По различни горещи теми от национално значение разговор с Ангел Джамбазки, евродепутат, заместник-председател на ВМРО и председател на делегацията на ВМРО в групата на Европейските консерватори и реформисти в Европейския парламент (ЕП) за „Новетика“.
– Защо нарекохте предложението на Слави Трифонов за подкрепа на РСМ в замяна отпадане визите за САЩ и приемане в Шенген „позор“ и „предателство“? Не е ли добра сделка за България?
– Не, категорично не е добра сделка. Първо, защото той не е в позицията да прави сделки. Ще цитирам самия него по памет. По повод на едни преговори за едно управление, самият той се обърна към Христо Иванов с въпроса: „Ти като какъв се водиш за предлагач?“ В случая, господин Трифонов (или който е написал тази позиция от профила, който се казва „Слави Трифонов“) се явява в позицията на предлагач, от когото първо, нищо не зависи и който – второ – предлага да се случват несъпоставими неща.
От една страна, България отдавна е изпълнила всички технически критерии за членство в Шенгенското пространство. Този въпрос е затворен. Не може ние да го обвързваме с правата и законните интереси на българите в Македония, при положение, че той вече е затворен. Ние сме си свършили работата.
От друга страна, визите за САЩ зависят от определени критерии, които американското правителство води и тези критерии са основани на броя откази на година. Отпадането на американските визи рано или късно ще се случи. Но то по никакъв начин не трябва да бъде обвързано с темата „Македония“.
Обвързването на визите и достъпът до Шенгенското пространство – с това България да се съгласи да даде начало на преговорите на РСМ с ЕС, означава ние да се откажем – скандално и позорно – от защитата на правата и законните интереси на българите в Македония.
Напомням, че тези хора са родени в Македония и са българи по самосъзнание и произход. Семействата им са там, откакто съществува българска нация. И тези хора – след години неглижиране на техните интереси (по различни конюнктурни и политически причини – по времето на комунизма заради страха от Кремъл, а през годините на демокрация заради подмазване на Вашингтон, Брюксел и други) – не могат да бъдат търгувани нито за Шенгенско пространство, нито за това някой да се разхожда без виза в САЩ.
Дали някой ще иде в САЩ с виза или без, зависи от решение на американското правителство. Това е частен интерес, който няма нищо общо с македонския въпрос и с българския национален интерес.
Поставянето в едно изречение на тези две неща показва следното: или пълна политическа неграмотност, национален нихилизъм и безотговорност, или че в тази политическа сила ИТН се правят някакви маневри, които да бъдат като мост за отстъпление под западния натиск.
Позицията на господин Трифонов (или който я е писал) е неграмотен, позорен и предателски опит да се вземе завоя – от патриотичните песни, от изпълнението на „Морен сокол пие“ и от великото биене в гърдите, какви велики патриоти са в тази политическа партия – до това да „клекнат“, спазарят и предадат националния интерес.
Нека само напомня едно от изреченията в тази публикация. Претенцията на господин Трифонов за запазена марка в патриотизма и македонските песни странно се сблъсква с изречението, че за тези 30-40 години той бил отишъл веднъж в Скопие (за сведение аз съм там буквално всяка седмица) и прочел нещо на стена, която не съществува на указаното място и на всичкото отгоре надписът не е написан на местната езикова норма. Този надпис е някаква смесица между няколко езика, но предоминантно сръбски. Така че много се учудвам къде намериха точно тази стена, къде намериха този надпис и за тези 30 години това ли успяха да сътворят по темата „Македония“?
– Кой и защо притиска България да „пусне“ РСМ в ЕС?
– Да не се лъжем: западноевропейските ни партньори са позорно двулични по темата с РСМ. ЕС играе ролята на трансформатор на американските интереси на Балканите. А САЩ оказват безобразен натиск върху България, но не си мърдат пръста да поискат от Скопие (която е дължащата страна) да изпълни поне минималните (по техните стандарти) критерии за човешките права. Защото натискът върху България е именно да се откаже от защитата на човешките права.
Има една държава в Европа, в която все още е престъпление да си българин, и това е РСМ.
В новия кабинет виждаме много противоречиви фигури – като госпожа Весела Чернева – които години наред са изпълнявали пряко, безусловно и без всякакъв замисъл чужда, най-вече американска политика.
Американската политика е да окаже натиск върху България, да се съгласим Македония да започне преговори за членство в ЕС, защото, видите ли, така щели да изгонят Русия оттам. Ако имаше начално училище по геополитика, на такъв въпрос, на третокласник в това училище щяха да му завъртят огромна двойка. Тезата, че началото на преговорите на РСМ с ЕС ще изгони Русия от региона и от Балканите, е несъстоятелна, неподготвена, глупава, невярна и буквално трагикомична.
