текст от личната страница на общинския съветник от ВМРО Карлос Контрера
За клоаките на София обикновено малко се говори, при това само ако някой се сети да попита. Дори и тогава най-често темите се замитат бързо под килима и се обвиват в едно покривало от факти, полуистини, обещания и още нещо. Така е и с гетата на София, така е и със сметищата. Общото и между двете е, че миришат и са развъдник на не съвсем регламентирани дейности, най-меко казано.
Около сметищата на София винаги витае една недоизказаност. Общо взето от темата силно се интересуват само тези, които живеят около тях или в близост до тях – справка кв. „Суходол“ и кв. „Враждебна“. Дори еколозите, тези нови флагмани и трубадури на новото време, рядко се сещат за тях. И затова, разбира се, си има ред причини.
За всеки е ясно, че без сметища, без площадки за съхранение и третиране на отпадъци не може. Който твърди обратното, или спекулира, или е просто глупак. Въпросът обаче е не дали да има подобни съоръжения, а как те да функционират без да пречат на хората, на нормалния живот на града. Защото обикновено сметищата пречат и тровят града с отпадъците, които той сам произвежда.
И ако за „Суходол“ сагата е уж почти приключена (това не е съвсем вярно), то за мнозина от софиянци едно друго депо си остава непозната тема. За част от столичната администрация пък това е едва ли не тема табу.
Иде реч за депото за депониране на строителни отпадъци и земни маси до кв. „Враждебна“. Назад в годините това сметище се ползваше освен за депониране на двете посочени по-горе категории отпадъци и за депониране на какво ли не – битов отпадък от всякакъв вид. Този, който е влизал в сметището, знае, че преди смрадта беше ужасяваща. Всъщност смрадта на разлагащите се строителни отпадъци достигаше до самия квартал и лятно време животът във „Враждебна“ беше ад. Сега положението е по-различно, не без усилията, разбира се, и на местни граждани, на оператора на площадката „Софинвест“ и на Столична община. Но това не променя факта, че това депо продължава да съществува току пред праговете на хората и с оглед развитието на града на изток и на север там не е място на депо за отпадъци. Така или иначе капацитетът на сметището е удължен до 2020 г. До тогава, както казват местните от „Враждебна“, ще се направи Стара планина – 2, имайки предвид, че земните маси и строителните отпадъци се струпват на огромни купища.
Оставяйки на страна техническите страни на въпроса, по този казус съм задавал винаги като първо питане следното: Има ли въобще общината някаква средносрочна или дългосорочна политика по отношение на строителните отпадъци.
До момента отговор няма. И тук, ако някой трябва да бъде винен, това е ресорният заместник-кмет по екология. Защото този въпрос не е политически, а строго професионален и думата имат експертите. Друг е въпросът, че обикновено този заместник-кмет се крие под сянката на политическите лица – кмет и общински съветници. Явно така е по-удобно.
Преди няколко години е изработен идеен проект за рекултивация на въпросното депо, като се предвижда изграждането на парк и атракциони. Виждал съм проекта с очите си и смея да твърдя, че поставената задача е колкото амбициозна, толкова и добра като замисъл. Миналата година този проект е бил внесен в Столична община. И тук започват, разбира се, мъките.
Липсата на каквато и да е информация по въпроса ме провокира да отправя официално питане до кмета на София какво се прави от страна на администрацията и по-специално от страна на направление „Екология и зелени системи“ с този проект. Според отговора на кмета финансовият анализ показва, че рекултивацията ще струва по прогнозни сметки 32 млн. лв., като е отправено искане до МОСВ за осигуряване на средствата или включване на проекта в новия програмен период на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“.
Предвижда се поетапна рекултивация, приблизителната стойност на първия етап е 15 млн. лв. с ДДС. До тук добре, но от отговора става ясно, че пак ще се чакат държавни или европейски пари, за да се приключи сагата. А както знаем, това е бъдещо несигурно събитие. Полезното е, че поне завесата по темата малко се повдигна.
Ако трябва да разсъждаваме като обществено отговорни лица, а не като чиновници, обаче, подобно витиевато становище едва ли е задоволително. И то не за друго, а защото липсва ясно изразен ангажимент кога и как ще се случи въпросната рекултивация, кога ще започне. Всички много добре знаем, че отлагането на подобни въпроси във времето не решава проблемите, а ги задълбочава.
Тази статия не е дребно заяждане или паразитиране върху някаква тема. Пиша я, защото първо хората имат право да знаят, второ – защото когато за един проблем не се говори, той обикновено се неглижира и трето, защото колкото и далечна да изглежда темата за доста хора, тя е ключова за столицата и за развитието на града в този район. Освен това като поддръжник на идеята София да реализира плановете си за зелен град и да се бори за приза Европейска зелена столица, не мога да не посоча един проблем, който е пряко свързан с темата.
И ако трябва да обобщя – рекултивацията на депо „Враждебна“ и превръщането му в парк, в зелена зона, е задача, задължение и ангажимент, който всички – и общински съветници, и кметове, дължат на хората и града.
