На 8 януари (или на 21 януари по стар стил) по традиция отбелязваме Бабинден – един от големите народни празници, посветен на жените, които помагат при раждане. Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата.
В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
„Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера.“
Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек – като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали ѝ сапун, поливали ѝ с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара.
Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.
От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
