, който включва доставчиците на медийни услуги чрез интернет“.
§ 6. Създава се глава VІа с чл. 125р и 125с:
„Глава VІа
Регистрация на доставчици на медийни услуги чрез интернет
Чл. 125р (1) Доставчик на медийни услуги, който има намерение да ги предоставя в интернет средата, подлежи на регистрация при спазване на следните общи изисквания:
1. спазване принципите на чл. 10;
2. зачитане на човешкото достойнство;
3. закрила на децата;
4. спазване на авторските и сродните права съгласно действащото законодателство.
(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление по образец.
(3) Съветът за електронни медии се произнася по заявлението за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. При регистрацията не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.
(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато:
1. за лицето са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4, или
2. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок.
(5) Въз основа на решението по ал. 3 на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа:
1. наименованието (фирмата) и седалището на доставчика на медийна услуга чрез интернет;
2. началната дата за регистрацията.
(6) Регистрираният доставчик е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна в обстоятелствата, подлежащи на регистрация в 14-дневен срок от настъпването й.
(7) Регистрацията е безсрочна.
Чл. 125с (1) Съветът за електронни медии с решение може да заличи регистрацията, когато е установено:
1. нарушение на изискванията на чл. 125р, ал. 1;
2. разпространение на дезинформация в интернет средата.
(2) В случаите по ал. 1 Съветът за електронни медии определя разумен срок, в който доставчикът на медийни услуги чрез интернет да отстрани нарушението или да премахне публикацията, която съдържа дезинформация.
(3) Когато в определения срок доставчикът на медийни услуги чрез интернет не отстрани нарушението или не премахне публикацията, Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията и обезсилва удостоверението.
(4) В случаите по ал. 3 Съветът за електронни медии може и да забрани извършването на стопанска дейност, за която е установен регистрационен режим, като впише забраната в регистъра.“
§ 7. Създава се чл. 126д:
„чл. 126 д. За разпространението на дезинформация в интернет средата, когато не е посочен автор на публикацията, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева на собственика на интернет домейна, където е направена публикацията. Ако той не може да бъде установен, санкцията се налага на доставчикът на домейна освен ако последните не предостави информация, от която да е виден собственика на домейна.“
§ 8. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 36:
„36. „ Дезинформация в интернет среда“ е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България, на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица.“
ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА
§ 9. В Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) чл. 326, ал. 1 се изменя така:
„(1) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин подава или разпространява невярна информация, невярно повикване или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до три години.“
&10. Заявлението по член Чл. 125р (2) се изготвя от ресорния министър в срок от един месец от влизането в сила на закона.
ВНОСИТЕЛИ:
МОТИВИ
Предвид зачестилите случаи на фалшиви новини и това, че те все по – често предизвикват масова паника и психоза и/или водят до неверни изводи, свързани с реалната ситуация на пандемия и обявено извънредно положение в държавата, както и фактът, че тази порочна практика вече достигна до огромни размери, които застрашават и човешкия живот, предлагаме изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с които смятаме, че ако не се преодолее горепосоченият проблем, то поне ще бъде възможно да се ограничи и лицата, които публикуват фалшиви новини и лъжи ще понесат отговорност за действията си.
Към днешна дата сайтовете и онлайн платформите не подлежат на никакъв мониторинг и контрол от страна на държавата. Това е сериозен законодателен пропуск, който, именно днес, излиза наяве с пълна сила. Ето защо е нужно да бъдем отговорни и да защитим нашите сънародници, като подложим, на поне първоначален, мониторинг сайтовете и интернет платформите, които разпространяват новини на територията на Р България.
Това е важна и сериозна задача. Не случайно разработваме системата от мерки вече няколко месеца. Балансът между свободата на словото и контролът над съдържанието е тема на дискусия на европейско и световно ниво. Никой до сега не е постигнал нужния баланс. И ние не смятаме, че сме първенците в областта, но поне, предлагаме мерки, които да дадат основата на една нормативна база, която да защити гражданите, държавата и юридическите лица от шарлатаните и мародерите в интернет средата.
Последните дни станахме свидетели на „новини“, изявления и твърдения за това как има месии с готови лекове за коронавируса, които обаче се крият от държавата, напълно неверни твърдения за разпродаване на „животоспасяваща медицинска техника от държавния резерв“, за информация от уж достоверни източници, че „Парламентът си гласува 45 дни почивка“, публикации, които нагнетяват ненужно напрежението с твърдения за в пъти по-голям брой заразени от коронавируса. И това е само към днешна дата.
Нека припомним и фалшивите новини за заразена вода, за конспиративните теории около държавната намеса при чумата по добитъка и връзката и с тайнствено заселване на мигранти, докарани с военни самолети и т.н. и т.н.
А колко хора пострадаха в личен план и колко фирми понесоха имиджови и от там финансови щети заради неверни публикации, без да имат каквато и да било възможност да се защитят? Причината отново е анонимността на собствениците на някои сайтове и онлайн платформи, регистрирани без реално лице за контакт и без да носят, каквато и да било отговорност за деянията си? Това трябва да спре. И ние имаме готови, на този етап, базисни решения, в каква посока трябва да вървим.
Регистрация на сайтовете и платформите в СЕМ е първата стъпка. В обхвата на разпоредбите и правилата, залегнали в Закона за радио и телевизия, съвсем логично, трябва да попадат и вече заемащите водещо място като информационни канали сайтове и сродните им интернет канали за оповестяване на новини и актуални събития. Живеем в дигитална ера и младите хора все повече се информират през интернет, а силата на социалните мрежи прави нас, като законодатели длъжни да намерим механизми за отсяване на истината от лъжата, именно там.
ВНОСИТЕЛИ:
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
- Основания за законодателната инициатива
Ежедневното затрупване на хората с новини с невярно съдържание достигна колосални размери. Обществото по този начин се обърква и се чувства обезверено. Тези „Фалшиви новин“ в ситуацията, в която се намираме, застрашават живота на хората. Тези аргументи са причината за предложените промени.
- II. Заинтересовани групи
Инициативата ще засегне пряко всички български граждани, които са потребители на услугите, така и тези които са обект на тези новини.
- III. Анализ на разходите и ползите
Законопроектът не предвижда разходи за държавата и за засегнатите лица. Като полза може да се посочи създаването на правила за поддържането на ред в интернет пространството.
- IV. Административна тежест и структурни промени
С приемането на законопроекта не се предвиждат административни промени като закриване, сливане или създаване на нови административни структури. Не се предвижда и въвеждане или изменяне на регулаторни режими и такси.
- V. Въздействие върху нормативната база
Законопроектът предвижда изменения в Наказателния кодекс, които са необходими за да се прилагат предложените промени в Закона за радиото и телевизията.
ВНОСИТЕЛИ:
