Дупница е част от населените места, където ВМРО е била силна. Възстановихме структурата с амбицията да търсим разрешаване на проблемите, с които гражданите се сблъскват ежедневно тук.
Това заяви в интервю за „Дупница нюз“ председателят на ВМРО – Дупница Манол Манолов.Той изтъкна, че в центъра на обединението между ВМРО и „България без цензура“, ЗНС и „Гергьовден“ се намира българската кауза.
Интервюто можете да прочетете тук:
Манол Методиев Манолов е на 53 години, завършил бившия Учителски институт в Дупница и „Социална педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. От 1983 до 1990г. е работил като учител, а след това започва дейността му като организатор и основоположник на структурите на ВМРО в Югозападна България. В момента се занимава с частен бизнес, семеен, с две деца.
– Г-н Манолов, ВМРО е една от най-старите организации в България. В Дупница вие сте свързан изцяло с нейната история, бихте ли разказали защо войводите изчезнаха временно от политическата сцена в района и какво ви провокира отново да заявите присъствие?
– През лятото на 1990 г., в кабинета на г-н Бибов (зам.-кмет на община Дупница), 12 души, сред които Борис Бибов, В. Сапунджиев, В. Ваклинов, д-р А. Ангелов, К. Гигов, В. Стоянов, Я. Кожухаров, аз и др., в присъствието на тогавашния организатор за Софийска област Валентин Попов от Благоевград и втория отговорен секретар на ВМРО Евгений Еков, възстановихме дейността на ВМРО на територията на Дупнишка околия. Мога не без основание да твърдя, че от 1990 г. съм участвал в осъществяването на всички обществено-политически промени в града и в страната. Като съюзен организатор представлявах централното ръководство на ВМРО за Югозападна България, а именно градовете Перник, Самоков, Кюстендил, Дупница, и Благоевград. По онова време животът минаваше доста бурно. За тези години доста неща минаха през главата ми. И така до 1998 г., когато след преживян силен стрес от внезапната и жестока смърт на моя близък приятел и съратник Емил Десподов, тежко заболях. Явно, че е трябвало да получа този тежък урок, за да преоценя ценностите и приоритетите в живота си. След тежка сърдечна операция, която претърпях в началото на 2001 година, и възстановяването ми след нея, наистина изчезнах от политическата сцена за близо 10 години. В началото на 2013 година се събрахме няколко стари войводи и решихме ВМРО да възстанови структурата си в Дупница. Амбицира ни нуждата да търсим разрешаване на проблемите, с които гражданите се сблъскват ежедневно в този град. С водосвет на 09.01.2014 г., беше открит новият офис на партията. Тя има своя позиция по въпроси, касаещи обществения и политическия живот в Дупница. Градът е част от населените места, където Организацията е била силна, неслучайно сред структурите на ВМРО Дупнишки регион се определяше като железния регион. Амбицията ни е да го направим пак такъв.
– В организацията в региона членуват хора с различен социален профил, има и немалко младежи. Разкажете за различните дружества и какво обединява хората в тях.
– ВМРО е единство и сила! Отворена е към граждани, които искат да се присъединят към нашата кауза и споделят вижданията и идеите ни, вярват в българските ценности и традиции, имат морал – за една достойна и почтена държавност, политика и управление. Граждани, които ценят думата родолюбие – нещото, което не може да се опише, а се чувства и доказва с времето. Наистина членуват хора с различен социален профил, също така и много младежи, но това е основното, което ни обединява. Не се водим от личния си интерес, защото, освен че това е игра, винаги е по-приятно да даваш и да споделяш, отколкото да грабиш и рушиш.
– ВМРО е една от най-доказаните в България патриотични формации. Има ли място тя сред актуалните националистически партии и какво ви различава? Има ли разлика между национализъм и родолюбие, очаквате ли партията Ви да мотивира повече млади хора да се включат в редиците ѝ?
