2 месеца секретарят на ВМРО я ухажвал, но бъдещата му съпруга дори не се усетила
Източник: „24 часа“
Изненадващо запознанство на политическо събрание, 2 месеца ухажване и умението да направиш забележка по подходящ начин. Това събрало депутата и организационен секретар на ВМРО Юлиан Ангелов и съпругата му Лидия.
Заедно са вече от осем години. Имат си и две момичета – Дивна на 4 г. и Смиляна на 2 г. Запознават се още през 2011 г. на предизборно събитие на ВМРО във Велико Търново в сградата, където е подписана Търновската конституция. Лидия е там като член на младежката организация, а Юлиан – като организационен секретар.
До този момент само бях чувала за него, но не го бях виждала. Мислех си, че става въпрос за възрастен човек. Когато обаче видях, че е млад и има красиви сини очи, той още тогава е видял реакцията ми – усмихнала съм се и съм го гледала втренчено. Не съм се усетила. Може би тогава е
станало нещо
като любов от
пръв поглед,
разказва Лидия. Юлиан също я харесал още тогава. Опитал и да я заговори.
Опитваше с нещо за изборите, но не се получи, защото се притесних. Респектира ме костюмът му и реших, че няма как да завържем разговор, а и съм срамежлива. Промълвих две думи и избягах, спомня си Лидия.
След събитието само си честители празниците във Фейсбук, преди да започнат да си пишат по-често. Изведнъж Юлиан започнал да ходи веднъж седмично до Горна Оряховица, откъдето е Лидия. Уж по работа, но всеки път я канел да се видят на кафе или сладкарница.
Минаха 2 месеца, без да подозирам, че идва заради мен. Усетих се, когато веднъж се появих без грим, а той ми каза, че съм много красива, признава тя. След месеци връзката им се задълбочава, Юлиан се запознал с родителите ѝ, които веднага го харесали, а Лидия се преместила при него в София. Първата година и половина ѝ било много трудно да свикне далеч от приятелите и семейството, но твърди, че никога не е съжалявала за решението си.
Когато се преместих в София, живяхме заедно точно 2 месеца. И когато на Коледа отидохме при родителите ми, той ме заведе в Търново на разходка до Царевец. Там падна на колене пред портата и каза: „И сега, както подобава на една истинска принцеса, пред портите на нейния замък, моля за ръката ѝ“. Изпаднах в шок, защото все още бях на 21 г. Не го очаквах, но приех, спомня си Лидия.
Сега тя се занимава основно с децата, а Юлиан разделя времето си между работата в парламента и партията, и семейството. Вкъщи
помага много
с децата
винаги, когато Лидия има нужда от помощ.
Децата са с малка разлика и често са като близнаци – едното бяга наляво, а другото надясно. Трябват двама души, за да ги преобличат, преобуват и др. Юлиан дори им връзва опашки, сам се научи, допълва Лидия. Но признава, че тъй като няма кой да им помага в отглеждането, не остава много време за двамата. А семейните ваканции са по-изтощителни от почивките вкъщи.
Много са палави и постоянно сме след тях. Понякога не можем и две приказки да си кажем. Или единият е станал и тича след тях, или другият, казва Лидия.
Двамата си споделят най-много един с друг. И се подкрепят във всяко едно начинание. За Лидия тайната на успешната им връзка е в това, че на първо място те са много добри приятели, а когато трябва да направят нещо заедно и си разпределят задачите, стават невероятен екип. Освен това тя е и модният му съветник и често му купува нови дрехи и аксесоари.
Интересува се от мнението ми и когато участва в някое предаване, интервю или дебат. Казвам му, когато е говорил повече или е казал нещо, което не е прозвучало добре и не се е изразил правилно. Аз съм му съпруга и знам какво е искал да каже, но ако не го познавам, бих се подвела и бих си помислила друго. Той също не ми спестява, когато има нещо, разказва тя.
През седмицата цялото семейство е в София, а за уикендите бягат в къщата си в с. Драговищица. Мястото за нея е избрано от Лидия по случайност. В един дъждовен ден, три дни преди да се роди Смиляна, двамата са на оглед за къщи, но в Костинброд. Разгледали над 20, но никоя не им харесала. Изморени от обиколката, решили да отидат да пият кафе при техни приятели в Драговищица. Оказало се, че един от познатите на Юлиан продава място.
Когато отидох, веднага усетих, че това е моето място.
Отляво е реката,
а отдясно –
борова гора,
разказва Лидия.
В Драговищица среща пък певицата Бисера. Заедно пеят шопски двуглас. В началото към селското читалище, но сега са се отделили и ще правят своя самостоятелна кариера. Тази година взели златен медал на конкурса „Орфееви таланти“ и сребърен медал в Перник с песните на Павлина Горчева.
Сега с Бисера събират носии, защото имат само шопски. В свободното си време пък Лидия шие аксесоари и подновява сегашните. Не се е учила никъде. Казва, че просто взема метъра, иглата и нещо за чертаене и накрая то просто се получава.
Лидия пее от малка. Майка ѝ разказвала как си е тананикала още от преди да проговори. Обличала роклите и обувала обувките ѝ и изнасяла концерти вкъщи. Таланта си наследила от своята баба, която е била солистка на женския хор в Горна Оряховица.
Учила пеене от народния певец и неин приятел от детство Петър Георгиев, а той пък – от баба ѝ.
Смиляна и Дивна също пеят хубаво. На различни детски песнички дори си имат свои танци. А Лидия е категорична, че дори да не продължат с пеенето, когато пораснат, ще ги подкрепи във всяко начинание.
