Заплащането на труда и условията за пенсиониране трябва да са справедливи
Ангел Джамбазки, заместник-председател на ВМРО, пред „Трибуна“
– Г-н Джамбазки, Вашата партия изготви проектозакон в подкрепа на полагащите тежък труд миньори. Какъв е проблемът с настоящето законодателство?
– Проблемът се състои в несправедливите условия за пенсиониране на работещите в тази сфера. Хората, които са полагали тежък физически труд преди 20 и повече години, да успеят да се пенсионират по условията, по които са започнали да работят. Сами разбирате, че тази професия е взела каквото е могла от миньорите, време е държавата да им осигури достойна компенсация.
– Какво е решението, което предлагате?
– В Кодекса за социално осигуряване да бъде регламентирано, че миньорите и всички с I-ва категория труд ще излизат в пенсия на 45 години. При сегашната ситуация трябва да чакат до навършване на 63 години и 8 месеца и да натрупат стаж от 37 години и 8 месеца. Според мен ситуацията е гротескна, тъй като не мога да си представя миньор, работещ над 60-годишна възраст.
– Защо точно сега повдигнахте въпроса и внесохте проектозакон в Народното събрание?
– Законовата инициатива започна през октомври 2013 г. Нашият лидер в Перник Кирил Караманчев също е работил в миннодобивния сектор. Като запознат с неволите на тази група трудещи се, той откри приемна за юридическа помощ на миньорите, които искат да се пенсионират. Реално той даде гласност на проблема, а нашият юридически екип подготви нормативните документи. Дали предложените от нас промени в осигурителния кодекс ще бъдат приети, ще покаже кои партии в парламента са социално отговорни.
Големият проблем е самият принцип, на който се изградена осигурителната система в България. До 10 години тя ще рухне и тогава няма да има пари за никакви пенсии. Безработицата се увеличава, емиграцията – също, големият дял заети са в сферата на услугите, а не на производството. Да не забравяме, че има едно и огромно население, което почти изцяло е контингент на социалното подпомагане.
– Често употребявате понятието „работещите бедни“. Как това явление може да бъде преодоляно?
В социалната мрежа се разпространява колаж, изобразяващ две обяви за работа. Едната е за наемане на архитект със завършено висше образование, владеещ чужд език, а предлаганото заплащане е 400 лв. Втората обява е за сервитьори, изискването е кандидатката да е „усмихнати и енергични“, а заплатата е 1 500 лв. Според мен това е ярък пример за несправедливостта в България. Този процес ще доведе до демотивация на младите да учат и да се развиват професионално. Държавата трябва да предприеме политики за подпомагане на бизнеса при наемане на излизащите на пазара на труда студенти.
С оглед на това, че страната ни се намира в страхотен демографски колапс, бих перифразирал, че битката за оцеляването ни трябва да започне да се води още от класната стая в училище.
