Културата трябва да се изведе като национален приоритет, тя е част от националната ни сигурност, казва в интервю за „Национална бизнес поща“ заместник областният управител на област Стара Загора Красимир ЧЕРВИЛОВ, областен председател на ВМРО
– Г-н Червилов, преди дни заедно с Калин Вельов организирахте среща-разговор с представители на културни институции в Стара Загора. Какви бяха темите, които коментирахте?
– С Калин Вельов се познаваме от няколко години. Срещнахме се в Държавна опера – Стара Загора при работата по един негов проект, който реализирахме съвместно. През годините сме обменяли много идеи за развитието на българската култура. Сред тях и възможността всички ние, които се занимаваме и с култура, и с политика, да се обединим и да се опитаме да помогнем на нашия сектор. Разбира се, много е важно да уточня, че проблемите в културата в никакъв случай не бива да се политизират. Те са наслагвани през последните 30 години и в огромната си част нямат решение и до ден днешен.
Основната ни болка е, че българската култура не е приоритет на никое от правителствата през последните 30 години. Проблемите в културата стават болни,
а болните проблеми в културата стават болни проблеми на нацията.
Тяхното разрешаване няма да стане бързо. Нито аз, нито Калин имаме решение за всички казуси. Затова правим тези срещи с нашите колеги по места. Ще продължим заедно двамата и в Русе, Бургас, Варна.
Целта ни е да синтезираме най-важното. Защото, ако аз познавам проблемите в областта на сценичните изкуства, а Калин в областта на частния сектор, то много малко хора знаят за проблемите в читалищата, музеите, библиотеките, художествените галерии, фолклорните ансамбли.
Проблемите не се решават само с добро желание и с партиен замах.
Културата трябва да бъде изведена като национален приоритет
поне по начин, по който е изведено образованието в момента. Аз не мога да се съглася културата да бъде сложена в сектор „Култура, спорт и развлечения“. Достойното й място трябва да бъде до образованието. Не само защото заплатите в образованието се повишиха, (похвално е, че последните две правителства изведоха образованието като приоритет в държавата), а защото най-естественото място на културата е до образованието.
Тези процеси изискват дълги усилия, концентрация на експертен и творчески потенциал в държавата. Ето защо смятаме, че да се започне поредица от срещи е изключително важно и полезно. Ще се направи мониторинг на културните политики през последните 30 години. Постепенно да се очертават болните проблеми и след това да се опитаме да създадем визия и стратегия за развитието на българската култура.
– Казахте, че тези срещи не са разговор само за пари, но пък без средства няма как да стане?
– Колегите в сектор култура остават с усещането, че нямат своето достойно място в обществото. Когато започнем да говорим за нашите проблеми веднага се надигат гласове, които казват – тез пак плачат за пари. Това е изключително обидно.
Всяка модерна държава защитава правото на творчество. То е възможно, ако се включва и правото на достъп до ценностите на националната и световната ни културата. Тези две страни на културата намират отражение и в международните актове за правата на човека. Казвам това, защото
в България, с един семеен бюджет колко пари може да заделите за култура?
Какво може да се купи като културен продукт – да отидете на опера ли, да отидете на театър ли, да си купите книга ли, да заведете детето на куклен театър или да видите нов български филм в кино салоните. Възможността това да направи едно семейство в повечето от месеците е нулева. Начинът, по който функционира културата в момента, е погрешен за мен.
Та, затова правим тези срещи. На тях се говори за достоен труд, но и за достойно заплащане. Официалните данни показват, че съотношението на работната заплата в сектор „Култура,спорт и развлечения“ през периода 2012-2019 г., спрямо средната за страната, остава почти непроменена, като варира между 75 и 78%. Секторът е и сред най-засегнатите от епидемията COVID-19. Съгласно данните на НСИ към юни 2020 г. е регистрирана средна работна заплата в „Култура, спорт и развлечения“ 1044 лв. спрямо 1355 лв. за страната и 1440 лв. в сектор „Образование“.
Тревожното изоставане на доходите на заетите в културата води след себе си редица отрицателни последици
като ограничаване на достъпа на българските граждани до националните и световни художествени образци, намаляване на творчеството, демотивация, засилена емиграция и професионална реализация в чужбина на една от най-скъпите образователни дейности и др.
