автор: Димитър Петров, източник: Нюз.бг
През последните няколко мандата сякаш свикнахме управляващите да вземат странни решения „в 12 без 5“. Спорни законодателни инициативи, ударни назначения в държавната администрация, скандални промени в Изборния закон – последните няколко седмици живот на съответните правителство и парламент изобилстваха от подобни примери. Които пък оставяха у обществото разнообразни неприятни усещания – от това, че управляващите сякаш се опитват да наваксат дейност, през чувството, че си подсигуряват „служебна победа“ на изборите до мисълта, че сега прокарват неща, които в следващите парламент и правителство едва ли ще минат.
Тези дни обаче Европейският парламент ни дава много сериозни доказателства, че подобни практики не са чисто български патент. Едно от скандалните гласувания тази седмица бе приемането на Европейска директива за авторското право и специално нейният Член 13, който се отнася до интернет пространството. Ако тази директива не бъде заобиколена в националните законодателства, трябва да се подготвим за доста сериозни рестрикции при ползването на различни онлайн платформи.
Например, ако решите да качите видеоклип във Фейсбук или YouTube, в който като фон звучи някаква песен, клипът ще бъде свален заради неяснота по отношение на авторските права върху песента. При това свалянето няма да бъде от администратор, а автоматично – системата сама ще филтрира „спорното“ съдържание. И ако това теоретично води само до неудобство и раздразнение, то утвърждаването на подобен механизъм създава резонни опасения за цензура в интернет. Защото, ако робот може да сваля съдържание заради неплатени авторски права, какво пречи (чисто технологично) същият робот да бъде настроен да сваля и съдържание, което някой просто иска да бъде цензурирано? В резултат на което, определени мнения, виждания, политически позиции и т.н. ще се окажат забранени. Ако се питате кои точно мнения, виждания и политически позиции – ами, същите, които не отговарят на „политическата коректност“, налагана именно от западните либерални елити като цяло и от мнозинството в Европейския парламент в частност.
И за да не звучи голословно, сякаш по поръчка от Фейсбук обявиха, че отсега нататък ще цензурират съдържание (текст, снимки, видео), свързано с т.нар. „бял национализъм“. Обективно погледнато, това се вършеше и досега, само дето влизаше в категорията „език на омразата“. Никой обаче не казва защо само „белия“ национализъм попада под ножа. С какво „черният“ и „азиатският“ му еквиваленти са по-приемливи? А, извинете, забравих – според апологетите на „културния марксизъм“, „белият човек“ по дефиниция е злодей и няма право да посочва каквито и да било свои предимства.
Естествено, никой не отговаря на въпроса с какво толкова новата директива ще подобри ситуацията с авторските права, че да се създават предпоставки за отявлена тоталитарна цензура. Колкото стана ясно с какво GDPR подобри живота ни…
Което може би обяснява защо тази директива бе гласувана набързо, в самия край на мандата на настоящата Европейска комисия. Поддръжниците на директивата бяха основно от средите на „либералния консенсус“, докато „против“ гласуваха предимно критиците на сегашното управление на ЕС. А очакванията са, че в следващия парламент ще присъстват по-малко от първите и повече от вторите. Е, как да не пробуташ тихомълком подобен казус…
Далеч по-конфликтна обаче е ситуацията около пакетът „Мобилност 1“, известен още като Плана „Макрон“, за международните товарни превози. Това предложение не само разделя остро Европарламента на привърженици и противници, а противопоставя „Запада“ и „Изтока“ до степен да се страхуваме от нова „Студена война“.
Тотално кощунство е такъв конфронтационен казус да бъде гласуван „в 12 без 5“ от парламент, чийто състав отдавна вече не съвпада с обществените настроения. Но въпреки усилията на България и на голяма част от нашите евродепутати (дори успели да привлекат за каузата свои британски колеги, на които, принципно, едва ли вече им пука за каквото и да било в ЕС), скандалният пакет ще бъде гласуван на 1 април. По-малко от месец преди официалния старт на предизборната кампания. От това по-голяма свинщина, здраве му кажи…
Тук, разбира се, не може да бъде пропуснато отсъствието на трима български евродепутати от изключително важното гласуване в понеделник, 25 март, когато имаше шанс казусът да бъде отложен за след изборите. Що се отнася до Николай Бареков, при него винаги се търси ефекта на скандала, като по този начин бившият телевизионен водещ да изпъкне. При Неджми Али така и не стана съвсем ясно какво го възпрепятства (семейна или здравословна причина). Светослав Малинов обаче юнашки „настъпи мотиката“, като по-голям гаф от закъснението му се оказаха нелепите му обяснения (след като стана ясно, че в рамките на деня е имало няколко по-ранни полета, а с избрания от него е било физически невъзможно пристигането му навреме в Страсбург дори и без закъснение на самия полет).
Предвид очевидната склонност в Европейския парламент да се „претупват“ сериозни казуси в края на мандата, безхаберието на нашите „герои“ е смайващо. Но сякаш и останалите ни евродепутати подцениха ситуацията. В смисъл, че улисани в подготовката на обструкции и намирането на съюзници при гласуването, те като че ли пропуснаха в достатъчна степен да „подгреят“ българското обществено и медийно пространство (за разлика от гласуването в Транспортната комисия на ЕП преди два месеца и половина). Парадоксално, но тъкмо закъснението на Малинов (и Бареков) фокусира общественото внимание върху казуса, докато преди това всичко се въртеше около скандала с евтините апартаменти на „Артекс“.
Кулминацията явно ще бъде в понеделник. Но каквото и да се случи, усещането за безобразия „в 12 без 5“ ще остане. Да прибавим и безотговорните обещания на Жан-Клод Юнкер и компания как ЕС щял да отдели милиардни средства за борба с климатичните промени. Обещания, които приемникът на Юнкер ще трябва да изпълнява. Ако всичко това мине в следващия парламент, де…
След цялата тази серия от простотии никой от Брюксел да не се учудва, ако антиевропейските настроения се засилят (при това предизборно, което е най-голямата беля). Не са им/ни виновни Путин, Тръмп и Брекзит, повредата си е изцяло в нашия телевизор.
Два месеца до евроизброите. Усещат се като две минути до полунощ.
*Заглавието е заемка от песен на британската група „Айрън Мейдън“. Но можете да помислите освен за безобразия „в 12 без 5“ и така за приказката, в която в полунощ каляската се превръща в тиква.
Димитър Петров
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България. От 2009 г. насам се занимава активно с обществено-политическа дейност, включително като политически анализатор към различни медии.