Вашингтон и Брюксел следват малоумна доктрина, с която мислят, че си разчистват сметките с Русия. А всъщност ще направят точно обратното: ще бетонират още един бастион на антиевропеизма и антиамериканизма, но вече в качеството му на кандидат за член на ЕС. Защото ако някой си прави илюзия, че върхушката в РСМ е нещо различно от пост-югославска, пост-юго-носталгична, пост-комунистическа и пост-Кремълска структура, значи дълбоко не познава тези процеси.
Американците продължават да следват доктрина на санитарни кордони, с които да ограждат Русия. Такъв е и случаят в Украйна, където напрежението се подклажда и от двете страни.
Също нека напомним на всички, които издигат големия лозунг за това, как ние трябва геройски да защитим Македония от руската агресия, че България и ВМРО в частност, се съгласиха Македония да стане член на НАТО. И понеже хората често бъркат военнополитическия и чисто политическия съюз, нека напомня, че именно НАТО и северноатлантическият договор е този, който трябва да пази РСМ в случай на руско влияние и агресия. Така РСМ е вече гарантирана от тази гледна точка. А членството в ЕС не гарантира абсолютно нищо (както всички добре виждаме), освен опити за външен натиск.
– Какво представлява антибългаризмът в РСМ?
– Ако България бъде притисната и скоростно даде съгласие за начало на преговорите, тя ще бетонира един уродлив, антибългарски македонизъм. Уродлив, защото ден и нощ изопачава исторически факти. Който 24/7 във всички социални мрежи пише как всички българки са проститутки, които се продават за две червени, стари югославски банкноти от по 20 или 50 динара. Къде е тук българският интерес?
Националното самосъзнание там изцяло се конструира на антибългарска основа. Няма друга държава в ЕС, където националното самоопределение да е изградено върху омразата към корените на родния брат.
На Балканите, всяка държава има своя двойник, с който поддържа братски и топли връзки, по исторически причини: Румъния-Молдова, Гърция-Кипър, Турция-Северен Кипър, Албания-Косово. За България тази държава е РСМ. И ние сме единствените, които се съгласяваме – от криворазбран евроатлантизъм сега, а преди 10 ноември от криворазбран интернационализъм, по същество и двата национално-предателски – доброволно да се откажем от своите братя и да оставим някакви антибългарски елементи там да беснеят на воля върху бащиното огнище.
Именно тази идея пропагандират и редица медии, щедро финансирани от известния „филантроп“ Джордж Сорос. Те призовават: „Вие, българи, спрете да се държите пещерно и се откажете от този примитивен национализъм и от всичките си условия“. Е, нали същите стоят зад „Отворено общество“ и се борят за човешки права? Тогава защо не виждат безсрамното нарушаване на правата на хората с българско самосъзнание в РСМ? Дори когато са уведомявани многократно, лично от потърпевшите. Включително за брутално полицейско насилие и солидни глоби за публикации в социалните мрежи, че някой е българин.
В периодите 1913-1918 г., 1919-1941 г. и после от 1945 г. до ден днешен – антибългаризмът в РСМ е последователна сръбска политика за денационализация на Македония. Сръбската геополитическа доктрина винаги е търсила излаз на някакво топло море. Беше го получила абсолютно несправедливо по времето на Югославия и сега, когато го загуби, се старае да се приближи колкото може повече до естествения си съюзник, Гърция.
Тази политика е изградена на омраза към българите и на тезата на Стоян Новакович, министър-председател и външен министър на Сърбия от края на 19-и век, че за да се елиминира българското влияние в Македония и гарантира сръбският юг, трябва българите в Македония да се „отродят“ в македонци, като първа стъпка в превръщането им в „прави илюзни сърби“. Тази доктрина се следва стриктно от всяка следваща сръбска политическа гарнитура, независимо лява или дясна.
Същата политика беше дълги години подкрепяна от Москва, от Коминтерна, а формално и политически – декларацията за световното признаване на македонската нация – е резолюция на комунистическия Интернационал в московския Кремъл, като идея за износ на революция, която да зачеркне българските интереси и да разпадне нациите на отделни географски общности. Тяхната велика идея е била България да се раздели на шопска, тракийска, македонска нации, но не българска.
Понастоящем резудентурата на Белград в Скопие продължава системно да организира, финансира с огромни средства и провежда тази политика – под благосклонния поглед на Кремъл, тъй като Сърбия е най-близкият съюзник на Русия на Балканите. Забележете: Москва също продължава сериозно да въоръжава Сърбия. Това е важен сигнал! Но никой не обръща внимание.
