Начало Българите по света Иван Николов: Траурни размишления за Западните покрайнини

Иван Николов: Траурни размишления за Западните покрайнини

Положението в Западните покрайнини е почти безнадеждно…

Правехме си равносметка на пораженията и отправяхме призиви към българските, сръбските и европейските институции за спазване на правата и интересите на малкото все още останали българи в Западните покрайнини.

Вече 100 години на 8 ноември почитаме паметта на загиналите дейци на Западнопокрайнинското движение. Както и на невинните жертви на сърбо-югославския терор на Ньойската граница. Отбелязвахме този траурен ден с възпоменателни вечери, протестни митинги, шествия, научно-исторически срещи, на които се изнасяха беседи. Представяха се книги, лекции, с които изяснявахме въпроса за българите в Западните покрайнини.

Правехме си равносметка на пораженията и отправяхме призиви към българските, сръбските и европейските институции за спазване на правата и интересите на малкото все още останали българи в днешна Република Сърбия.

Общо взето оплакваме съдбата си от позициите на пораженческата философия от времето на първата, втората, третата национална катастрофа и неусетно се хлъзгаме в поредната катастрофа.

100-годишният ни „престой“ в бивша Югославия и днешна Сърбия не оставя място за оптимизъм.

През тия 100 години ние изчерпахме всички средства. Въоръжени, пропагандни, културно-просветни и политически, за да се сдобием с правата, които принадлежат на всеки човек на планетата земя. От едно стохилядно население през 1919 г. с ясно изразено българско национално самосъзнание, с относително висока за времето си култура и просвета, когато и в най-затънтените села е имало училища и черкви. А донякъде и читалища и театри – днес не остана почти нищо.

Тогава в нашите краища творят такива духовни великани като известният поет, писател и общественик Емануил Попдимитров, етнографът Йордан Захариев, опереният певец Георги Белев, кинорежисьорът Златан Дудов, художникът Методи Петров и др. За тогавашните условия икономиката ни е позволявала всяко семейство да отгледа по пет-шест деца. Днес сме на дъното на икономически най-изостаналите общини в Сърбия. С напълно разорено стопанство, култура и просвета, с отровена околна среда и най-много потребители на социална помощ.

През 2011 година бяхме останали само 18 300 българи, през 2021 ще сме още по-малко.

Висока възрастова структура, висока смъртност, ниска раждаемост, нарушени човешки права, подмяна на майчиния език, липса на свобода на словото, липса на демокрация, системно унищожаване на българското културно-историческо наследство.

Каквото и да си говорят на българо-сръбските срещи на високо равнище, хората вече не им вярват. Те поемат по добре известния път на изгнанието. Път, по който през изтеклите 100 години цели поколения се изнесоха в чужбина, за да не се върнат никога вече.

Ако се замислим за геополитическите, социално-икономическите и демографските процеси в бивша Югославия, в Сърбия, и у нас, сами ще се убедим, че положението в Западните покрайнини е почти безнадеждно. Но когато се опитах да го разкажа на един български политик, той веднага ми отговори, че и в България не било по-добре. Малките градчета и стотици села масово опустявали. Сякаш искаше да ми каже, че не България, не Югославия, не Сърбия, а някакви естествени цивилизационни процеси са ни докарали дотук!?

И през ум не му минаваше, че за това нещо е отговорна българската политическа класа, включително и самият той. Само че у нас положението е двойно по-лошо. Защото освен че бяхме подложени на натиска на великосръбския национализъм за сърбизиране и обезлюдяване, бяхме напълно захвърлени и от България.

Тъмницата на югославските народи по времето на комунистическа България за българите беше олицетворение на „западната” свобода и демокрация. Никой не се замисляше за това, че в югославската конструкция са заложени окупирани български земи и поробен български народ. Никой не искаше да знае за ония 30 000 българи в Македония, избити по време на Кървавия Божич и в концлагерите на бивша Югославия.

И когато започна нейното кърваво разпадане и всички югославски народи тръгнаха да отвоюват свободата и независимостта си, българските „демократични” управници побързаха да заявят, че нямат никакви териториални претенции към собствените си земи!

Лишени от историческо мислене, те не можаха да вникнат в политическите процеси довели до кървавото разпадане на югофедерацията. И не само това. Бяха взети едни наивни политически решения, последствията от които ни връхлитат днес и в Македония, и в Западните покрайнини.

