Възстановка и залпове бяха кулминацията на програмата пред паметника на легендарния водач на войводите Тодор Александров
По случай 118 години от най-паметното и емблематично за новата история на България въстание – Илинденско-Преображенското, ВМРО по традиция организира поредица от чествания. В навечерието на паметната дата в Кюстендил се събраха стотици войводи, кметове и общински съветници на Организацията, привърженици и симпатизанти. Честването се проведе пред паметника на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров. Гости на събитието бяха и зам.-председателят на ВМРО и кмет на Сандански Атанас Стоянов, организационният секретар Юлиан Ангелов и членът на националното ръководство Борис Вангелов.
В своето изказване Атанас Стоянов подчерта, че сме длъжини да запазим паметта на загиналите в най-голямото въстание, да запазим българщината и да отстояваме неуморно националните интереси на България пред света. В същото време той обърна внимание на това, че не бива да допуснем да се предаде българският интерес в Македония, който е тясно свързан с историческата истина.
Вангел Тодоров от младежката организация на ВМРО, който е историк, направи кратка историческа справка, свързана с Илинденско-Преображенското въстание и напомни, че историята трябва да се помни и да се поучаваме от нея, за да избираме най-правилния път пред България за нашите деца.
Събитието беше съпроводено с концертна програма, представена от танцьорите от ансамбъл „Пауталия“ и народния певец Георги Илиевски. Клуб „Традиция“ направи възстановка, а кулминацията бяха залповете в чест на всички смели българи, дали живота си за свободата на България.
За населението на околия (каза) Мангалия (Северна Добруджа, днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску (де ла Брад) Ion Ionescu de la Brad (Jon Jonesco/Jon Jonescu): „Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja“, Цариград, 1850 г., който през 1850 г. среща там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.). В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци.
2. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) „Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics“, стр. 110: каза „Minkalye“ „съдържаше“ само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
3. В същата книга, на стр. 199, под заглавието „Population of Dobruca, 1878“ се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Бележка: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.
Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (като „компенсация“ за Южна Бесарабия която руснаците бяха взели от победената Османска Империя и към която румънците имаха териториални претенции, въпреки че за помощта й оказана на руската армия Румъния вече беше получила независимостта си).
Обаче ако в каза Кюстенджа нямаше румънци, как да е имало румънци в по-южната каза Мангалия? Няма как.
4. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает – не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза „Mankalya“ имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
5. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата La Dobrogea (Dobroudja) на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия („пласъ“ на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
Други статистики има при Николай Тодоров в книгата му Балканският град. XV-XIX век и в статиите му в списанието Nationalities Papers.