А обяснението на нашите агенти, адвокатстващи за бързото разрешаване на въпроса с РСМ, че „никой в Европа не ни чува“, изобщо не е вярно. Истината е, че в ЕС изобщо не ги интересува какво им казваме. Но по-важното е, че скопяните създават изключително силна мрежа от платени агитатори, включително европейски представители. Мои колеги, евродепутати, пламенно се изказваха в подкрепа на РСМ и как България се държала фашистки… Но те се оказаха на заплата в институт, финансиран от Скопие и организиран пряко от премиера Зоран Заев. На мен лично това ми прилича на гнусна политическа корупция, характерна за Белград и налагания от него македонизъм. И това го виждаме във великите европейски институции – стожери на демокрацията и борци срещу корупцията!
Лошото е, че дори в България има хора, които ни правят на глупаци. Сигурен съм, че първото нещо, което новите управляващи ще направят, е да открият самолетна линия София-Скопие, понеже изисква най-малко инвестиции. После ще обявят велик проект за соларни паркове по поречието на Вардар. Това ни готвят.
Една друга очаквана „дъвка“: ще ни излъжат, че за голяма компенсация ще включат българите като малцинство в Конституцията на РСМ. Ние никога не трябва да се съгласяваме тези българи да бъдат определяни като малцинство. Защото те не са. По времето на Югославия, в Македония наистина имаше българско малцинство. Защото много хора от западните български покрайнини, по чисто икономически причини, са ходили в Скопие да работят и да се устройват. Така е и днес. Но тук не става въпрос за тях и подобно предложение не решава проблема за българите в РСМ. Това, че ще ги сложат в Конституцията, не значи, че ще спрат да „мачкат“ определящите се като българи. Именно това е сделката, която ще се опитат да ни пробутат като велик компромис.
– Как виждате бъдещето на ВМРО? Нароиха се много партии с патриотични претенции.
– Бъдещето на ВМРО е революционно и светло. Ако обърнем поглед към историята, България има две исторически политически партии и още една, която претендира за историчност, но е изградена на етническа и верска основа. Останалите са основани на идейна основа.
ВМРО е създадена от историческата необходимост, българската нация да завърши българското национално обединение. Идеята на това национално обединение не е завършена, и в този смисъл докато тя не бъде завършена, тази организация ще продължи да съществува. Кой, ако не ВМРО, да говори грамотно по темата „Македония“?
Всеки има право на каквито и да било претенции. Няма монопол над думите. Не може да кажеш, „имам патент за думите патриотизъм, национализъм“. Всеки има място под слънцето, да излиза и да се доказва. Простете ми за сравнението, но моята представа за патриот и родолюбец не е беззъб антиваксър с безумен поглед, който се разхожда с фалшиви гранати из центъра на София. Разумният, грамотен, образован български национализъм е нещо съвсем различно. И нека бъде егоистично и самохвално, но мисля, че хората във ВМРО много повече намират този профил, и подкрепят и работят за каузата на организацията.
Ние предпочетохме да останем в мразено управление, за да защитим докрай българската кауза в Македония. Ако трябваше да гоним дребнав политически интерес, когато започнаха тежките процеси срещу управлението, от което бяхме част, можехме да намерим формален повод и причина, да се измъкнем и кажем, че не сме участвали. И съответно нямаше да платим много тежката политическа цена. Но това нямаше да е разумно и отговорно поведение към избирателите и държавността, да не говорим към хората, с които бяхме част от управлението.
– Анахронизъм ли е идеята за национално единство и идентичност?
– Категорично не е, напротив. Идеята за самоопределение, самосъзнание и идентичност ще преживее своеобразен ренесанс във времето, което ни предстои.
И това го показа най-вече резултатът от пандемията. Истерията, отчуждаването… Стотиците хиляди хора, които пътуваха по летищата, видяха как всички розови приказки на разни шарени папагали – че нацията била отмряла, че всички са граждани на света – се изпариха за секунди. Вратите хлопнаха, граничарите се появиха отново на пунктовете, затвориха ги и казаха: „Не си добре дошъл, дай тези и тези документи за тези и тези проби; нямаш този документ, съжалявам, прибирай се обратно“.
Тази политика за отказ от идентичността, националността и от гордостта на нацията започва през 1968 г. след събитията Май’68 във Франция. Тогава се зараждат няколко философски школи, които упорито продължават и до днес да натискат в тази посока. Резултат от техния натиск е и своеобразният ренесанс на утопии, близки до Маркс и комунистическия Интернационал, но преоблечени в розови дрешки. При тях винаги се говори за разпад на обществата и атомизиране, и няма начин това да не провокира реакция.