Признаването и военната помощ, която България тогава даде на Македония, бяха направени едва ли не с очакването, че нашите македонски братя ще ни дочакат с тържествени митинги и цветя, както бяха дочакали българските освободители през 1941 г. Уви, старите български фамилии бяха избити по времето на Кървавия Божич, а другите бяха оставили здравето си в югославските концлагери. Новородените македонистки отрочета бяха с безнадеждно промито национално самосъзнание и фанатично обзети от сърбо-югославската утопия. И никой не отчете факта, че те и тогава, и днес са на командно дишане от Белград.

Историческите фалшификати и системно възпитаваната омраза в Титовите училища, медиите и историческа наука бяха направени със сатанинската цел. За прокарване на изкуствена разделителна линия между душите на единородни и еднокръвни братя. Отровното семе на великосръбската идеология беше избуяло във фанатична омраза към всичко българско.

В София не отчетоха, че всеки разговор, всяка отстъпка, всеки компромис от българска страна значи признаване и легитимиране на тази антибългарска идеология. Новите софийски „европейци” не осъзнаха навреме, че съвременна Европа е изградена след осъзнатият отказ на Германия от нацизма на Третия райх. Изхождайки от тази аналогия,

ние трябваше да поискаме и да помогнем на Македония съзнателно да се откаже от македонизма като антибългарска идеология, която е опасна не само за българските, но и за македонските национални интереси и мира и сигурността на Балканите и Европа.

Всяко заиграване с него под формата на договори, исторически комисии или други похвати с благородната замисъл за членството на Македония в Европейския съюз дълбоко противоречи на самата философия на ЕС като концепция за териториално и духовно обединение чрез премахване на границите. Македонизмът, точно обратното, се стреми чрез членството си в ЕС, да утвърди границите и да легитимира съзнателно насаденото. И, за съжаление, възприето разделение и патологична омраза към всичко българско.

България днес бере горчивите плодове от преждевременно дадената подкрепа за еврочленство, подписаните договори и подхвърлените въдици за „македоно-българската историческа комисия”. Македонското общество просто не е узряло да оцени благородните български жестове. А България като че ли забрави, че отношенията между държавите се градят не върху исторически сантименти, а върху добре пресметнати дългосрочни интереси.

Същите лекомислени грешки бяха допуснати и по отношение на Западните покрайнини.

Да дадеш „безусловна и безрезервна подкрепа” (при това и непоискана) за сръбското еврочленство, при положение че в Сърбия имаш окупирани български територии и българско малцинство, подложено на системна национална асимилация/сърбизация, е върхът на глупостта.

Едва ли председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева е имала предвид някакви дълбоко осъзнати и премислени български национални интереси, когато го даде пред сръбската си колежка Славица Джукич-Деянович. Нейното изказване по-скоро беше в изблик на югославски сантимент от времето, когато българските младежи, отчаяни от комунизма, имаха някаква друга, идеализирана представа за Югославия като западен остров на свободата и демокрацията.

Дълго след разпадането на Югославия, след Сараево, Сребреница, Източна Босна и Косово, новоизлюпилите се български „европейци” се възмущаваха не от сръбските военнопрестъпници, а от НАТО и САЩ. Които вдигнаха самолетите, за да спрат започналото етническо прочистване в Босна и на Косово.

Югославия безнадеждно и закономерно се разпадаше. Всички югославски народи и малцинства си поискаха свободата и независимостта. А с подкрепата на демократичния свят я спечелиха с огромни жертви и разорения.

Само българските политици нямаха кураж да си поискат тези Западните покрайнини, въпреки че имаха всички основания да го направят.

Наивното, почти детско очакване, че когато Сърбия влезе в ЕС, границите ще паднат. И че всичко ще си дойде на мястото, напълно се провали. Тази „политика” един български президент я нарече „инвестиция в бъдещето”!? За съжаление, тогавашното мъгляво бъдеще е сегашната действителност, която по нищо не се различава от миналото.

