Начало Българите по света Иван Николов: Траурни размишления за Западните покрайнини

Иван Николов: Траурни размишления за Западните покрайнини

Положението в Западните покрайнини е почти безнадеждно…

Правехме си равносметка на пораженията и отправяхме призиви към българските, сръбските и европейските институции за спазване на правата и интересите на малкото все още останали българи в Западните покрайнини.

Вече 100 години на 8 ноември почитаме паметта на загиналите дейци на Западнопокрайнинското движение. Както и на невинните жертви на сърбо-югославския терор на Ньойската граница. Отбелязвахме този траурен ден с възпоменателни вечери, протестни митинги, шествия, научно-исторически срещи, на които се изнасяха беседи. Представяха се книги, лекции, с които изяснявахме въпроса за българите в Западните покрайнини.

Правехме си равносметка на пораженията и отправяхме призиви към българските, сръбските и европейските институции за спазване на правата и интересите на малкото все още останали българи в днешна Република Сърбия.

Общо взето оплакваме съдбата си от позициите на пораженческата философия от времето на първата, втората, третата национална катастрофа и неусетно се хлъзгаме в поредната катастрофа.

100-годишният ни „престой“ в бивша Югославия и днешна Сърбия не оставя място за оптимизъм.

През тия 100 години ние изчерпахме всички средства. Въоръжени, пропагандни, културно-просветни и политически, за да се сдобием с правата, които принадлежат на всеки човек на планетата земя. От едно стохилядно население през 1919 г. с ясно изразено българско национално самосъзнание, с относително висока за времето си култура и просвета, когато и в най-затънтените села е имало училища и черкви. А донякъде и читалища и театри – днес не остана почти нищо.

Тогава в нашите краища творят такива духовни великани като известният поет, писател и общественик Емануил Попдимитров, етнографът Йордан Захариев, опереният певец Георги Белев, кинорежисьорът Златан Дудов, художникът Методи Петров и др. За тогавашните условия икономиката ни е позволявала всяко семейство да отгледа по пет-шест деца. Днес сме на дъното на икономически най-изостаналите общини в Сърбия. С напълно разорено стопанство, култура и просвета, с отровена околна среда и най-много потребители на социална помощ.

През 2011 година бяхме останали само 18 300 българи, през 2021 ще сме още по-малко.

Висока възрастова структура, висока смъртност, ниска раждаемост, нарушени човешки права, подмяна на майчиния език, липса на свобода на словото, липса на демокрация, системно унищожаване на българското културно-историческо наследство.

Каквото и да си говорят на българо-сръбските срещи на високо равнище, хората вече не им вярват. Те поемат по добре известния път на изгнанието. Път, по който през изтеклите 100 години цели поколения се изнесоха в чужбина, за да не се върнат никога вече.

Ако се замислим за геополитическите, социално-икономическите и демографските процеси в бивша Югославия, в Сърбия, и у нас, сами ще се убедим, че положението в Западните покрайнини е почти безнадеждно. Но когато се опитах да го разкажа на един български политик, той веднага ми отговори, че и в България не било по-добре. Малките градчета и стотици села масово опустявали. Сякаш искаше да ми каже, че не България, не Югославия, не Сърбия, а някакви естествени цивилизационни процеси са ни докарали дотук!?

И през ум не му минаваше, че за това нещо е отговорна българската политическа класа, включително и самият той. Само че у нас положението е двойно по-лошо. Защото освен че бяхме подложени на натиска на великосръбския национализъм за сърбизиране и обезлюдяване, бяхме напълно захвърлени и от България.

Тъмницата на югославските народи по времето на комунистическа България за българите беше олицетворение на „западната” свобода и демокрация. Никой не се замисляше за това, че в югославската конструкция са заложени окупирани български земи и поробен български народ. Никой не искаше да знае за ония 30 000 българи в Македония, избити по време на Кървавия Божич и в концлагерите на бивша Югославия.

И когато започна нейното кърваво разпадане и всички югославски народи тръгнаха да отвоюват свободата и независимостта си, българските „демократични” управници побързаха да заявят, че нямат никакви териториални претенции към собствените си земи!