– На 23 октомври преди 120 години в град Солун е основана ВМРО, която в своята дълга история е участвала във въстания, във войни, в битки и т.н. Честно казано, не само мое мнение е, но и на българската наука, че ВМРО написва едни от най-славните страници на нашата национална история. Същевременно пък в Скопие управляват едни хора, които, за да затвърдят и легитимират своята власт, се опитват не само да измислят нова национална идентичност на българите там, крадейки наша история, но го правят и по един определено недемократичен начин. Те използват всички лостове на администрацията, за да притискат хората в Македония, които желаят да бъдат българи и да запазят своята национална принадлежност. Ако човек познава добре българската история, ще знае, че в редовете на нашата Организация в различните исторически времена е присъствал част от цвета на тогавашната българска нация – политици, историци, преподаватели, поети учени. В нея са били не само Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов, една плеяда от воеводи, които са организирали и участвали в Горноджумайското и Илинденско – Преображенското въстания, хора, които са се били за свободата ни като са подражавали на нашите национални икони Левски, Ботев, Раковски, но и Яворов, Никола Коларов от Дупница, преподавател в Сорбоната и съветник на царя по националните въпроси, също така и Андрей Ляпчев и много други, доказали се в своята сфера верни синове на майка България. В своите спомени всички те казват, че когато са създавали Организацията преди 120 години, са имали за свой пример делото на Апостола и Записките на Захари Стоянов. Питате ме дали има мотивирани млади хора, които се включат в редиците на ВМРО – Дупница? Младежката ни организация е създадена през месец юни 2013 г. и наброява 11 члена на възраст между 18 и 26 години. Това са млади хора, които споделят и отстояват общи ценности като вяра, морал, родолюбие, отговорност.
– В момента ВМРО е част от коалиция заедно с „България без цензура”, ЗНС и Движение „Гергьовден”. Кои са допирните ви точки с тях и имате ли очаквания за реално участие в политиката на национално и местно ниво?
– Българската кауза се намира в центъра на обединението между ВМРО и „България без цензура“. Когато миналия февруари бяхме на улиците, единствените, които не бяха освирквани, бяха момчетата от ВМРО. В този смисъл в политиката е логично да се срещат хората с подобно мислене. „България без цензура“ в момента е третата по големина политическа сила, а в коалиция с ВМРО на следващите избори могат да се борят с БСП за първото място. Двете сили са сближили позициите си по основни въпроси. Българските граждани се умориха 25 години едни и същи „измислени герои“ да се наричат леви и десни, но да не правят нищо за тях. Националното винаги е социално, бедният човек не може да бъде патриот, когато вижда, че държавата не прави нищо за него. Социалното положение е една от обединителните линии между двете организации. И тук искам да използвам случая, за да направя едно уточнение, във връзка с изявление на общинския съветник Георги Рангелов, че д-р Лорета Николова, която е част от ОДБ, представлява ВМРО. Държа да отговоря, че това не отговаря на истината и д-р Николова не е член на Организацията ни. Доколкото знам, в местния парламент тя представлява формацията Съюз на свободните демократи.
– Доколко важни са изборите за Европейски парламент и не са ли темите за Европа далеч от ежедневието на дупничани? Каква е оценката ви за местната управа в Дупница и какво смятате, че трябва да бъде приоритет за управляващите в общината?
– Европейският съюз е обединен и ние принадлежим към една общност на ценности. Изборите за Европейски парламент през май 2014 г. са уникално проявление на демокрацията. Тези избори дават възможност да се покаже защо е важен Европейския съюз и да се демонстрира практическото значение, което дейността на Европейския парламент има за ежедневния живот на всеки от нас.
Днес ние сме изправени пред жестока икономическа, демографска и финансова криза. Гражданите се безпокоят за работните си места, ипотечните си кредити, за това как да посрещат месечните си разходи. Това са действителни и осезаеми трудности, пред които са изправени европейските гласоподаватели. Нито една държава не може да се справи с този проблем сама. Колкото до местната управа, засега се въздържам да давам оценка, защото отношението ми е негативно, а наближават изборите за Европейски парламент. Нека бъдем толерантни. Що се отнася до приоритета, според мен това е грижата за всеки един гражданин на общината.
– ВМРО категорично се обявява против опитите на Главното мюфтийство да си върне бившите имоти в българските градове. Такъв проблем съществува и в Дупница с джамията. Какво е вашето мнение по този въпрос?