Културата е недофинансирана както от държавния бюджет, така и поради лошите условия за фондовете и частния бизнес, които биха финансирали култура. Отсъства и възможността приходи от хазарта да бъдат употребени в полза на културата, макар и частично.
– Вашата визия как това може да се промени?
– Културата трябва да се изведе като национален приоритет, защото е неотменима част от националната ни сигурност. Тя е в основната на общественото здраве в най-широкия смисъл. Липсата на дългосрочни стратегии и планове превръща Министерството на културата в участник, който върви след събитията, без да ги предвижда.
Затова сме свидетели на мерки, които решават частично и в кратка перспектива кризисните ситуации в културата.
В спешен порядък трябва да се приеме стратегия за развитие на българската култура
като за основни приоритети се заложат защита на творците, на изследователите на българската култура, гарантиране на достъпа на българските граждани до образци на българското, европейското и световното културно и художествено богатство.
Другото много важно е да се обсъди и приеме закон за сценичните изкуства. За разлика от останалите сфери в сектор културата, сценичните изкуства съществуват без собствена законова регулация. Затова е нужен специален закон, който да гарантира правото на достъп до тях, условията за творческо участие на българските граждани, професионално развитие на гилдиите в бранша и достойно заплащане.
Тук е важно да кажа, че трябва да се прави дефиниране на онези културни продукти, които имат обществено-значима стойност, и правят определени политики, особено на местно ниво, и онези консуматорски продукти, които наричаме чалга. Обществото трябва да ги разграничава.
– Вярвате ли, че ще има политическа воля да се предприемат тези промени, реформи?
– За съжаление, една огромна част от политиците нямат разбиране и експертиза да говорят по тези проблеми и бягат от тази проблематика. Много отдавна трябваше да се приеме стратегия за развитие на българската култура,
отдавна трябваше да се приеме закон за сценичните изкуства.
В момента там се работи по методика, която преди пандемията даваше донякъде възможност за оцеляване на сценичните културни институти. Но хората в тях, особено сега в ситуация на криза, не получават достойно заплащане.
Всеобщо е мнението на колегите от сектор култура, в бюджета за 2021 г. да се направи така, че заплатите да бъдат близки до заплатите в сектор образование. Говорейки за заплати, най-ниски възнаграждения са тези в читалищата, неудобно ми е да кажа дори за тяхното заплащане. Поне се надявам, че всички са наясно с ролята и функцията на тези културни средища. Обидно ми е да кажа и колко ниски са заплатите в библиотеките, в художествените галерии и музеите. И „черешката на тортата“ в това отношение са фолклорните ансамбли, които мизерстват. Тези творчески колективи, които съхраняват и развиват българския фолклор,традиции и обичаи, зависят в огромната си част от благоволението на кметовете на общини. И ако
при нас в Стара Загора имаме положителен пример
на кмета и Общинският съвет, които заделят пари за култура и имат отношение към културата, какво да говорим за други общини…
Затова благодаря на представителите на културните институции в Стара Загора, които отделиха време, дойдоха и заедно отворихме дебата за култура. Да се опитаме да се обединим, защото само заедно ще успеем да обърнем фокуса на прожекторите към проблемите на културата. За обществото по-голямата част тези проблеми са чужди и далечни. Но без духовност и без култура няма как са стигнем онези страни, към които неистово се стремим. Липсата на култура е видима във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот на страната ни.
Благодаря и на „Национална бизнес поща“, медия която винаги е имала отношение към българската култура
българската просвета и книжовност. Силно се надявам медиите да дават възможност да се говори за трудностите в културната сфера. Защото това не е строг политически проблем, а е проблем на цялата ни нация.
И ще завърша с цитат от едно изказване на световноизвестния италиански диригент Рикардо Мути:
След като един симфоничен оркестър струва по-малко от един футболист, какво наследство очаквате да оставим на децата. Културата не съществува да носи печалба, а да възпитава. Ако това не се промени, в бъдещите поколения ще преобладават повърхностни и много опасни хора.
