Предстоящите местни избори в София се очертават като… жълто събитие, което със своите пикове и спадове ще се води основно на полето на пропагандата. Започналата още юни-юли предизборна кампания очертава няколко тенденции: профанизиране на разговора за София, липсата на какъвто и да е качествен спор за развитието на града в генерален план, отъждествяване на управлението на града с личността и харизмата на персона „Х“ или „У“. Всички вече говорят за зелен град, зелени политики, смело се обещава изкупуване на имоти, паркове, дървета, „чист транспорт“ и още, и още. Само не става ясно кой и как ще плаща сметката. Мръсният въздух е топ тема за чесане на езиците, но поголовно се бяга от разговора, че за да се намали ефекта от битовото отопление и трафика, ще трябват рестрикции, които няма да са особено популярни.
Това пише в блога си столичният общински съветник от ВМРО Карлос Контрера. С работата си в настоящия мандат на СОС Контрера се доказа като прагматичен млад политик, който не се крие от болезнените и трудни за решаване проблеми на града. Съветникът от ВМРО предлага реални решения на важни за столичани въпроси. Автор е на редица доклади и множество предложения, които целят да превърнат столицата не само в по-хубаво, но и в по-сигурно място за живеене. Той не пести от времето си, за да сезира институциите дори и за най-дребен на пръв поглед проблем, за който е бил сигнализиран от жителите на София. Карлос Контрера е в постоянна връзка с избирателите си и приемното му време за срещи с гражданите е със запълнени часове за дни напред. Припомняме също така, че според едно от последните проучвания на социолозите хората поставят ВМРО в София на второ място по доверие с 27%, едва на 3% след управляващата партия.
Ето целия коментар от блога на Контрера относно кампанията за предстоящия вот в столицата:
Ясно си личи, че има неистово желание изборите, кампанията и разговорът за управлението на града да бъдат сведени до кавги за плочки, павета, асфалт и евентуално за някоя и друга материална придобивка за столицата (например автобуси, трамваи и евентуално кошчета за боклук и някоя и друга пейка). Активната фейсбук кампания се съсредоточава в направлението „показване на ремонти-оплюване на ремонти“. Разбира се, основните участници в тези кампании нищо не разбират от СМР, не им е това професионалното битие, но пък с охота участват.
Опростенческият подход предполага единомислие между биещите се щабове по отношение на виждането за града. Опростяването на кампанията издава от една страна една надменност, а от друга – говори за сериозно нежелание дори да се отпочне дебат по някоя от големите теми за София.
Градът не е само ремонти, асфалт и мантинели, въпреки че като се съблюдава общинския мейнстрийм, май е само това.
Причините вероятно са две, които макар да са взаимно изключващи се, водят до един резултат. Едните не желаят да влизат в теми, които ще искат неудобни отговори и признание за провал, а другите не знаят, не разбират и нямат желание да поразсъждават на тези въпроси. Например: какво правим с Топлофикация, която е във фактически фалит и в технологичен крах? Например: какво правим с изтичащата 2025 г. концесия на „Софийска вода“ и как ще се реши въпросът с водоснабдяването и канализацията след 2025 г.? Например: как и кога ликвидираме циганските гета, които са завладели перспективни територии и продължават да се разширяват?
Разбира се, освен тези въпроси има още много, по които заявилите се участници за кандидати за кметове няма да говорят или ще говорят с недомлъвки и общи приказки. За сметка на това кампанията вече се свежда до взаимни удари със снимки във „Фейсбук“, колажи и картинки. А това е доста тъжно, защото ако философията за управление в следващите четири години се свежда до управление по снимки и картинки, то нищо хубаво не ни чака.
Ето защо в рамките на следващите седмици ще се опитам, макар това да е доста наивно, да провокирам някакъв дебат, поне по тежки и нелицеприятни въпроси за битието на града. Въпроси, които дори надхвърлят рамките на един четиригодишен управленски мандат. Без значение кой ще е следващият кмет и какъв ще е съставът на следващия общински съвет това са теми, които са на дневен ред. Независимо, че са неудобни, независимо, че кандидати и партии се плашат много от тях, те трябва да бъдат дискутирани.
Логично, всяка една дискусия трябва да завърши с есенция на решенията, макар някои от тях да са диаметрално противоположни. Да видим дали ще стане…
Наченките на кампанията показват опит изборите да се превърнат в едно взаимно крещене и обругаване, в един избор между още от същото срещу агресивната безпардонност на тези, които не могат, но силно искат да управляват. Липсата на разумност, прагматичност и най-вече на аргументирана политическа концепция за града е най-лошото. Време да се обърне тази тенденция има, но както е добре известно предпочитанието е да гледаме пози и жестове, а не да слушаме аргументи.
