Поредната акция „Памет“ на младежите от „Родобран“ се проведе в столичния квартал „Надежда“.
Те изрисуваха с графити войводата Ильо Марков Попгеоргиев, известен като дядо Ильо и Последния хайдутин, на трафопост на ъгъла на улиците „Христо Силянов“ и „Никола Жеков“. Трафопостът се намира на спирката на трамвай 6, автобусите 85, 108 и 83, където се събират кварталите „Надежда ІІ“, „Надежда ІV“ и кв. „Свобода“.
От „Родобран“са избрали да изобразят дядо Ильо във връзка със скорошното отбелязване на 210-тата годишнина от рождението му.
Ето какво споделят родолюбците в социалната мрежа:
Ние продължаваме. По повод 210 години от рождението на Ильо Марков Попгеоргиев – Дядо Ильо – Последният хайдутин направихме негов графит в ж.к. „Свобода“, на ъгъла на ул. „Христо Силянов“ и ул. „Никола Жеков“. Този графит се случи с Ваша помощ, а изработката е дело на нашите приятели от Artboxxx. Ако искате да подкрепите направата на следващия графит, може да закупите наш продукт от тук >>>.
Преди няколко седмици те изобразиха легендарния водач на ВМРО Тодор Александров на трафопост в жк „Връбница“.
Повече за личността на героя дядо Ильо:
Илия Марков Попгеоргиев
(Берово, 28 май 1805 г. – Кюстендил, 17 април 1898)
По-известен е като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо. Той е български хайдутин и революционер, войвода. Често е определян и като „последният хайдутин“. Човек, родил се и живял за освобождението и обединението на българите в Мизия, Тракия и Македония.
В периода 1830-1838 г. е пандурин (пазач) в Рилския манастир. Ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки. Из Рила се среща с хайдути, които намират подслон в манастира, както и с Неофит Рилски и други просветни дейци.
Участник е в Първата българска легия на Г. С. Раковски (1862), Сръбско-турската (1876) и Руско-турската (1877-1878) войни. Освободител на Кюстендил. Награждаван многократно с военни ордени за храброст.
След Освобождението (1878) той не престава да се бори и за свободата на поробена Македония, която остава под турска власт.
Участник е в Кресненско-разложкото въстание (1878-1879) и в Сръбско-българската война (1885).
До края на живота си помага на чети на ВМРО, които минават през Кюстендил за Македония, за да воюват с турския поробител.