В Карлово деца участваха във военна игра в памет на войводата Петър Юруков

Военна игра в памет на Петър Юруков – карловски войвода и участник в Илинденско-Преображенското въстание, загинал за свободата на българите в Македония, се проведе в гр. Карлово.

Традиционното еърсофт предизвикателство за поредна година събра малки и големи, дошли да се забавляват и да научат нови неща за национално-освободителните борби на българите преди и след 1878 г.

Изключително добро и много атрактивно представяне на всички участници, споделя общинският съветник и председател на ВМРО – Карлово Светлозар Янков.

Петър Юруков е роден на 19 декември 1882 година (стар стил) в град Карлово, Източна Румелия. До 4-и клас учи в Карлово, 5-и клас завършва в Пловдив през 1898 година, през следващата учебна година учи в железарското училище в Самоков, където е председател на революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов – Попето, и през май 1900 година Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. В 1901 година действа в Радовишко заедно с Михаил Герджиков, а по-късно става секретар на Михаил Попето във Воденско. В 1902 година взима участие в аферата „Мис Стоун“.

До пролетта на 1903 година Петър Юруков обикаля и в Прилепско, като четата му нараства с 80 души. По време на Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“. Взима участие в няколко сражения и терористични актове. След въстанието е крушевски войвода. Заедно с Петър Радев – Пашата и Георги Сугарев се сражава със сръбските въоръжени чети в Македония.

През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен при манастира „Свети Никола“ край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.

В негова чест по време на Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) в град Прилеп е построен паметник, който е съборен след установяването на комунистическата власт в 1944 година.