Питаме се дали изобщо е нужна Държавната агенция за закрила на детето, ако работи срещу обществото
ВМРО внимателно следи дебата около т.нар. Национална стратегия за детето от самото начало, като неведнъж е изразявала публично своите критики.
Учудващо е продължаващото упорство от страна на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) да се вслуша в аргументираните възражения на редица граждански организации на семейства и родители, много от които не са поканени на проведените досега публични обсъждания на т.нар. Стратегия.
Учудващо е защо ДАЗД, претендираща за прозрачност на своите действия, упорито отказва да оповести публично списъка с НПО-та, с които е обсъждала тази въпросна Стратегия. Дали защото може да се окаже, че те са същите, които избирателно бяха канени на „обсъждането“ на Истанбулската конвенция?
Поради всичко това ние, Патриотите от ВМРО, публично изразяваме своята позиция относно действията на ДАЗД и продължаващите опити за задкулисно пробутване на т.нар. Национална стратегия за детето.
1. Т.нар. Стратегия се опитва да налага схващането, че именно държавата знае кой е „най-добрият интерес на детето“. Няма как държавни чиновници да знаят по-добре от родителите кой е най-добрият интерес на детето.
Абсурдна е заявката за пълна власт над децата от страна на бюрокрацията.
Абсурдно е бюрокрацията да се явява като защитник на децата срещу техните родители.
2. Проектът за т.нар. Национална стратегия за детето носи ясното послание: „Да защитим всички деца от техните родители“.
Не само нуждаещите, а всички!
Т.нар. Национална стратегия за детето цели приемането на „истанбулската“ хипотеза, че цялата българска нация се състои от насилници и престъпници, които трябва да бъдат следени и контролирани във всяка тяхна стъпка.
Събирането на такава постоянна информация е очевидна възможност за злоупотреби от страна на недобросъвестни чиновници по модела на норвежкото детско Гестапо „Барневарн“.
3. Категоричната позиция на ВМРО е, че децата се раждат в семейства от мъж и жена, които са свободни граждани, а не собственост на държавата!
Основна задача на държавната власт е да пази реда и мира в обществото от престъпници, а не да вменява вина на родителите, за да се намесва в отношенията им с техните деца.
4. Смущаващи са липсата на форми на контрол над държавните служители, подобно на тези, предвидени за семействата, за да се следи за качеството на работата им и съвестното изпълнение на задълженията им.
Не се предвиждат налагане на санкция и поемане на наказателна отговорност от страна на чиновниците за неспазени разписани процедури и злоупотреба с власт.
Няма предвидена защита от насилието над деца от страна на служители в държавните институции, най-вече детски ясли и детски градини, каквито случаи има неведнъж.
5. За да бъде подпомогнато развитието на детето и да му бъде дадена реална подкрепа, в центъра на държавната подкрепа трябва да бъде поставено семейството.
Правата на детето не могат да бъдат издигани над семейството в отделна категория права.
6. Изключително смущаващо е предвиденото задължително въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения за всички деца от 0 до 3 години.
Тази постановка е и в разрез с чл. 33 от Конституцията на Република България, гарантиращ неприкосновеността на жилището. За пореден път се демонстрира стремеж за намеса в неприкосновения личен и семеен живот.
7. В т.нар. Стратегия се въвежда термина „детско правосъдие“, което представлява пряк паралел с въведеното от Истанбулската конвенция термин „насилие срещу жени“.
Трябва ли да има отделно наказателно съдопроизводство за „старческо правосъдие“ например, или за „насилие срещу мъже“?
Всичко това обяснява защо т.нар. Национална стратегия за детето е изцяло изградена върху грешни приоритети.
Нещо повече, всичко посочено дотук налага извода, че т.нар. Национална стратегия за детето е опит за отчуждаване на децата от родителите и стъпка към последващо постепенно одържавяване на децата в България.
Поради всичко изброено по-горе ние, Патриотите от ВМРО, категорично заявяваме, че ще се противопоставим на всеки опит за приемане от държавните институции на т.нар. Национална стратегия за детето.
Дейността на Държавната агенция за закрила на детето също трябва да бъде подложена на критичен анализ и да се постави въпроса дали изобщо е нужна на обществото такава институция, която работи срещу интересите на обществото.
