автор: д-р Султанка Петрова за в. „Труд“
Българите в активна възраст умират два пъти повече от средното ниво в ЕС
Като пациенти ние често се питаме кога най-сетне ще има реални резултати от реформата в родното здравеопазване. Преглъщайки ексцентричните прийоми и налагайки си още малко от вече привършилото ни търпение, все пак таихме надежда, че мерките ще започнат реално да работят. Но и този път надеждата ни бе смазана, когато получихме данните от поредния доклад за здравеопазването в Европа през 2016 г. Той ни смрази отново с потресаваща статистика. Документът е изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Този доклад за поредна година поставя България в изключително незавидно положение в сферата на здравеопазването. От него става ясно, че поради липса на превенция на значими заболявания страната ни е с най-високата преждевременна смъртност в Европа и годишно около 17 хиляди българи умират в активна възраст – между 25 и 64 години, което е два пъти повече от средното ниво за Европейския съюз.
Всеизвестен е фактът, че парите за здравеопазване в България са недостатъчни, но и малкото предназначени средства не се изразходват по същество и в градивна насока. Това от своя страна поражда необходимостта от ефективен контрол на разходването на публичните средства за здравеопазване. Контрол, базиран на медицинската целесъобразност. Неотложно да се въведат задължителни критерии за качество в медицинските дейности и тяхното обвързване с достъпа на лечение, финансирано с публичния ресурс. Не е въпрос само на достатъчно средства, а и на правилното им насочване и строг контрол по разходването им.
В условията на болно здравеопазване българите живеят в добра кондиция между 6 до 9 години по-малко, отколкото гражданите на други държави от ЕС. Голяма част от смъртните случаи в България годишно биха могли да бъдат избегнати, ако в страната съществува адекватна политика за информационна и клинична превенция на най-значимите заболявания с фатален край.
Винаги съм отстоявала позицията, че насочването на средства за профилактика и превенция ще доведат до драстично намаляване на разходите за лечение впоследствие.
Друг паметен щрих от доклада на ОИСР „Поглед върху здравеопазването в Европа 2016” е челната позиция на България по дял от населението, което не плаща здравни вноски. Поради това над една трета от нуждаещите се от лечение български граждани при нужда могат да се обърнат единствено и само към екипите на Бърза помощ. Докато здравноосигурените българи не получават необходимите медицински грижи. Данните показват, че над половината от разходите за здравеопазване в страната се покриват от самите пациенти – независимо от обстоятелството, че същите отделят от доходите си за здравно осигуряване. Едва 23% от стойността на изписваните лекарства и медицинските изделия (изкуствени стави, стентове и др.) в България се поемат от публични източници като здравната каса и застрахователните компании. В сравнение с ЕС публичните разходи за медикаменти и консумативи покриват две трети от стойността им, а в Германия, Люксембург и Нидерландия този дял е дори над 80 на сто.
Ще настоявам за задължително въвеждане на пакет от ефективни мерки с цел повишаване събираемостта на здравните вноски на базата на анализ на риска от недеклариране и невнасяне на здравни вноски.
Особено внимание в публикацията на ОИРС е обърнато и на невралгичната ситуация с демографската криза в България.
Темата за демографския колапс в страната ни е залегнала в програмата на ВМРО. Още през март 2016 г. връчихме на тогавашния вицепремиер по демографската и социална политика Ивайло Калфин предложение с пакет от мерки. Според нас основна цел пред демографската политика на България в краткосрочен план до 2020 г. би трябвало да бъде стабилизацията на числеността и структурата на населението и създаване на предпоставки за нарастване и подмладяване.
Според доклада на ОИРС демографската катастрофа у нас е следствие от лоша организация, слаб социален и регионален обхват и висока цена на лекарства, медицински изделия, клинични изследвания и процедури. Все предпоставки наред с бедността, застаряването на населението и високата миграция на млади хора за постоянното повишаване на и без това високите равнища на смъртност в страната. На фона на всичко това България държи рекорда по детска смъртност в ЕС. И в тази връзка е неотложно да се обърне съществено внимание на майчиното и детското здравеопазване, защото именно оттам трябва да се започне с въвеждане на програми за превенция на общественозначими заболявания с фатален край с цел опазването на общественото здраве като приоритет и фактор за подобряване качеството на живот на гражданите.
Един от основните проблеми в българското здравеопазване си остава логистиката в здравната система. Нужно е да се утвърдят правила за координация и взаимодействие между всички звена, да се оптимизира спешната, извънболничната и болничната медицинска помощ. Да се въведат електронна здравна карта, електронно досие, електронна рецепта, електронен болничен лист и т.н. Крайно време е.
От първостепенно значение е да се формира модел на болнично здравеопазване, който да се отличава с предвидимост на финансовия ресурс – за осигуряване качество и достъпност на лечението, от една страна, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването – от друга. А ще върнем ли някога доверието в системата, у лекаря и медицинския персонал?
И докога да повтарям, че се нуждаем от пълна прозрачност и публичност в здравеопазването. Състоянието на здравноосигурителния модел може да се подобри, като се увеличи събираемостта на здравноосигурителните вноски и задълженията на работодателите към системата на здравното осигуряване. Същевременно, ако не се опазва и развива кадровият потенциал на здравната система, не се осигуряват качествени и достъпни здравни и лекарствени услуги, ако не се подобри ефективността на публичните разходи, България ще се установи трайно на дъното на класациите.
*Авторката е депутатка от Патриотичния фронт, член на Парламентарната комисия по здравеопазване.