Лишени от историческо мислене, те не можаха да вникнат в политическите процеси довели до кървавото разпадане на югофедерацията. И не само това. Бяха взети едни наивни политически решения, последствията от които ни връхлитат днес и в Македония, и в Западните покрайнини.

Признаването и военната помощ, която България тогава даде на Македония, бяха направени едва ли не с очакването, че нашите македонски братя ще ни дочакат с тържествени митинги и цветя, както бяха дочакали българските освободители през 1941 г. Уви, старите български фамилии бяха избити по времето на Кървавия Божич, а другите бяха оставили здравето си в югославските концлагери. Новородените македонистки отрочета бяха с безнадеждно промито национално самосъзнание и фанатично обзети от сърбо-югославската утопия. И никой не отчете факта, че те и тогава, и днес са на командно дишане от Белград.

Историческите фалшификати и системно възпитаваната омраза в Титовите училища, медиите и историческа наука бяха направени със сатанинската цел. За прокарване на изкуствена разделителна линия между душите на единородни и еднокръвни братя. Отровното семе на великосръбската идеология беше избуяло във фанатична омраза към всичко българско.

В София не отчетоха, че всеки разговор, всяка отстъпка, всеки компромис от българска страна значи признаване и легитимиране на тази антибългарска идеология. Новите софийски „европейци” не осъзнаха навреме, че съвременна Европа е изградена след осъзнатият отказ на Германия от нацизма на Третия райх. Изхождайки от тази аналогия,

ние трябваше да поискаме и да помогнем на Македония съзнателно да се откаже от македонизма като антибългарска идеология, която е опасна не само за българските, но и за македонските национални интереси и мира и сигурността на Балканите и Европа.

Всяко заиграване с него под формата на договори, исторически комисии или други похвати с благородната замисъл за членството на Македония в Европейския съюз дълбоко противоречи на самата философия на ЕС като концепция за териториално и духовно обединение чрез премахване на границите. Македонизмът, точно обратното, се стреми чрез членството си в ЕС, да утвърди границите и да легитимира съзнателно насаденото. И, за съжаление, възприето разделение и патологична омраза към всичко българско.

България днес бере горчивите плодове от преждевременно дадената подкрепа за еврочленство, подписаните договори и подхвърлените въдици за „македоно-българската историческа комисия”. Македонското общество просто не е узряло да оцени благородните български жестове. А България като че ли забрави, че отношенията между държавите се градят не върху исторически сантименти, а върху добре пресметнати дългосрочни интереси.

Същите лекомислени грешки бяха допуснати и по отношение на Западните покрайнини.

Да дадеш „безусловна и безрезервна подкрепа” (при това и непоискана) за сръбското еврочленство, при положение че в Сърбия имаш окупирани български територии и българско малцинство, подложено на системна национална асимилация/сърбизация, е върхът на глупостта.

Едва ли председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева е имала предвид някакви дълбоко осъзнати и премислени български национални интереси, когато го даде пред сръбската си колежка Славица Джукич-Деянович. Нейното изказване по-скоро беше в изблик на югославски сантимент от времето, когато българските младежи, отчаяни от комунизма, имаха някаква друга, идеализирана представа за Югославия като западен остров на свободата и демокрацията.

Дълго след разпадането на Югославия, след Сараево, Сребреница, Източна Босна и Косово, новоизлюпилите се български „европейци” се възмущаваха не от сръбските военнопрестъпници, а от НАТО и САЩ. Които вдигнаха самолетите, за да спрат започналото етническо прочистване в Босна и на Косово.

Югославия безнадеждно и закономерно се разпадаше. Всички югославски народи и малцинства си поискаха свободата и независимостта. А с подкрепата на демократичния свят я спечелиха с огромни жертви и разорения.

Само българските политици нямаха кураж да си поискат тези Западните покрайнини, въпреки че имаха всички основания да го направят.

Наивното, почти детско очакване, че когато Сърбия влезе в ЕС, границите ще паднат. И че всичко ще си дойде на мястото, напълно се провали. Тази „политика” един български президент я нарече „инвестиция в бъдещето”!? За съжаление, тогавашното мъгляво бъдеще е сегашната действителност, която по нищо не се различава от миналото.

