Начало Зеленото е родолюбие Долу ръцете от Ноевия ковчег на България - Странджа

Долу ръцете от Ноевия ковчег на България – Странджа

Текст, публикуван в сайта „Офнюз“

Нашето поколение ще е последното, което ще има щастието да се наслаждава на природата в първичното й състояние. Това е изводът, до който достигна Световният конгрес на националните паркове, проведен в Индонезия в далечната 1982 г. Зловещата прогноза е припомнена от д-р Дико Патронов в предговора му към книгата „Странджански импресии“ на бургаския писател Атанас Радойнов.

Както е известно, за пореден път към Странджа настъпват бетоновози. А парк „Странджа“ е единствената българска територия, включена сред петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика.

През 1995 г. Странджа е обявена за природен парк. Той заема 1 % от площта на страната (1161 кв. км) и представлява най-голямата защитена територия в България, като обхваща 20 % от общата площ на цялата мрежа от защитени територии в страната. Релефът на парковата територия е хълмист, нископланински, силноразчленен със заоблени била и дълбоко врязани стръмни долове. Тук чрез множество меандри протичат двете най-чисти реки в България – Велека и Резовска.

Най-високата точка на територията на парка, а и в цяла българска Странджа е връх Голямо Градище (709 м). Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера „Еленина дупка“ край село Бяла вода, пещера „Махарата“ край село Кости и мраморните куполни гробници в областите Мишкова нива и Пропада. Населените места са общо 21 с около 9000 души.

Тук се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици. Резерватите в парк „Странджа“ са „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“, „Средока“ и „Тисовица“.

„Силкосия“, разположен на територия от 396,5 хектара между селата Българи и Кости, обхващащ част от водосборния басейн на река Велека. Това е най-старата защитена територия в България, още от 1933 г. Единствено тук, в с. Българи, са съхранени древните нестинарски игри, които се провеждат всяка година на 3 и 4 юни.

„Узунбуджак“ (Лопушна) заема 2581, 5 хектара. Обявен е за резерват през 1956 г. През „Узунбуджак“ преминава река Резовска, река Каретарски дол и Лопушница. До 1913-а тук е имало и рисове. Резерватът „Узунбуджак“ е вписан през 1977 г. в регистъра на биосферните резервати под закрилата на ЮНЕСКО. „Узун“ на турски означава дълъг, а „буджак“ – тихо, закътано място.

Южната му граница върви по българско-турската държавна граница, която минава по речната долина на река Резвая със стръмни леви скатове, пропасти и свлачища. Карстовият характер на терена е богат на чудновати скални образувания. Билата Димана, Пелева бърчовина и Колибите са обрасли с изключително ценно съчетание между горун и източен бук.

Дърветата са над 200-годишни, издигат се над 35 м, а стволовете им са повече от метър в диаметър. Под короните на големия лес расте подлес – редки видове зеленика, лавровишня, джел, филарея, бръшлян, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел, дива лоза. В околностите на Малко Търново се намира единственото находище на кримски чай – рядък средиземноморски вид.

„Витаново“ е разположен на 754,5 хектара. Намира се на 9 километра от Малко Търново и на 5 от село Бръшлян. В миналото тук вероятно е имало мечки, ако се съди по имената на местностите: Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни, р. Голям мечи дол, р. Малък мечи дол.

„Средока“ заема 607,8 хектара. Намира се на няколко километра от Малко Търново, в близост до село Стоилово. Създаден е през 1989 г. с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от Червената книга. На север граничи с река Айдере.

Резерват „Средока“ е създаден през 1989 г. В долината на река Мечи дол има интересен карстов район с урвести скатове. Скалните грамади се редуват с пропадащи в гъсти лесове стръмнини в клисурата, достъпни повече за очите, отколкото за нозете. Карстовите извори на Мечи дол са с висок дебит. В поречието се намират 12 пещери, в които гнездят орли и черни щъркели. Водопадът на Докузак е истинска туристическа атракция.

„Тисовица“ с площ 749,3 хектара е до с. Българи. Най-младият странджански резерват е създаден през 1990 г. Той се намира в землището на село Кондолово. В Странджа особено много почитат св. Марина и на нейно име има много параклиси – в местността Какарково източно от с. Бръшлян, на юг от Кондолово, до с. Кости, край с. Сливарово.

Защитените територии в парк „Странджа“ са 14 на брой. Най-известните от тях са: Парория, Устието на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други.

„Обикалял съм из всички български планини – споделя писателят Атанас Радойнов. – Странджа е най-гостоприемната измежду тях. В нея няма главоломни релефни контрасти – пропасти и поднебесни върхове, каквито има в Пирин и Рила; няма разточителната разгънатост на Родопите, нито респектиращите физически мащаби на Стара планина. Спокойно и красиво заоблени са планинските висоти в Странджа. Спускането от тях към речните долини е плавно. Реките не са буйни. Почти цялата планина е достъпна и не крие опасни потайности. Великата странджанска природа е образец на вечност в настоящето.“

Вековните дъбове са запазената марка на странджанската гора. Цяло чудо е как тези гори са се възродили след хищническото им изсичане през турското робство – оттук за пазарите на Османската империя са пътували несметни количества дървесина.

В местността Тончов пазлак, на 3-4 км източно от с. Звездец, се намира хилядолетен дъб, Звездецкият дъб, обявен за природна забележителност през 1984 г. Дървото е високо 25 м, а обиколката на дънера му е към 6. То помни времето, когато Василий Втори Българоубиец е ослепявал Самуиловите войни.

Името на р. Велека идва от Велика. Тя извира под връх Демиркапу в Република Турция и се влива в Черно море. Дълга е 147 км. В местността Ковач между двата й стръмни бряга се намира най-високият мост не само в Странджа, но и в целия Бургаски край – 53 м височина от речното дъно. Реката прибира десетки поточета от доловете Стръмница, Каменския, Въльов, Грахиловски, Кошничалски, Драгановски, Язменски, Дяволски, Влаховски, Еленица.

Един от основните притоци на Велека е река Младежка. През 1992 г. бе обявена защитената територия Устието на Велека, която обхваща широкото речно корито, виещо се през землищата на Бродилово, Ахтопол и Синеморец.

В книгата си Атанас Радойнов предава забележителния си разговор със столетника Георги Тихолов. Георги Тихолов твърди, че традиционните дървени странджански къщи са строени само със сглобки, с клинесто прихващане на гредите и дъските – като Ноевия ковчег.

Повече по темата можете да прочетете тук

Последни Новини

Каракачанов: Може да се появи политическа алтернатива, която да предизвика интереса на отвратените от сглобката

Според мен и вчерашният позорен ден в парламента и целият този пазарлък, който горе-долу от един месец тече, отврати българите. Тук има...

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Каракачанов, ВМРО: Сглобката получи своя удобен лубрикант – Костадин Костадинов

Вчера Костадин Костадинов отново излъга. За пореден път неговата лъжа беше насочена не към някой друг, а към...

Красимир Каракачанов: Наблюдаваме евроатлантическо танго

Крайно време е българите да се събудят и да изхвърлят сглобката от политическата сцена На родната политическа сцена в...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir