Ако приемем общо честване на 7 октомври, това ще е преповторение на националната капитулация на БРЦК – отново ще признаем, че в Пиринска Македония съществува небългарско население.
Това заяви народният представител и заместник-председател на ВМРО доц. д-р Милен Михов в предаването „Още от деня“ по Българската национална телевизия.
Трябва ясно да кажем, че историографията в Македония е инструмент за правене на политика. Тя е сформирана от комунистическата тоталитарна държава и обслужва представата за Македония като национална държава на македонците, не на българите. Предложението за Гоце Делчев е провокация, която цели да предизвика България дали ще направи компромис по такъв важен въпрос. Специално за предложената дата 7 октомври за общо честване – това е провокация, не е единичен акт и не е случайно, категоричен е Михов.
Той разказа, че в началото на юни 1946 г. Сталин привиква Димитров под диктата на Тито и му дава директива да се въведе културна автономия на македонците в Пиринска Македония. Има три изречения, които са много красноречиви, които изрича Сталин – „Какво от това, че няма македонско съзнание сред населението? И в Беларус нямаше такова съзнание. После се оказа, че има.“. Това е поредица на една политика на БРПК от лятото на 1946 г., която започва още на другия ден с арестуването на целия Централен комитет на ВМРО, на стотици дейци на революционното движение на българите в Македония, ветерани от въстанията, четници – една част от тях изпратени в лагери, друга – избити и трета – предадени на Югославия, обясни историкът от ВМРО.
Предаването на костите на Гоце Делчев е част от политиката на БКП. То се предвижда да е на 2 август, но накрая се приема да е на 7 октомври. Защо? За да съвпадне с 13 октомври (по другия стил) – денят, който и днес в Р Северна Македония се чества като начало на освободителното движение на македонците срещу българите, категорично заяви доц. Милен Михов.
Михов оспори мнението на проф. Илчев, че България ще може да спре Северна Македония към ЕС, за което призовава ВМРО, тъй като няма подкрепата на великите сили за своето разбиране по македонския въпрос. Той смята, че в договорът за добросъседство има достатъчно гаранции за отстояване на българските позиции. И обясни, че в тази комисия има две коренно различни позиции – от едната страна е историческата истина, а от другата политическата целесъобразност.
Според доц. Михов три са факторите, които променят ситуацията спрямо следвоенния период, а именно ВМРО не е в опозиция, комунистите не управляват и Съветският съюз не съществува.