28 октомври 2020 г. Две десетилетия след бомбардировките и подписването на Кумановското споразумение, 250 депутати в сръбската скупщина в хор полагат клетва, че „…ще се посветят за опазването на Косово в рамките на Сърбия”. След толкова пролята кръв и извоювана свобода и независимост Косово няма как демократично да се върне в „рамките на Сърбия”. Но и Сърбия с такива депутати няма как да влезе в рамките на Европа.

Оказа се, че идеята за демократизацията на Сърбия и решаване на етническите проблеми на малцинствата в демократично избрани институции на сръбската политическа система е била наивна илюзия на мечтатели. Ако Сърбия искаше да интегрира малцинствата, включително и българското, тя щеше да ги вкара в политическата система. Където те да изразяват своята политическа воля и да поемат политическа отговорност за своето развитие и за бъдещето на страната.

Сърбия не успя да промени националната си парадигма. Въпреки разпадането на Югославия, на СССР, на Чехословакия, въпреки падането на Берлинската стена. Тоталитарните държави, създадени с окупация на чужди територии и народи, имат слабостта да се разпадат от момента, в който се заговори за тяхната демократизация.

Първата демократична проява е потиснатите народи, малцинства или дори граждани да я напуснат независимо от цената.

Бяхме свидетели на този закономерен исторически феномен. И обратно – видяхме как насила разделени държави и народи в условия на свобода и демокрация искат да се обединят. Такъв беше случаят с Германия.

Ето защо днешна Сърбия е застинала във времето и се страхува от демократизацията. Страхът, че в момента, в който военнополицейската машина ще спре и държавата ще се разпадне, не е без основание. Страхът, че демократизацията ще доведе до порицание и осъждане на идеята за сръбска държава от Триглав до Черно море не само ще бъде забравена и завинаги изтрита от учебниците по история и география. Ами нейните протагонисти ще понесат не само историческа и политическа, но и наказателна отговорност. Това не дава покой на днешните сръбски управници.

А българските? Те нямат повече право на грешки.

Защото всяка една грешка, направена днес, с много по-голяма сила ще ни застигне утре.

Най-малкото не бива лекомислено да се разхвърлят с безрезервна и безусловна подкрепа за сръбското еврочленство.

Защото членството в Европа не е въпрос на политически пазарлък, а на съзнателно възприети и усвоени ценности.

Нека да уточним, става въпрос за Европа на Аденауер, на Робер Шуман и Шарл де Гол, на Митеран и Хелмут Кол. Не на Европа на Лойд Джордж и Клемансо. Става въпрос за нова ценностна система и нова философия на управление. Едва тогава ще имаме моралното да искаме подкрепа от нашите европейски партньори за падането на Берлинската стена при Стрезимировци. И те няма да имат морално право да ни откажат.

——————–

Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград. Анализът е написан специално за БГНЕС.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Близо 70 милиона лева сме предоставили за борба с Covid-19

70 милиона лева за борба с Covid-19 Към момента от нашия бюджет близо 70 милиона лева сме предоставили на...

Национален младежки комитет: Ньойският договор е повратен момент в борбата на нашия народ

Ньойският договор ще бъде забравен едва тогава, когато поемем отговорността, завещана ни от българските генерали, когато се преборим за моралните права и...

Нищо не е забравено! Нищо не е простено!

Нищо не е забравено! Нищо не е простено! 101 години Ньойски диктат Днес се навършват 101...

Александър Сиди: Това е бюджетът на изпълнените обещания

Изпълнените обещания са онези неща, за които толкова години говорим от ВМРО Този мандат е символ на изпълнените обещания,...

Депутатът Искрен Веселинов и общинари стартираха ремонт на водопровод в Лесново

В с. Лесново стартира изпълнението на проект „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Лесново. Етап I“. В Лесново на...

Когато видим промяна – добре дошли, казва Джамбазки към Македония

Времето на „ще“ отмина, зарича се българският евродепутат Когато видим промяна на нелепостите в учебниците по история в РСМ,...

Каракачанов за празника на НВУ: Тук се изграждат стожери на българщината

Красимир Каракачанов присъства на празника на НВУ „Васил Левски“ - Велико Търново. Тържествено бе отбелязана и 142-ата годишнина от началото на военното...

Коментари