– В имотните претенции на Главно мюфтийство няма нищо религиозно. Аз смятам, че казусът е много прост – да си припомнят факта, че през 1908-1909 г. между тогавашното правителство на България и Османската империя е постигнато споразумение, с което този въпрос е приключен. Създадено е Българско главно мюфтийство, българско – независимо от Османската империя, и са уредени всички имотни въпроси, абсолютно всички. Тези хора гледат на минаретата като на гранични камъни. Изобщо не гледат като на каквато и да било религия. Забележете къде най-вече искат минарета: около Враца, където мюсюлмани няма, но има много цигани; Кюстендил; Дупница – известна с липсата на мюсюлмани и т.н. В Дупница няма мюсюлмани. Затова не разбирам защо е необходимо тази джамия да работи. Тази джамия никога не е действала като мюсюлмански храм, а е функционирала като затвор. Това място е на Св. Харалампий, в основите ѝ личат други основи на християнски храм, както каза пред БТА отец Паликарски. Към момента делото на Мюфтийството срещу община Дупница е временно спряно, причината е дело в Софийския градски съд за установяване на правоприемството на мюсюлманското вероизповедание в района.
– В днешното време, което за мнозина е бездуховно, вие сте се заели да градите храм в родното ви село Бистрица и имате амбицията да го превърнете в духовен център. Това мисия ли е и какво ви помага да я следвате?
– Много пъти са ми задавали този въпрос. Всичко започна в началото на 2001 г., когато след тежка сърдечна операция и възстановяване в санаториум в Банкя се върнах в родния ми град Дупница, започвайки втория си живот. Него дължа първо на Господ Иисус Христос, второ на екипа лекари хирурзи, начело с д-р Любомир Спасов от правителствена болница „Лозенец“, гр. София, както и на група мои приятели Боби Миланов, Илия Лазаров, Данчо Андонов, Красимир Каракачанов, д-р Янев от правителствена болница. Но най-вече на Любка Георгиева, шеф и досега на КТ „Подкрепа”, без която, както обича да казва майка ми, благославяйки я докато е жива, нямаше да има и помен от мен. Преди самата операция обещах на Господ Иисус Христос, че ако преодолея с негова помощ това препятствие ще съградя чешма на параклиса „Св. Спас” в с. Бистрица и от нея да потече светена вода. Когато се върнах в Дупница след операцията, се заех с изпълнението на даденото обещание. По онова време доста хора се включиха и дадоха своята лепта за това свято дело, кои повече, кои по-малко, всичките са записани в книга на дарителите, която един ден ще бъде поставена в готовия храм. Хората от селото бяха доволни,особено когато на първия Спасовден видяха съградената чешма, от чучурите на която течеше светена вода. Селските баби ми благодаряха, благославяха ме за направеното. Работата не спираше. И така година след година. Направих среща и с архитекта на синода. С него обсъдихме идеята да се пробие плочата на съществуващия параклис и да направим купол отгоре, но самата конструкция не позволяваше. Тогава архитектът предложи да се разруши старата постройка и на нейно място да се изгради нещо ново, стабилно, хубаво, според изискванията, стига да имаме средства. Пари нямаше, но желанието да съградим нов Божи храм според канона бе непреодолимо и приложихме старата максима… „Пари нема, действайте”… Бутнахме старата постройка и започнахме. Тогава и създадох сдружението „Св. Спас” – от хора, доказали се в обществото, политици, хора с авторитет, депутати. Всички взеха дейно участие по осъществяването на идеята за изграждането на Божия храм. През всичките тези години се стараех да бъда максимално искрен, честен и точен с хората, с които съм работил. Дали съм успявал, не мога да кажа, но за сетен път твърдя, че моят втори живот е от БОГА и за БОГА. Голямата ми мечта е това място да прерасне в духовен комплекс, където деца от цялата страна да се запознават с основите на православието като религия, с иконопис и с дърворезба.
– Какви са най-краткосрочните инициативи, които ВМРО – Дупница планира? Бихте ли разказали повече за идеята си за построяване на мемориален комплекс на дупничани, дали живота си за свободата, и по-специално на загиналите за македонската кауза?
– Идеята за построяване на мемориален комплекс на дупничани, дали живота си за свободата, и по-специално на загиналите за освобождение на българските земи, останали извън пределите на майка България, е на председателя на военното читалище „Ген. Г. Тодоров” Стоян Ушатов. Ръководството на ВМРО – Дупница обаче прие тази идея в програмата си за действие на територията на общината и ще направи всичко за нейното реализиране. Като начало, ще запознае кмета на община Дупница, главния архитект на града с идеята за изграждането на мемориален комплекс, посветен на загиналите за освобождението на Македония. Убеден съм, че ще намерим най-правилното решение, за да го построим.
