Начало Блог Изборният ден в Турция през очите на Цветан Александров

Изборният ден в Турция през очите на Цветан Александров

Автор: инж. Цветан Александров, ВМРО – София

На парламентарните избори на 4 април ВМРО заедно с партия СЕК и ОЗБГ изпрати свои членове на секционни комисии и наблюдатели в Турция. Падна ми се „честта“ да бъда в единствената разкрита секция (401) в гр. Ескишехир, между Бурса и Анкара, на 600 км от българската граница и на 900 км от София. Оказа се, тази секция е най-източната в Турция. В една посока, пътуването с кола ни отне 13 часа.

Очакванията ни бяха, че отиваме в по-скоро враждебно настроено към нас място, тъй като знаем, че секциите в Турция са бастионът на ДПС, както и че турската държава там активно им помага. При всички други групи из другите секции в Турция се оказа така – при пристигането им в секциите за поемане на изборните книжа и настаняване в хотелите им е дадено да се разбере от цивилно облечени лица, че най-малкото, което се знае за тях, са имената им, къде са отседнали в детайли, как и от кого са направени резервациите и че ще бъдат наблюдавани къде се придвижват и какво правят през целия си престой там. А в изборния ден е имало тежки пререкания с хора от дипломатическите ни мисии и емисари на ДПС, изпратени от България. Имало е заплахи за вербална и физическа саморазправа, както и смъртни закани.

На отиване и връщане някои от хората са спирани и претърсвани от тежко въоръжена жандармерия, принуждавани са да преминават с колите през граничния скенер и прочее. Нашата кола някак се отърва от такива неща.

При нас обаче положението беше доста по-спокойно. Действахме предпазливо и готови за недоброжелателно отношение насреща, но то се оказа доста по-меко и уважително към нас. Приехме документите и изпратихме приемния протокол до ЦИК за одобрение, от която получихме такова след 3 часа чакане.

Мерките срещу корона вируса там се оказаха в сравнение с тези в България брутални – освен, че не работеха никакви обществени заведения за хранене, развлечения, музеи и прочее, с изключение на хранителни магазини и малки магазинчета за сувенири в стария град и бензиностанциите със заведенията за хранене в тях, маските се носят навсякъде задължително, събота и неделя е забранено излизане на всички граждани, а в магазините, хотелите и прочее не се продава алкохол, за да не се събират на групи по домовете си. Само ние, чужденците, имахме право с паспортите в нас да се придвижваме. Полицията и жандармерията е навсякъде по улиците и проверява постоянно и превозните средства и пешеходци, ако се появят някъде.

Изборната секция се намира в основно училище „Плевен“. Кръстено е в чест на обсадата на Плевен от руската армия и „героичната“ отбрана на града от Западната турска армия, чийто предводител е Осман паша. Най-дългата битка и решаваща за настъплението на руските войски в Тракия. Може всеки да си представи, че в Турция Руско-турската освободителна война, заедно с битките ѝ се описва като чуждо нашествие над собствени територии. След входа на училището вдясно е описано героичното събитие на едно пано, на което присъстват и картината от Плевенската панорама и картина на Осман паша. Срещу тях пък е барелефното лице на Ататюрк. Негов бюст има и пред сградата, а в учебната стая, в която беше секцията, имаше и картина и негови мисли.

Училището се намира в местност, която когато пристигат изселниците от Голямата разходка през 1989 г., е една голяма пустош на хълма. Впоследствие е построен цял квартал, зала и това училище само за тях. В квартала живеят някъде около 20 000 души, изселили се главно от Добричко, Шуменско, Разградско, някои от Ловешко, Плевенско и околните села.

В изборния ден започнахме отрано като първи гласуваха, както ги нарекох, „емисарите“ и „писарите“ – около десетина души, първите от които обикалят всички желаещи да гласуват и обясняващи им за кого и на кой номер „да хвърлят“, а вторите попълваха декларациите, с които гласоподавателите гласуваха. Каква е схемата – създадени са сдружения на изселниците, които пряко се контролират от ДПС, за всички български избори, провеждани в Турция, се определят предварителни помощници, които да дават указания и помощ за правилно гласуване. Турските власти пък помагат с транспорта и други необходими по местата условия.

