НЕ-справедливост в „скапаната“ държава.
Специален коментар на заместник-председателя на ВМРО и член на Европейския парламент Ангел Джамбазки за портала „Лентата“
Чувството за липса на справедливост е единственото нещо, което безусловно обединява българското общество. Тъжно, но факт.
Почти няма български гражданин, който да не е убеден в дълбоката корумпираност и тежките зависимости в цялата система на правоохранителните и правораздавателните органи, от „катаджията“ на пътя, до върховните съдии. Доверието в полицията, следствието и съда е по-ниско от днешните температури в Кнежа.
А основата на модерната държавност, на „гражданската“ държава, на т.нар. „обществен договор“ е именно правосъдието. Равенството пред закона. Съзнанието, чувството, усещането за справедливост. Усещането на гражданите, че системата на правосъдието ги пази от мутри, бандити, цигани, монополи и чиновнически произволи.
Разбира се, българите имаме пълното основание да изпитваме тези чувства и усещания. Пълната безнаказаност на битовата циганска престъпност, липсата на поне една осъдителна присъда на поне едно „знаково“ лице, участник в грабежа и разрухата на държавата, лицемерно и нагло наречени „преход“ и „приватизация“, безпрепятственото бягство на почти всички „знакови“ осъдени престъпници, като братя Галеви, убиеца от „Соло“ и прочее, и прочее, съдебната закрила и чадър над безобразията и изстъпленията на всички видове частни и държавни монополи над българите, ни дават пълно основание за този иначе толкова трагичен извод.
Резултатът от това – пълната липса на доверие в системата на правораздаване. Бунтове на обществото по „знакови“ дела. Бунтове за справедливост. За правосъдие. Бунт във Враца, бунт в Стрелча, срещу поведението на съд и прокуратура по тези случаи, промяна на обвинителни актове под обществен натиск, самоназначаващи се на площада съдебни заседатели, пърхащи с мигли репортерки, които наивно питат „Каква присъда заслужава еди–кой си?“.
Интересно какъв отговор очакват?
От времената на съдията Линч е известно безусловно каква ще е присъдата на площада. И обикновено е без право на обжалване.
Известно е също така, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза от нея.
Вече няма нито спор, нито място за съмнение. Жизнено необходима е истинска и дълбока промяна в цялата система на провоохранителните и правораздавателните органи. Отново от „катаджията“ до върховните съдии.
Иначе идва времето на съдията Линч.
В обществото ни тежко клокочи огромно недоволство.
От това, че братя Галеви не са в затвора, а на неизвестно, но вероятно екзотично място.
От това, че за убийствата, изнасилванията, зверските мъчения на хиляди възрастни хора по малките населени места виновни и осъдени няма. При все, че извършителите са обществено известни.
От това, че след 25 години „преход“ нито един от разграбилите „общото“ не е в затвора. От това, че разните „батковци“, „братковци“, „бисеровци“ и прочее членове на еничарския корпус са обявени за доказано „невинни“.
От това, че не-човекът, убил Вероника с брадва, се е мотал съвсем свободно по търновската гара, при това с поредна влязла в сила присъда, вместо отдавна да е намазал въжето. Напълно заслужено, прочее. Може би след първото си убийство. Или след второто.
А през това време политиците отново се дърлят за нещо си. Джафкат се за нещо, което патетично наричат „съдебна реформа“. Нещо, което голяма част от хората не разбира, а още по-голяма категорично не вярва в него.
Съдията Линч вече наднича зад ъгъла. В очите на изтерзаното от несправедливост българско общество той е истинската съдебна реформа. Единствената реална съдебна реформа.
Съдията Линч е на площада в Стрелча. Вече люлее примката. Площадите, както е известно, искат смърт.
„Защото е мръсник“, каза един от площадните съдебни заседатели.
„Защото е крадец“, добави друг.
„Защото е пезевенк“, додаде трети.
Прочее, не е лошо съдебните заседатели и заседателки да се интересуват къде са и какви ги вършат 15-годишните им дъщери. Да не би случайно да „дружат“ с 35-годишни тежки криминалци и рецидивисти с по десетина присъди в досиетата си.
Та както изглежда, на площада в Стрелча линчът ще е единственият отговор, единственото решение, което може да се противопостави на тежко корумпираната и пробита съдебна система.
Обаче, както вече отбелязахме, при съдията Линч апелации и обжалване няма. Може пък да е за добро.
