Както Ви предупредихме – ПП, ГЕРБ, ДБ и ДПС продадоха националния интерес, по ирония на съдбата това стана с подписа на ИТН.
Това се казва в позиция на ВМРО във връзка с подписания в неделя (17 юли) двустранен протокол между България и РС Македония. С този акт официално се даде ход на преговорите между Скопие и Брюксел за еврочленството на съседката ни. Уви, както предупреждавахме месеци наред, с този акт настоящите управляващи не само признаха македонския език, но се отрекоха от историята ни и предадоха македонските българи. Все неща, които получиха своето потвърждение в изявленията от страна на представители на ЕК, че има македонски език и ЕС го признава, от представители на политиците в Македония, че Конституцията няма да се пипа и от агресивните и нагли прояви на антибългаризъм по време на протестите от другата страна на границата.
И този документ по ирония на съдбата беше подписан от българска страна от министъра на външните работа в оставка г-жа Теодора Генчовска, която е от квотата на иначе шумните противници на вдигане на т.нар. вето – „Има такъв народ“.
Прилагаме и пълния текст на позицията на ВМРО:
Наскоро беше подписан протокол, от който зависи европейския път на Македония. Въпросният протокол в същността си съдържа нещо старо, което се подписва чак сега. Защото така действаше Скопие през цялото време.
Независимо от това, с този протокол се вменяват ясни задължения и срокове на Македония. И този български – макар и частичен успех – се дължи най-вече на твърдостта на страната ни в продължение на години. Твърдост, която беше наследена от меки диалогични китки.
Проблемите сега са няколко: преговорната рамка и протоколът не адресират реалния проблем с т.нар. македонски език. България запазва правото си да напомни, че не го признава. И какво от това? Това е право на нещо като бележка под линия. Пречи ли това на легитимирането на една неправда, каквато е изкуствено създадената книжовна норма? Фон дер Лайен, между другото, продължи с предозирането и обясни как дори бележки под линия нямало да има.
Истината е, че заедно с говорите на банатските българи и с българския книжовен език, македонската норма е още една кодификация на българските говори. Австрийският професор Ото Кронщайнер по отношение на скопската норма твърди, че това е български език, написан на сръбска пишеща машина.
Проблемът не е само в това, че е кодифициран диалект, а и в това, че системно след това езикът е отдалечаван от българския чрез лексикален „внос“ на чуждици, сърбизми и пр. добавки към диалектизмите.
Другият проблем е, че до протоколи, които засягат новата история, така и не се стигна. А именно новата история е онази част от историята, която нашите съседи присвояват най-активно. Така те ще продължат посмъртния тормоз върху плеядата революционни дейци в опит да им сменят собственото им самоопределение.
Контролът по напредъка е всъщност поверен на Еврокомисията, т.е. на чиновничеството. Всъщност, България ще има своите механизми на контрол, но проблемът е, че в София не се очакват гръбначни политици на власт – надпреварата явно е кой да се хареса на еврочиновниците и американските чиновници и в тази надпревара ПП и ГЕРБ са се вкопчили в решителна схватка, а утре ще се вкопчат, ако трябва, и в безродна коалиция. А през това време русофилските хиени само ще чакат подарък народна любов.
Един от най-сериозните проблеми се очертава да бъде нежеланието на опозиционните сили в Скопие да подкрепят включването на българите в конституцията. Въпросът е, че с партньори като тези в Брюксел, явно врагове не са ни нужни, и утре ще се опитат да заставят отново София на отстъпки – защото в Скопие пак няма да има воля за промени.
На теория ветото не е вдигнато, на практика обаче то е. И нашите основни политически сили едва крият облекчението си, вместо да са готови на постоянната защита на българския интерес, която предстои от този момент нататък. Веднъж пуснати, скопските политици ще продължат да разчитат на протакане, на шикалкавене и на благосклонност от Брюксел. Защото вече видяха, че не се опазва важна истината и човешките права, а графикът на някакви чиновници и опорните точки на либералните бездарници.