Емисарите събираха личните карти и паспорти, които предаваха накуп на писарите, а те попълваха стотиците разпечатани празни декларации за гласуване в допълнителния списък. Декларациите се попълваха от писарите и с данни, изпращани по смартфоните. Една жена от тях имаше два такива от двете си страни и получаваше данни непрестанно на съобщения и чрез обаждания. Защо се попълват декларациите – не просто, за да става по-бързо, а защото една немалка част гласоподаватели не владеят българския език нито писмено, нито говоримо, въпреки че имат български лични документи. Това са част от възрастните хора, които вече са го забравили и всички млади (без изключение) родени в края на 80-те години и през 90-те години, след като родителите им са се устроили в Турция. Всичко това си проличаваше при полагането на подписи – понякога се различаваха или въпроси на секретаря „тук какво точно пише“, когато сверяваше данните от личните документи и декларациите. Тук е редно да кажа, че още сутринта ЦИК пусна писмо до всички СИК в Турция, в което указва, че отпада задължението декларациите да се подписват пред членовете на комисията, но ние не се съобразихме с него, защото не бяхме сигурни, че то е законно взето решение, а и в кодекса е указано, че всички тези книжа се попълват в секциите. Правеха впечатление и грешките в декларациите – бъркаха се области, общини и населени места, съпрузи се оказваше, че по лични документи са на един адрес, а по декларации – на различни. Всички такива граждани бяха връщани до представяне на поне изрядни декларации.

Другата отличителна черта за почти всички гласоподаватели беше, че не знаеха нищо за политическата обстановка в България, не разпознаваха нито една партия, нито номерата им. Затова основните нарушения бяха агитацията от емисарите и от страна на комисията на турски. Е разбрахме ги, защото ДПС и на турски звучи така, пък думата „девет“ (какъвто е номерът на ДПС в бюлетината) научихме да я разпознаваме.

Членовете в комисията бяха от хората, които говорят много добре български, и когато се налагаше да говорят неща, които да не разберем, както и указания при въпроси от гласоподавателите, неговорещи български, го правеха на турски. Забележките ни бяха многократни. Не липсваха подвиквания на турски от тъмните стаички, разговори по телефони или бавене, които действия говорят, че са давани допълнителни наставления за гласуване, тъй като, както казах, почти никой не знаеше за какво всъщност ставаше въпрос. Друго нерядко срещано нарушение беше излизане от тъмната стаичка и разгъване бюлетината с последващ въпрос за кой да се гласува и къде. Отнехме и права на гласуване на такива граждани, както е редно. Секретарят в комисията беше от нашата квота и затова бяхме там в крайна сметка – да намалим гласовете максимално, въз основа на спазване на законовите правила при изборния процес. Защото е известно как се погазва законността в турските секции по избори.

Още преди обяд пристигнаха и две малки автобусчета – едното на община Билечик, която е на разстояние 65 км от секцията, а другото от местен ВУЗ. Това говори допълнително за участието на турската държава в изборния процес. И докато в България обичайно никой не си даваше зор, то до обяд в секция 401 бяха гласували почти 200 души, а опашката наброяваше около 80 в часовете между 10:00 ч. и 14:00 ч.

Моята роля беше да контролирам какво се случва около секцията и да наблюдавам опашките, заедно с още двама души. По този начин обръщах внимание на секретаря ни в секцията, който зает да записва данни за гласуване на над 300 души с декларации и сверка на данните им, не можеше да наблюдава цялостно изборния процес и пропускаше някои от  нарушенията, които описах дотук. На две места имаше по една бюлетина-образец и указания как се попълва правилно, както е било винаги по избори. Тях постоянно проверявах и имаше защо – на единия образец в ранния следобед забелязах поставен Х, но не с химикал, а релефен. На номер 9, разбира се. Оставих известно време така нещата, за да гледам дали някой от опашката взима информация от образеца. След което прекъснах изборния процес като отведох комисията да го види и изисках съставяне на протокол за изборни нарушения. Написа го секретарят ни, а цялата комисия гласува и го прие. Той стана част от окончателния протокол за изборния ден на секцията. За всички тези и други нарушения само от нашата секция има подадени десетки сигнали в изборния ден, оставени от ЦИК без разглеждане и до момента.