Реакция, която виждаме в източноевропейските общества – те не искат националното самосъзнание да им бъде отнето, само защото в Брюксел някой е решил да се разхожда с цветенце с багрите на дъгата, забито зад ушите, да кажем, и всички трябва да се гордеем с това. Аз нямам проблем какво знаменце всеки си окачва, където намери за добре, стига да не иска от нас да се съобразяваме с неговите знаменца.
Ние си имаме национален трибагреник – бяло-зелено-червен – и той има своята символика. Ние имаме национално самоопределение и самосъзнание. Имаме и понятието за единството на българската нация. В тази нация – българи християни православни, католици, протестанти, мюсюлмани, шиити, сунити, евреи, арменци – имат единство на българската нация и когато е било необходимо, тези хора са проявявали това единство. Защото единството на нацията се определя не на самоопределянето на вярата, а на правото на кръвта и земята. Такива са и повечето източноевропейски стари исторически нации.
Нека не забравяме все пак ние, кога сме сформирали своята държавност тук на Балканите и как сме я отстоявали. Така че да дойде някой и да ни каже колко е модерно сега да разпаднем обществото до хора, които си избират на дневна база от кой пол са, моите уважения, но нас това не ни интересува. Ние тук си имаме други проблеми, които нямат нищо общо с тези идеологии, които се пропагандират по такъв безобразен и безумен начин.
На тези идеологии ще има естествена, контрареволюционна, реставраторска, ревизионистка и консервативна реакция. Няма как да бъде иначе. Дори ако гледаме на обществото през икономическите лостове и показатели, каква е идеята да имаш пазар? Трябва да е налице производство, общество. А обществото е основано на какво? На семейството. Няма ли семейства, мъже, жени и деца – няма нищо. И в тази връзка, мисля, че крайностите, до които стигат западните общества, ще им изиграят лоша шега.
За съжаление, ще изиграят лоша шега и на сегашния ЕС. Защото ако погледнете резолюциите на ЕП през последните седем години, в които работя там, те се промениха драстично. През първия ми мандат все пак имаше някакъв остатъчен разум, грижа за конкретни икономически и политически въпроси. Докато днес, всяка втора резолюция е за Истанбулската конвенция и джендъри. А във всяка друга има препратка към. И ако човек чете само това и не излиза от тази общност, ще реши, че това е най-важният проблем на света. А той далеч не е.
– Дайте оценка на новото правителство.
– Рано е. ВМРО ще даде оценка на това правителство – първо и най-вече през темата „Македония“. Всяка отстъпка и погрешна стъпка ще бъде възприета от нас като безобразно национално предателство и ще бъде повод за много остра реакция. Няма да си играем на „100 дни“ и на любезности. Вече са налице критични коментари от наши съмишленици, но като цяло ВМРО не е започнало без повод да напада това правителство.
Новото правителство има два варианта: единият е да продължат линията на управлението, от което ние бяхме част, и да се наредят в пантеона на достойните български политици. Защото хайде да се върнем малко назад: има хора, които са били мразени, но са провеждали национална политика и са били полезни. В по-старата история такъв е Стефан Стамболов. Не е бил много обичан, нито тук, нито в редица столици. Но е отстоявал българския интерес и е успял – през дипломация – да защити българската екзархия – български владици са се появили в редица епархии, включително в Македония. И тогава натискът не е бил по-малък от сега.
В по-ново време, също имаме пример на човек, който е доста противоречив в обществото – от някои харесван, от други люто мразен – министър-председателят Иван Костов. Тогава България по-малко ли беше натискана, когато искаха от нас да приемем косоварите на българска територия? Ами не – тогава България дори не беше част нито от НАТО, нито от ЕС. Само че дори под условията на тоягата и моркова, този човек (добър, лош, никога няма да забравя как заяви от трибуната на НС, че е погребал българския национализъм) защити националния интерес. Не допусна дестабилизация, още повече успя да сключи разумен договор с Република Македония. Да не би него да не са го притискали?
А сегашните управляващи се оплакват от натиск! Има български национален интерес и тяхната задача е да го защитават. Те не са нито американски, нито канадски служители. Макар да виждам хора, които са, особено по-надолу в йерархията. Но тези, които са избрани за министри и народни представители, те се клеха в Конституцията. Е, вярно, единият я беше нарушил, преди да се закълне. Но хайде, далеч бил, млад бил, не прочел, какво толкова? Какво тук значи някаква си Конституция?
Другият вариант пред новите управляващи е да се срещнат очи в очи с ВМРО на улицата, където ще разберат, че за тях това е по-лошият вариант. ВМРО в НС и в управлението е едно, но когато е на улицата, ще бъде друго. И няма да се занимаваме с неща, които не смятаме за важни. Македония е нещото, което ще ни изкара навън, да се видим очи в очи с тях.
