Интервю на Наделина Анева с евродепутата и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки за в. „Преса“
– Г-н Джамбазки, успявате ли българските евродепутати да постигате единодушие по теми от национален интерес?
– През последната година не е имало национално важен случай, в който да не сме успявали да постигнем единодушие или поне да сме били на сходни позиции. Така беше по изработване на общонационална позиция за Македония. Сега пак се задават интересни теми – предложението на Еврокомисията за разселване на бежанци в Европа, предстои обсъждане на трансатлантическото споразумение със САЩ, известно като ТПТИ.
– По него българските евродепутати също ли сте на една позиция?
– Ще бъде доста по-сложно да имаме единна позиция и това е напълно разбираемо. Всеки има своите опасения и те са напълно легитимни. Тук не може да се каже кой е прав и кой не е прав. И не би било редно да коментираме въпроса така – едните са прави, а другите – не. Например една част от моята група в Европарламента е много силно „за“ това споразумение, без никакви условности, но друга част е много скептична по отношение на механизма, който се предлага за контрол по различните съдебни процедури между държави и корпорации. Ето тук трябва да се защити националният интерес. Поискал съм информация от нашето представителство в Брюксел, което ни запознава с българските позиции. Попитах и външното министерство. Имам отговор от кабинета на външния министър Даниел Митов. Ще изготвя позиция, която е национално отговорна.
– Коя е национално отговорната позиция за България в случая със спорното търговско споразумение със САЩ?
– В момента тя не може да бъде изговорена напълно, защото не сме видели окончателните предложения. Сега има дори препоръки към преговарящите какво да правят. Има много хора, които не са детайлно запознати с темата, които си вадят изводи и започват да се палят. Това ще бъде търговско споразумение, в което ще участват много държави и няма как да остане скрито-покрито. Когато се крие, хората остават с впечатление, че ще се прави нещо нелегално и непочтено.
– А темата ГМО притеснява ли Ви? Трябва ли примерно у нас да се запише подобна забрана в Конституцията или поне да се направи национален референдум за ГМО?
– Със сигурност ме притеснява темата за ГМО. Аз бях един от хората, които със сериозни усилия гласувахме резолюция, която дава възможност на всяка държава да забранява на собствената си територия използването и продажбата на генномодифицирани продукти.
Промени в Конституцията и референдум по тази тема ще са малко в повече. Но обществото трябва да бъде информирано и да притиска тези, които е избрало. Като се замисля, защо пък да няма референдум за ГМО.
– Успяхте ли българските евродепутати да се обедините по една друга важна тема – дали страната ни приема въвеждане на квоти за бежанци?
– Нямаме документ, под който всички да са се подписали с еднакъв текст. Моите колеги изразиха мнение, че все още е рано за това, и донякъде ги разбирам, защото моето предложение ги изненада. И на мен ако в последния момент някой ми предложи да изработим обща позиция, в която щях да се опитам да лансирам моето виждане – ако няма европейска солидарност, България да затвори границата си. Не можем да приемаме бежанци повече от други държави в ЕС. Не е редно и е лицемерно. Другата седмица се очаква ново предложение на комисията. Това, което мен ме дразни, е, че българското правителство очевидно е проспало този момент.
– Какво точно е проспало?
– Това, че заради бежанците Италия и Гърция имат статут на държави в извънредна ситуация, а ние – не. Много ми е интересно дали някой от правителството е поставил на Европейски съвет ситуацията, в която се намира България.
– Мисля, че Бойко Борисов е поставил въпроса няколко пъти.
– Очевидно трябва да бъде по-убедителен.
– Защо смятате, че България трябва да затвори границата си, и това ще спре ли напливът на бежанци?
– Смятам, че когато си дал миналата година бежански статут на два пъти и половина повече от Гърция в сравнение с броя на населението и 2,8 пъти повече от Италия и най-нисък БВП на глава от населението, очевидно си държавата в най-затруднена ситуация. И е непочтено да искат от теб да издържаш още хора. Говорейки за квоти, те се опитват да ни платят на глава, все едно купуваме нещо на пазара. Управляващите в Европа очевидно се опитват да превърнат южния ѝ фланг в нещо като буферна зона. Затова трябва да си затворим границата.
– Смятате ли, че чрез бежанците, които идват от Турция, у нас се вкарва радикален ислям?
– Радикален ислям в България влиза през салафитски фондации, предимно от т.нар. заливни монархии – Саудитска Арабия, Йордания, Катар. Тези хора се опитват да радикализират част от българските цигани и част от българските мюсюлмани. Това, което наблюдавам, е, че между българските граждани, които смятат себе си за турци по произход, няма опасност от възприемане на подобна форма на исляма.
– Но по друг начин стои въпросът с циганските махали.
– Да, социално изключени хора, озлобени от начина си на живот и без никаква перспектива, започват да обръщат поглед към тези неща. Смятам, че българското Главно мюфтийство е под тежка зависимост от турския дианет – техния съвет по религиозни въпроси. Оттам се прокарват ислямизъм и радикални тези. Турция финансира и направлява т. нар. „Ислямска държава“. В Турция традиционната форма на исляма е сунитска. Държавната доктрина на Реджеп Ердоган и неговия духовен наставник Давутоглу е възстановяване на Османската империя в някакви граници. И „Ислямска държава“ им върши идеална работа. Воюва срещу Башар Асад в Сирия, унищожава шиитски Ирак, защото там сунитите бяха малцинство, воюва срещу „Хизбула“, която е шиитска групировка, воюва и срещу Иран, който е шиитска теократична монархия. Най-полезната роля на ИДИЛ е саморазправата с кюрдите. Големият трън в петата на Турция е обещаното още през 1920-а установяване на кюрдска държава.
– Доколко „Ислямска държава“ представлява опасност за Балканите?
– Ние сме на прага на нова инвазия. Нещо подобно се е случило по време на османското нашествие на Балканите – несигурност, разпад на държавите. Погледнете у нас – слаба българска държава, отказ от правосъдие, има цели екс-
териториални единици като ромските гета, които имат автономия.
– Правите много смела аналогия с началото на турското робство?
– Ако искате, не я приемайте, но помислете върху нея. Тя не е смела, а е трагична. И за мен лично – плашеща. Мога да ви изредя сто населени места, в които няма българска държава. Държава ли е Косово? Никаква държава не е. Тя дори не е призната. Държава ли е Босна и Херцеговина? Ако се изтеглят европейските финанси оттам, за месец-два нещата ще се върнат към гражданската война.
– Пропуснахте Македония…
– Да, ние сме като скачени съдове, огледални. Един народ в две държави. Само като видите политическите нрави, разбирате, че сме един народ – злоупотреба с власт, подслушване, роднини във властта. Там имат девет години управление в безпътица.
– Брюксел ще окаже ли натиск върху премиера Груевски? Наскоро лидерът на опозицията в Скопие беше в България и беше приет и от леви, и от десни.
– Да, но трябва да се знае още нещо. Лидерът на опозицията в Скопие не е във времето доказан приятел на българския народ. Той е председател на антибългарската партия в Македония, която е наследник на бившите комунисти. Така че на него трябва да му се говори много, да се убеждава много. С тези хора трябва да бъдем изключително внимателни. И да казваме неща, които искаме. Помагат ми хора от ЕНП и ПЕС.