При броенето на бюлетините изведохме 122 невалидни бюлетини – попълвани с подпис, други знаци, Х настъпва съседно квадратче, липсва четим втори печат, скъсана бюлетина, записано име на партия до напечатаното, подпис на мястото за печат и др. Това се случва за първи път в тази секция. 422 бяха валидните гласове, от които само на ДПС бяха 350, по 1 до няколко за всякакви други, но най-много направиха впечатление по десетките гласове за ГЕРБ и ДБ. Направиха впечатление поради следния факт – както по-горе написах, хората масово не знаеха имената на партиите и за коя трябва да гласуват, за което имаше агитатори и навежда на мисли, че явно ДПС търгуват с малка част от гласовете си с други политически формации.

Какво научих за изселниците ни в Ескишехир при множеството разговори с поне десетина души… Някои от тях дори не одобряват това, което правят всички там, при български избори. На няколко души задавах въпроса „тогава защо го правите?“. Едно от обясненията беше, че ДПС плаши възрастните, които имат пенсия в България, че ще им се спре, ако не гласуват за тях и не участват в този позорен процес. Друго обяснение беше, че те са хванати натясно в тази игра на ДПС, изселническите дружества и турската държава и нямат избор, защото ги контролират постоянно. Когато казах „Вие сте заложници на две страни“ (нямах предвид държави) ми казаха „не на две – на три“, нямат избор казваха.

Много силно впечатление ми направи фактът, че те се чувстват като чужденци в Турция и наистина много разкази чух как някога, когато преди 30 г. дошли в Турция, са били доста по-образовани от местните, с по-развити професионални умения, но въпреки това и до ден днешен не им се дава много поле за професионално и обществено развитие, а на децата им дори се пречи за учене на висше образование. Това става като към тях се предявяват по-високи изисквания за покриване на изпитите, а на местните не е рядкост да им се помага от страна на преподаватели във ВУЗ-а, в който кандидатстват. Това е едната причина да изпращат децата си да учат висше образование в България. Някои го правят и от носталгия, трети защото все пак медицинското образование в България е финансово достъпно и никак не е лошо. Впоследствие някои от младите се връщат в Турция, но други остават и създават дом и семейство в България.

Разказаха ми как всяка година ходят на екскурзии в България. Много обичат градовете София, Пловдив, Варна. Както ми каза една от тях, „сънищата са ми все във Варна“, много си я обичаме България. Тогава тя се просълзи. Направи го в началото на изборния ден и един възрастен гласоподавател, който явно приемаше гласуването като тържествено събитие, защото ни рецитира част от одата „Левски“ и друго произведение на Вазов.

Интересното беше, че те не се чувстват страшно религиозни, макар джамиите да са навсякъде в турските населени места и по 5 пъти на ден да се слушат звучни молитви из целия град. Ядат и свинско, казаха, че от България си го набавят, както и българска ракия. Някои от мъжете работят в сферата на търговията, предприемачеството или са водачи на автобуси и камиони и заради работата си често пътуват до България и се снабдяват с български храни, напитки и други стоки. Между училището и квартала пък имат някаква сграда за културни дейности, подобна на българските читалища, която ползват за игра на народни танци и други подобни събития.

Що се касае до политиката потвърдих тезата си, че комунистическите безродници с цената на десетилетия тормоз, маскиран зад „възродителни процеси“, отнемане на основната човешка свобода – смяна на името и насилствено присаждане на идентичност, през 1989 г. са отродили едни 200 000 души, чието образование е струвало милиони на българската държава. Вероятно поне половината от тези хора са етнически българи, от онези, потомците на насилствено или доброволно (заради по-малко данъци) сменената вяра. Външно те са белокожи, хубави и носят повече антропологични белези на българи, отколкото на всички други, местни, които видяхме из цяла Турция.

Бяхме предупредени да не споменавам Ердоган и да не говорим на тази тема, както и за въвеждания от него неоосманизъм, но в един разговор ми се откри възможност, тъй като събеседникът отдалече намекна и използвах възможността да попитам как гледат на политиката му и на вредната ислямизация в Турция. Оказа се, че на нашите изселниците не им харесва политиката на ердогановия султанат. И нашите изселници смятат, че Ердоган пагубно влияе на обществото, затваря за света и ислямизира Турция. В тази връзка по едно време провеждахме разговор и за цените, заплатите, пенсиите и покупателната способност в България и Турция. Оказа се че минималната пенсия е същата, но заплатите не са, а са по-ниски, дадоха ми пример с учителската, която там е равностойна на 900 лв. Минималната заплата е около 100 лв. по-ниска от тази в България. Оплакваха ни се, че с поевтиняването на лирата през последните години е станало много скъпо всичко за тях в Турция и покупателните способности на населението са намалели. Ако трябва да гледаме и някакви повърхностни фактори, правеше много силно впечатление, че болшинството леки и тежки автомобили са много стари – онези модели, произвеждани от 80-те години в Турция до към 2000-та година. В България като се върнахме сякаш 10-20 годишните возила ни изглеждаха като нови пред масово ползваните в Турция Фиати, Рена и прочее 40-годишни возила. Единствено държавните учреждения, полиция, жандармерия, бърза помощ и др. имаха нов парк от произвежданите в страната превозни средства.

