Номинацията на осъден за убийство е връх на абсурда в дейността на Българския хелзинкски комитет. Този връх обаче не е изненадващ, като се има предвид какво върши тази организация в своята история.
Това е позицията на ВМРО по повод предложението за награждаване на Джок Полфрийман за „Човек на годината“. Австралийският гражданин е осъден на 20 години затвор за убийството на Андрей Монов в центъра на София през 2007 г.
Партията отправя апел към онези достойни българи, които също са получили номинация за „Човек на годината“, да се дистанцират от инициативата на Хелзинкския комитет, за да не стои името им редом до това на доказан от българския съд убиец.
ВМРО от години предупреждава, че БХК работи на практика като антибългарска организация, чиято непрозрачна дейност и финансиране фаворизират демонстрации на извратена сексуалност и упадък. Затова и преди 2 години ВМРО поиска проверка на финансирането на тази организация.
Ако се погледнат номинациите за „Човек на годината“, ясно проличава, че наред с прекрасните инициативи и лични примери и тази година отново се проявяват лицемерни кандидатури на ЛГБТ-пропагандатори, защитници на правата на мнимите „бежанци“ и т.н.
А защо тогава БХК не номинира убиеца на Вероника във Велико Търново за човек на годината!? Не отговаря ли той на условията: незадоволен маргинализиран циганин и убиец, питат от ВМРО.
Основен въпрос е и защо БХК си присвоява правото за раздава награда „Човек на годината“. Подобно название звучи грандомански и претенциозно. Никой не може да си присвоява правото да казва кой е човек и кой е по-малко човек.
Нима пребитите от цигани и наръганите от имигранти са по-малко хора? Само че в номинациите на БХК не виждаме жертвите, а виждаме адвокатите на виновниците.
