На 1 август край Дойран премиерите на България и Македония тържествено откриха възстановения паметник на ген. Константин Каварналиев. Героят, дал живота си край Дойран по време на Междусъюзническата война, отново има паметник в Македония.
На паметното събитие присъстваха много българи от двете страни на границата, а сред официалните лица бе заместник-председателят на ВМРО и депутат в Европейския парламент Ангел Джамбазки.
Това е знаково събитие в чест на нашия велик пълководец – ген. Константин Каварналиев, заяви българският министър-председател Бойко Борисов след откриването на монумента. Той посочи, че по този начин се изпълнява и една отколешна мечта на хора като Божидар Димитров и Красимир Узунов, които вече не са между живите, но са били отявлени радетели на осъществяването на проекта за възстановяване на паметника.
Македонският премиер Зоран Заев пък заяви, че паметникът сега се издига на същото място, където е стоял допреди 53 години. Това по думите му е станало факт след двустранната среща в София в края на 2018 г., която пред него отново е било поставено като въпрос от българска страна искането за възстановяване на паметника на Каварналиев. Това е следствие на Договора за добросъседство и символ на приятелството между нашите държави, каза още македонският премиер.
Днес е знаков ден за българската национална памет в Македония, заяви евродепутатът Ангел Джамбазки и благодари за усилията на ръководителите на двете държави. Справедливо възстановяване на наши национални светини, почит към историческата памет е откриването на паметника на ген. Каварналиев край Дойран, каза още Джамбазки. Той е категоричен, че това събитие е знак за общата работа на двата клона на един братски народ.
Иво Антонов от Министерство на отбраната разказа повече за работата по достигане до решението за откриване на паметника. По думите му българската държава е извървяла една Голгота, която е имала успешен завършек.
На откриването присъства и Райна Дрангова – внучката на Борис Дрангов – човекът, открил седмметровият паметник на Каварналиев през 1916 г. по пътя за Валандово.
Инициативата за изграждането на паметника на ген. Каварналиев е на Министерството на отбраната и покойният проф. Божидар Димитров. Тя датира още от 2002 г.
След 2006 г. активно се включва и посолството в Скопие, което многократно по дипломатически път изисква разрешение за възстановяването на паметника.
На една от първите панихиди през 2004 г. присъства лично председателят на ВМРО Красимир Каракачанов. През годините заместник-председателят Ангел Джамбазки и организационният секретар Юлиан Ангелов активно участваха в повечето мероприятия, почитащи личността на ген. Каварналиев.
Генерал Константин Каварналиев, родом от Шумен, е български военен, участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата войни.
Той отбранява изтеглянето на мирното българско население, като пречи на гръцките войски да настъпят. Останал с малко хора, на 23 юни 1913 г. полк. Каварналиев лично се хвърля в боя. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.
Паметникът
През Първата световна война – 1916 г., когато районът е окупиран от Царство България в чест на Константин Каварналиев е издигнат седемметров паметник на мястото, където преди това е бил погребан полковникът. Паметникът е на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Тогава паметникът е открит от полк. Борис Дрангов, в присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници.
На мястото по това време са погребани и петима войници, загинали в боевете през 1916 година. Така около този паметник се оформят български военни гробища. Монументът е взривен през 1966 г. по време на акция по унищожаване на български военни паметници в Югославия.