И макар нашите избори да минаха сравнително леко, учудващо добре и лесно да се разбирахме с местните и да се наложим те да се съобразяват с нашите въжделения, то в секциите в Чорлу, Текирдаг, Измир, Бурса е било буквално страшно и битка за спазване на максимално законно провеждане на изборите. Там отново имаме рекорди по гласуване, имало е зверски натиск срещу съратниците ни, закани за саморазправа, множество други разправии, десетки автобуси, обикалящи по няколко секции или в секции от двете страни на границата. Но прокарахме пътека и постигнахме резултати от нашето присъствие – осуетихме над 2000 гласа. Следващият път ще сме по-добре подготвени, повече хора и ще намалим безобразно незаконните гласове повече!

Смея да кажа, че с пътуването си в Турция за контролиране за спазване на законността при изборния процес видяхме, че там има едни големи общности от хора, с които дори направихме бегли приятелства. Чувстваха се повече част от общност с нас, отколкото с коренното турско население, макар да бяха там от над 30 г. Казваха ни, че са много благодарни на образованието, което са получили в България и тя много им липсва.

Много неща научих – сред историите на възрастните за казармата, за това какво и къде са работили, цитираха ми имена на бойни другари, колеги и приятели… Общо взето всички, които имат съзнателни спомени от България, я споменават постоянно с добро и живеят с нея в ежедневието си. Лошо се изказват само за строя, който ги е тормозил и изпъдил в края на 80-те г.  и много въпросителни останаха, може би най-голямата от които – защо не се върнат обратно в България. Може би отговорът е, защото в нея вече нямат нищо, а Турция са изградили житейски пътища, домове, семейства. Казваха ми, че се чувстват чужди и в двете държави… Както са ми казвали същото и българи от Бесарабия, Западните покрайнини и някои от Македония…

Комунистическа България с „възродителния процес“ е направила достатъчно зло за всички, подклаждайки протурските атентати, вследствие отродяването на българско население и подаряването му на турската държава. Благодарение на това и днес се налага да се борим с гласовете на ДПС от Турция, които са достатъчно да изберат народни представители за една малка парламентарна група. Което никак не е за пренебрегване.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Юлиан Ангелов: Не съжаляваме, че не сме в този парламент, защото е пълна трагедия

Ангелов предположи, че Радев връща услугата на ДПС за избирането му за президент ВМРО излезе на протест срещу промените...

Александър Сиди: Две от парламентарните групи в новото Народно събрание работят за интересите на ДПС

Мантрата, че българите в чужбина имат огромно желание да гласуват, но ограничението на секциите ги спира е една голяма лъжа. Това заяви...

ВМРО – Троян с дарение за болниците в Троян

Структурата на ВМРО в град Троян с трогателен жест към медицинските лица в града В навечерието на един...

Александър Сиди: Партиите, които решиха за гласуването в чужбина, изпълняват поръчката на ДПС

Не е редно да се противопоставят българите в Англия с българите в Турция. Българите в Англия са новата диаспора и там трябва...

Кузман Илиев: Семантика на лъжата или защо либералното е антипод на „свобода“

Зелени, интернационални левичари, соросоиди и глобалисти диктуват дневния ред на САЩ, Европа, а вече видимо и у нас Коментар...

Любчо Георгиевски: Ние в Северна Македония сме два пъти българи

Искаме възможност да се запишем като българи на преброяването в Северна Македония Ние в Северна Македония сме два пъти...

Кузман Илиев: Партиите на промяната, които искаха да демонтират статуквото – направиха реверанс към една от него

Депутатите приеха големи промени в Изборния кодекс този четвъртък. Централната избирателна комисия ще стане 15-членен орган, който се назначава от президента по предложения...

Коментари