Френските законодатели приеха закон, забраняващ на хората да скриват лицето си, когато са на публично място. Това се случи през април 2011 г., като естествено последваха разностранни реакции.
От материал на „Дойче веле“ разбираме, че в тази връзка млада мюсюлманка се е обърнала към Европейския съд за правата на човека. Институцията е взела историческо решение, което може отново да разпали страстите. Оказва се, че забраната на носенето на бурки и никаб е законна.
В България няма забрана за носене на тези нетрадиционни за тукашните мюсюлмани атрибути. Напротив, свидетели сме как проводници на нетрадиционни религиозни течения у нас проповядват радикални идеи, отклоняващи се от умерения канон на исляма. Това често се случва с протекцията на представители на една противоконституционна протурска партия.
Свидетели сме как в цигански квартали никнат джамии и изведнъж местните стават ревностни мюсюлмани. Проповедниците обикновено са обучавани в специални звена в Саудитска Арабия – на издръжка на тамошните фундаменталисти. Вече обучени се завръщат в България, за да разпространяват непознати за българските мюсюлмани течения в исляма. Затова и не е странно как местните цигани се трансформират културно и верски – посещават редовно молитвите в местната джамия, жените биват забулени, понякога от глава до пети, а мъжете поддържат уахабитски бради.
Такъв е случаят с циганската махала в Пазарджик. Там бе повдигнато обвинение срещу имамите за проповядване на антидържавна идеология, защото са призовавали за прилагане законите на шериата, отричайки върховенството на българските закони и Конституция.
ВМРО бе единствената организация, която присъства по време на всички заседания на съда в Пазарджик. Първоначално в подкрепа на обвинените тринадесет имами се събираха жители на циганската махала в града, облечени в нетрадиционни за българските мюсюлмани дрехи. Когато членовете на ВМРО се възмутиха от изцяло забулените жени и от обичайните за радикалистите в Саудитска Арабия дълги бради на мъжете, антибългарският Хелзинкски комитет обвини партията в дискриминация.
Материалът на „Дойче веле“ разкрива различните гледни точки относно закона, както и начините на заобикалянето му. Целия текст може да прочетете по-долу:
Франция забрани бурките на публични места, а млада мюсюлманка атакува решението пред Европейския съд за правата на човека, но без успех. Вече три години темата вълнува не само френското общество. Въведената от Франция забрана за носене на бурки (забулващи цялото тяло) или никаб (забулващ само лицето) на обществени места накара млада мюсюлманка да сезира Европейския съд за правата на човека (EСПЧ), който във вторник (1 юли) се произнесе окончателно по жалбата й. В мотивите на съдиите се казва, че забраната за пълно забулване на тялото не представлява нарушение на основните човешки права.
За вносителката на жалбата не се знае много – само това, че след като Франция наложи въпросната забрана, тя се премести да живее във Великобритания. Както и това, че, по думите ѝ, е действала от лични убеждения, а не по принуда от семейството си. По време на изслушванията в съдебната зала тъжителката се оплака, че „не може да се облича както намери за добре, което според нея представлява намеса в личната ѝ сфера“. Освен това жената твърди, че е накърнено правото ѝ да упражнява свободно религиозните си традиции.
За съда в Страсбург решението е първо по рода си. „Имало е такива случаи и преди, но те не бяха допуснати за разглеждане по формални съображения“, казва пред Дойче веле говорител съда в Страсбург. Белгия, която също забрани носенето на бурки, подкрепи Франция като трета страна по делото. Френската антроположка и експерт по религиозните символи Дуня Бузар казва: „Неколцина сектанти, които са против забраната, се опитват да убедят мнозинството европейци, че бурката е част от мюсюлманската вяра. Но това не отговаря на истината – просто политиците им помогнаха, като им придадоха по-голямо значение, отколкото те в действителност заслужават“, казва Бузар.
Малък закон с огромно въздействие
Едва 0,003 процента от населението на Франция е засегнато от забраната за носене на бурки – т.е едва около две хиляди жени. Откакто обаче законът е в сила, излизането от къщи се е превърнало в истинско изпитание за тях: „Излизам навън без бурка, оглеждам се набързо и после се забулвам“, разказва 18-годишната Юсра, която носи никаб против волята на родителите си. В училище обаче тя отново е принудена да го свали от лицето си. „Когато съм навън, хората ми се подиграват. Това не е живот, а истински стрес“, оплаква се девойката.
Появата на обществено място с бурка се наказва във Франция с глоба до 150 евро. Френският законодател е решил, че това е „за благото на жените и републиката“. А бившият президент Никола Саркози дори обяви през 2009 година, че „във Франция няма място за бурки, нито за поробени жени“.
През април 2010 г. френското Национално събрание прие много оспорвания закон за забрана на бурките, който беше посрещнат с огромен медиен интерес. Законът предвижда парична глоба за изцяло забулени жени, а за мъжете, които принуждават жените или дъщерите си да носят бурка или никаб – една година затвор и 35 хил. евро глоба. Но каква е равносметката от приетите тогава мерки?
Дискриминация и саморазправа
До този момент отделните префектури са провели по-малко от хиляда проверки, много често на все едни и същи жени, затова пък мюсюланският мултимилионер Рашид Неказ създаде фонд, който възстановява изцяло сумите на глобените по смисъла на закона. Освен това представители на мюсюлманските общности във Франция все по-често се оплакват от дискриминационно отношение: има случаи, в които шофьори на обществения транспорт отказват да качват забулени мюсюланки, а в някои магазини им отказват да ги обслужват.
Марван Мухамад, който е говорител на мюсюлманска неправителствена организация, регистрира взрив на ислямофобията във Франция след приемането на закона от 2010 година. „Граждани от целия политически спектър – леви, десни и крайни екстремисти – използват забраната за забулване като оправдание за дискриминационното си отношение спрямо мюсюлманките“, твърди той. Но и засегната страна също се радикализира – напоследък зачестяват случаите на нападения срещу полицаи, извършващи рутинни проверки на забулени жени. След сблъсъците в Нант и Марсилия, неотдавна и в парижкото предградие Трапе избухнаха размирици, които полицията трябваше да потушава със сила. Така темата за бурките отново е в центъра на медийния интерес във Франция.
