Комисията по културата и медиите в 44-ото Народно събрание прие да разгледа и работи по предложенията ни срещу фалшивите новини. Това се казва в прессъобщение на ВМРО – Българско национално движение. На заседанието на комисията въпросът, повдигнат преди седмица от воеводите, е бил дискутиран, а представителят на ВМРО в комисията по култура и медии Красимир Богданов е изложил позицията, която е изготвена от него, депутата Александър Сиди, евродепутата и заместник-председател на ВМРО – БНД Ангел Джамбазки и медийния съветник на партията Екатерина Анева.
Идейният проект беше представен пред ръководствата на медиите в страната на кръгла маса в Народното събрание. Чуха се различни мнения, но общото становище потвърди, че няма място за колебания в борбата с фалшивите новини. Това се потвърждава и от интереса на народните представители от другите партии, които са в медийната комисия. Те се обединиха около идеята да се направи отново кръгла маса, на която проблемът да бъде поставен и пред институциите в страната. По настояване на председателя на комисията Вежди Рашидов на обсъждането ще бъдат поканени и представителят на ВМРО в ЕП Ангел Джамбазки и комисарят по „Цифрова икономика и цифрово общество“ в ЕК Мария Габриел.
Ето и основните моменти в идейния проект на ВМРО:
Фалшивите новини ни заливат ежедневно и вероятно към днешна дата са заели по-голямата част от информационния поток. Ето защо ние от ВМРО се заехме и изготвихме пакет от идеи, които биха дали нужните инструменти за регулация на информационния поток и справяне с проблема „фалшиви новини”.
Създателите на фалшивите новини можем условно да разделим в две групи. В първата група са онези сайтове, които са платени от хора с определена кауза и целят очернянето и оклеветяването на някого. Това са т.нар. „медийни бухалки”, чрез които обикновено се разчистват политически сметки. Чрез тях за кратко време бързо се разпространява текст с невярно съдържание, който уврежда имиджа на някого. Такъв вид фалшиви новини се активират по поръчка и са платени. Втората група са автори на фалшиви новини, които целят единствено многобройни „влизания” в сайтовете си и така печелят от реклама. Те обикновено използват шокиращи заглавия, които да привлекат внимание, а текстът в „новината” обикновено не носи заявената информация и почти винаги в края му е отбелязано, че написаното няма общо с действителността и е фикция на автора. И двете групи сайтове въвеждат в заблуждение потребителите с цел формирането на печалба. Понякога тези подвеждащи сайтове работят и по двата начина.
Когато започнахме да изследваме този проблем с изненада установихме, че всъщност в българското, а и в европейското законодателство, не са закрепени текстове, които да регламентират разликите между интернет платформа за информационен поток или „медии”, и всички останали сайтове – лични блогове, страници, сайтове за споделяне на информация и т.н. Оказва се, че сайт на голяма търговска марка вериги и сайт на реномирана и утвърдена медия подлежат на еднаква регулация – тоест никаква. Ето защо, първо се опитахме да направим някакъв модел, по който да отделим информационните сайтове от всички други в интернет пространството и да вкараме медиите под регулацията на СЕМ – органът, който по закон така или иначе е призван да регулира медийното съдържание. Оказва се, че това, което обединява всички медии – било то вестници, телевизии, радиа или интернет платформи, е възможността за сключване на договори за медийно отразяване на различни събития (например политическа реклама по време на избори), както и договори за търговска реклама. По този начин достигнахме до извода, че за да може да направим регулация на интернет медиите е добре да се създаде специален домейн поддържан от държавна институция, например „.media“, в който домейн да се регистрират всички онези информационни платформи, които искат да се възползват от възможностите на медиите, а именно да сключват договори за медийно отразяване и реклама. По този начин всички, които са регистрирани в държавния медиен домейн, ще бъдат регулирани от СЕМ и, разбира се, ще търпят санкции при разпространяването на фалшиви новини.
Всички останали сайтове няма как, а и с оглед свободата на словото не трябва, да подлежат на регулация на съдържанието. Въпреки това, както вече подчертахме, авторите на текстове в сайтове за фалшиви новини се движат по ръба на закона и чрез подвеждане печелят на гърба на обикновения потребител. Авторите и разпространителите на такова съдържание трябва да носят отговорност за това. В тези интернет платформи, обаче, липсва информация за авторските колективи, адрес за кореспонденция, лице за контакт и т.н. и деянията им остават безнаказани.
Решението на този въпрос се оказа, че е записано в европейския регламент GDPR, където за лични данни на потребителя се счита и IP адресът на устройството, от което се влиза във всеки интернет сайт. Това означава, че чрез промяна на Закона за личните данни, за да бъде имплементирана нормата на GDPR, трябва да се създаде текст, който да указва, че на всеки сайт със съдържание на български език трябва задължително да се упомене кой е администраторът на личните данни (когато нормата изисква такъв) или лице за контакт и адрес за кореспонденция с него.
По този начин всички сайтове ще излязат на светло и в тези, в които се разпространяват фалшиви новини, ще има лице за контакт, което ще носи съдебна отговорност по граждански ред за невярната и позоряща информация, която разпространява. Така и достъпът до всички сайтове, които не отговарят на европейския регламент, може да бъде блокиран за потребителите от България.
