Във Враца е роден един от най-изтъкнатите дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) – Кръстьо Българията. Доката кара обучението си в Българската армия, попада под влиянието на военните привърженици на македонското освободително движение. У него се възпламенява жар, а с това и решението да се включи рамо до рамо до хилядите свои сънародници, изоставили живота си, за да се включат в борбите за освобождение.
Българията не е типичният романтичен образ на идеалиста-революционер. Бидейки военен, а впоследствие и комита, той прилага сурови мерки в процеса на изграждането и укрепването на комитетите. Неговата философия отрича компромиса като решение. Войводата залага на практическата реализация на оперативните задачи, затова и четите му са ефективни, разказва ф ефира на БНР Красимир Богданов, историк от Враца, областен председател на ВМРО и депутат.
Кръстьо Николов Катранкев е роден в близост до сградата на Първата мъжка гимназия – днешното СУ „Христо Ботев“. Постъпва в армията, като служи в Белоградчик. Там се запознава с Борис Сарафов – деятел и председател на Върховния македоно-одрински комитет. Привлечен от революционното дело Българията напуска армията през 1895 година, за да се включи в четничеството. Участва в сраженията в Мелнишко. По-късно е привлечен като деятел на Вътрешната организация по предложение на Сарафов и по препоръка на Гоце Делчев. Първоначално е в четата на Михаил Апостолов- Попето, а впоследствие става тиквешки войвода. Дандана, както е наричан още, участва в аферата „Мис Стоун“ – част е от четите, отвличащи американската мисионерка. Получава съответно откупа, с който въоръжават четите. Не говорим за терористичен акт, защото Мис Стоун оставя спомени, в които възвеличава делото на революционерите, опитващи се да освободят териториите от турско робство. Българията продължава дейността си в Одринския революционен окръг, извикан лично от Михаил Герджиков. Известен е със своята строгост – бил е дори жесток, но е залагал на дисциплината. На карта са били заложени съдби, не е имало място за грешки. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като е част и от конгресът на Петрова нива. Българията извоюва името си на един от големите мъже по време на освободителното дело. Включва се като подофицер в Балканските войни. През 1913 година намира смъртта си на фронта, покосен от холера.
По време на Кръстьо Българията Малкотърновският район се изпълва с дисциплинирани смъртни дружини, за които авторитетът на Организацията е над всичко.
На името на дееца има кръстена улица във Враца. Всеки ден стотици врачани минават по булевард „Кръстьо Българията“. С какво този човек е заслужил да нарекат на негово име една от централните улици в града, вероятно се питат някои от тях. И днес комитата не е забравен, но не е толкова познат, продължи Богданов.
Въпреки безспорните заслуги към българската национална кауза, в родния му град все още няма нито един паметен знак в негова чест. Няколкогодишната инициатива на ВМРО е на финалната си права обаче – 107 години след гибелта на големия революционер паметна плоча ще напомня на врачани за живота и делото на Българията.
Днес главната улица в нашия град носи неговото име. Преди няколко години от ВМРО започнахме инициатива за издигане на паметник. Вече имаме готов проект. Потърсихме средства от Министерството на отбраната, тъй като Българията е подофицер от нашата армия. Намерихме подкрепа, средствата са преведени на Община Враца. В зимните месеци ще бъде изработен паметника. Рано пролетта ще бъде поставен. Искахме във Враца да има място за поклонение пред един изтъкнат българин, посветил живота си в каузата за родината. Паметникът ще се намира в близост до родната му къща. Българията има живи наследници. Неговият правнук Емил Александров също се включи в инициативата. Преди няколко години той дари на музея във Враца пистолет на Българията.
Историческата памет във Враца ще бъде опреснена, а националната гордост засилена, защото радетелят на националното обединение на нашия народ ще бъде увековечен заради това, което е: борец за славата и величието на разпокъсаната ни родина.
Македонският въпрос е съставна част от българския национален въпрос. Македония, заедно с Одринско, по силата на Берлинския договор 1878 година, остават и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Санстефанският договор дава началото на Княжество България, превръща се в символ на национално единение и основен национален идеал на българите за години напред. Освободителното дело на македонските и тракийските българи e неделима част от каузата за обединението на българския народ. Кауза, на която се посвещават хиляди българи, подобно на Кръстьо Българията, заплащайки дори с живота си.