28 октомври 2020 г. Две десетилетия след бомбардировките и подписването на Кумановското споразумение, 250 депутати в сръбската скупщина в хор полагат клетва, че „…ще се посветят за опазването на Косово в рамките на Сърбия”. След толкова пролята кръв и извоювана свобода и независимост Косово няма как демократично да се върне в „рамките на Сърбия”. Но и Сърбия с такива депутати няма как да влезе в рамките на Европа.

Оказа се, че идеята за демократизацията на Сърбия и решаване на етническите проблеми на малцинствата в демократично избрани институции на сръбската политическа система е била наивна илюзия на мечтатели. Ако Сърбия искаше да интегрира малцинствата, включително и българското, тя щеше да ги вкара в политическата система. Където те да изразяват своята политическа воля и да поемат политическа отговорност за своето развитие и за бъдещето на страната.

Сърбия не успя да промени националната си парадигма. Въпреки разпадането на Югославия, на СССР, на Чехословакия, въпреки падането на Берлинската стена. Тоталитарните държави, създадени с окупация на чужди територии и народи, имат слабостта да се разпадат от момента, в който се заговори за тяхната демократизация.

Първата демократична проява е потиснатите народи, малцинства или дори граждани да я напуснат независимо от цената.

Бяхме свидетели на този закономерен исторически феномен. И обратно – видяхме как насила разделени държави и народи в условия на свобода и демокрация искат да се обединят. Такъв беше случаят с Германия.

Ето защо днешна Сърбия е застинала във времето и се страхува от демократизацията. Страхът, че в момента, в който военнополицейската машина ще спре и държавата ще се разпадне, не е без основание. Страхът, че демократизацията ще доведе до порицание и осъждане на идеята за сръбска държава от Триглав до Черно море не само ще бъде забравена и завинаги изтрита от учебниците по история и география. Ами нейните протагонисти ще понесат не само историческа и политическа, но и наказателна отговорност. Това не дава покой на днешните сръбски управници.

А българските? Те нямат повече право на грешки.

Защото всяка една грешка, направена днес, с много по-голяма сила ще ни застигне утре.

Най-малкото не бива лекомислено да се разхвърлят с безрезервна и безусловна подкрепа за сръбското еврочленство.

Защото членството в Европа не е въпрос на политически пазарлък, а на съзнателно възприети и усвоени ценности.

Нека да уточним, става въпрос за Европа на Аденауер, на Робер Шуман и Шарл де Гол, на Митеран и Хелмут Кол. Не на Европа на Лойд Джордж и Клемансо. Става въпрос за нова ценностна система и нова философия на управление. Едва тогава ще имаме моралното да искаме подкрепа от нашите европейски партньори за падането на Берлинската стена при Стрезимировци. И те няма да имат морално право да ни откажат.

——————–

Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е написан специално за БГНЕС.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ВМРО кани на открит форум всички българофилски формации, милеещи за благото на Родината ни

Срещата ще се проведе на 9 август (вторник) 2022 г. от 14.00 ч. на ул. „Пиротска“ № 5 На...

Искрен Веселинов: Една от задачите на ВМРО е да има представителство от българофили в следващия парламент

ВМРО смята да влезе в парламента с представяне на идеите, с които смятаме, че са актуални и  със защитаване на тезата, че...

Искаме среща с министър-председателя и министъра на вътрешните работи и свикване на щаб за овладяване на циганската престъпност

За 4 дни има 4 брутални престъпления, извършени от представители на този етнос – с. Рогош, с. Микрево, Шумен, с. Сливовик –...

Кр. Каракачанов: Призовавам прокуратурата да разследва забавянето на проекта за нови машини на пехотата

От инвестиционен проект № 1 за БА до преди година, днес той все още събира прах на нечие бюро в МС

ВМРО – София с подаръци за пенсионерите от клуба в „Младост“

За пореден път днес посетихме клуба на пенсионера в столичния район „Младост“. По инициатива на общинския съветник в Столичния общински съвет Карлос...

Ангел Джамбазки: ВМРО не може да се коалира с руски шпиони

Нашите бивши коалиционни партньори опитаха да ни „тропосат” проблемите и да си присвоят успехите, твърди съпредседателят на партията  Интервю...

Доброволци от ВМРО облагородиха детска площадка в близост до църква

Представители на ВМРО от София и Костинброд почистиха и боядисаха съоръженията за игра на детската площадка, която се намира в близост да...

Коментари