Фирмите-производители да изнасят в чужбина, само ако в България има достатъчно количество от необходимите жизненоважни за лечението на пациентите лекарства. Това е последното предложение на д-р Султанка Петрова, което тя представя пред „Труд“.
Хранителни добавки да се продават само в аптеки и дрогерии
Интервю на Диана Тенчева с депутата от Патриотичния фронт д-р Султанка Петрова за законовите промени, които тя подготвя за паралелния износ, оставящ българи с рак, хепатит, диабет и астма без лекарства и за предлаганата нова регулация на хранителните добавки
– Д-р Петрова, съобщихте пред „Труд“, че подготвяте законови промени за паралелния износ на медикаменти (доставени за българския пазар лекарства се изнасят за западноевропейския например, където се продават на много по-високи цени – б.р.), заради който болни българи остават без терапия. Какво точно ще съдържат новите текстове?
– Все още обсъждаме поправките в лекарствения закон, които ще предложим. Те не са финализирани, но идеята ни е да спрем износа, заради който у нас липсват животоспасяващи медикаменти. Ще разгледаме чл. 217, в който ще заложим мониторинг на медикаментите на пазара. Предвиждаме да се създаде комисия от представители на различни институции, която ще дава разрешение на фирмите да извършват паралелния износ, но само ако в България има достатъчно количество от необходимите препарати за лечението на пациентите. Трябва да намерим решение на този толкова сериозен и задълбочаващ се проблем.
– Как ще се извършва мониторингът? Нужна ли е електронна система, чрез която да се проверяват доставяните у нас количества и въобще възможно ли е да се реализира?
– Проследяването ще се извършва в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) чрез електронни носители. За целта ще се създаде експертен съвет, който ще се състои от петима членове. Те ще позволяват на физически или юридически лица, които притежават разрешение за търговия на едро с медикаменти, да реализират паралелния износ и то на произведени от тях лекарства. А за намерението си за износ за всеки препарат фирмите ще трябва да подават уведомление до директора на ИАЛ.
– Как точно ще се отказва износ?
– В срок от 7 дни след постъпването на искането съветът ще извърши преценка на наличните количества за три месеца назад и ще изготви становище за експорта. А отговорът ще е негативен, когато се установи недостиг на препарата с повече от 15% от нуждите на пациентите.
– В края на януари Конституционният съд обяви за противоконституционни предложените подобни промени в лекарствения закон от БСП и ДПС в предходния парламент. Според тях ИАЛ трябваше да извършва същия анализ, сравнявайки данните за използваните и доставените количества медикаменти и имаше правото да забрани износа. Вашите поправки съобразени ли са с това решение на съда и с европейската директива за свободно движение на стоки?
– Подготвяните от нас промени не противоречат на решението на КС и на евродирективата. Но нека пак повторим, че все още работим върху черновата на новите текстове. Трябва да проведем допълнителни срещи с юристи и експерти, да разговаряме с Министерството на здравеопазването (МЗ) и чак тогава ще „облечем“ законодателно идеите си, за да сме убедени, че те ще са работещи и ще гарантират лечението на болните българи. Трябва да ги предпазим от безумието, което се случва.
– Започнахте ли да търсите подкрепа за това свое предложение сред останалите парламентарни групи? Говорихте ли с ГЕРБ?
– Все още не сме търсили ГЕРБ за мнение, както и реформаторите, тъй като продължаваме да изчистваме неясните моменти и за нас самите. Когато имаме готови текстове, тогава ще ги представим на партньорите, ще ги обсъдим заедно и ще видим какво е тяхното мнение. Предполагам, че ще имаме подкрепа (от ГЕРБ коментираха за „Труд“, че искат да видят поправките и чак тогава ще съобщят становището си – б.р.).
– Ще търсите ли гласове „за“ сред БСП и ДПС, които вече са внасяли подобен проект?
– Ще търсим подкрепа от всички групи. Не искаме да политизираме проблема, тъй като става дума за здравето на хората и за национална отговорност.
– Съобщихте, че Патриотичният фронт ще предложи контрол за хранителните добавки като при лекарствата, затова ще се пускат на пазара ни не от Агенцията по храните, както е в момента, а от ИАЛ. Докъде стигнахте с писането на тази поправка?
– По този проблем пред нас стоят много въпросителни. Но предложението ни ще бъде МЗ, съответно ИАЛ, да започне да следи продажбата им. Търсим начин и как да се упражнява контрол във фитнес залите. Съществуват две наредби на МЗ – едната е № 9, в която обаче се предвиждат инспекции само за санитарното състояние на спортните клубове и какво е здравословното състояние на персонала в тях. Останалата част от контрола в момента се извършва от Българската агенция по безопасност на храните. В четвъртък успях да се свържа с председателя ѝ и на въпроса ми колко фитнес салона са регистрирали, че продават хранителни добавки, отговорът му беше нула… Това е просто ужасно! Фитнесите трябва да са регистрирани по Закона за храните и много тревожно е, че някой пак не си е свършил работата и че продължават да се предлагат добавки, които са много съмнителни.
– Да не говорим какво се случва в интернет – там никой не знае какво купува и какво се съдържа в препарата за отслабване или за трупане на мускулна маса, които си поръчва онлайн.
– Там е трудно да се извършват каквито и да било инспекции. В страните от ЕС хранителните добавки се контролират по различен начин. От тази гледна точка имаме отворена врата, която ще ни позволи да надградим националното законодателство, така че да се упражнява реален контрол върху хранителните добавки, които се внасят, произвеждат и дистрибутират в България. Можем да наложим контрол включително в интернет и върху каталожните търговии, които вървят днес. Защото всеки, който предлага подобни продукти, трябва да има склад и той да е регистриран. Така ще можем да хванем и вноса, и производството, и дистрибуцията.
– Дайте пример за регулацията на хранителните добавки в другите страни от ЕС, която ще ви е от полза при писането на промените в закона?
– В САЩ те се контролират от Агенцията по храните и лекарствата. В Австрия употребата им е разрешена от 1975 г., но в хранителните добавки не може да се включва съдържание на витамините А, Д и К. Във Франция няма специална наредба, но за тях важат нормите, каквито са за медикаментите. Категорична съм, че наблюдението на тези продукти не може да става само чрез информацията от етикета, както е в момента. А не разполагаме и с лаборатория, в която да се изследва съставът им. Анализи, които са направени от антидопинговата лаборатория м. г., показват, че в 90% от изследваните 900 препарата има примеси, просто казано – намерени са замърсявания. Това означава, че има сериозен проблем и ние не трябва да си затваряме очите пред него.
– Добре, според вас и Патриотичния фронт коя е мярката, която задължително трябва да се въведе?
– Хранителните добавки да се предлагат само в дрогерии и аптеки, а фармацевт или помощник-фармацевт да консултират купувачите. Аргументът ни е, че в много случаи младите хора вземат и лекарства и задължително трябва да се посъветват с аптекаря дали медикаментът може да се приема заедно с добавката. Възможно е активните съставки на едното да са противопоказни за другото. За съжаление проучване на Фармацевтичния факултет разкрива, че 60% от хората, които вземат медикаменти, не се консултират за тях с лекар или фармацевт. Така лесно се стига до странични ефекти и дори до други заболявания.
* Д-р Султанка Петрова е родена на 12 ноември 1962 г. в Ямбол.
По професия е консултант.
Тя е депутат от Патриотичния фронт, избрана от София.
Член е на Комисията по здравеопазването и на Комисията по земеделието и храните.
