Милен Михов смята, че малките ученици трябва да са по-добре запознати с миналото на България
Промяната на представата за миналото има преки проекции в съвремеността и има геополитически интереси, които стоят зад това. Така народният представител от Обединени патриоти и заместник-председател на ВМРО доц. д-р Милен Михов коментира в студиото на „Лице в лице“ по БТВ опитите за радикална промяна на начина, по който се възприема и преподава периодът на османското владичество.
За българската интелигенция от XIX век това управление и това господство на Османската империя по българските земи се възприема като робство, подчерта той и припомни, че и българската периодика от това време и изказванията на видни възрожденци и дейци на национално-освободителното движение са били именно около това определение.
Според Михов не може да се твърди, че сами си създаваме национални комплекси с твърдението, че 5 века сме били роби. По думите му единствено турската историография говори за периода като за пример за успешно съвместно съжителство.
Новият образ на Османската империя е елемент от геополитиката на Турция, която вижда себе си като неин наследник, убеден е депутатът. Според него този процес се случва и у нас с помощта на определени изследователи: Демитологизирането на българското минало се изразява във формирането на нови исторически митове с ясни политически послания.
Михов настоява за промяна в начина, по който се преподава историята на най-малките ученици. Според него до VII клас трябва да има една година, в която в продължение и на двата учебни срока се изучава цялата история на България до наши дни. Мотивът: тогава – и особено до IV клас е времето, когато у децата се формират представите за отечество, родина и любов към родния край.