Начало Блог Искрен Веселинов: Има нужда от започването на дискусия за разделянето на ЗУТ

Искрен Веселинов: Има нужда от започването на дискусия за разделянето на ЗУТ

Доброто ни взаимодействие с КСБ води до поставяне на теми, които са важни за строителния бизнес

Интервю на Ренета Николова, в. „Строител“ със съпредседателя на ПГ „Обединени патриоти“, заместник-председател на ВМРО и шеф на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов

– Г-н Веселинов, проведохте първа за тази година работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). На кои от дискутираните теми поставяте акцент?

– Със задоволство мога да отбележа, че комуникацията с КСБ винаги е била на добро ниво и се утвърди като работещ механизъм през настоящия мандат. Имахме доста полезни дискусии по теми, които не са непознати, но които продължават да чакат своето решение от години, като по някои отбелязахме напредък.

Във фокуса на последната ни среща бяха проблемите на строителния бизнес с намирането на работна ръка, липсата на квалифицирани кадри, Законът за обществените поръчки (ЗОП), Законът за устройство на територията (ЗУТ), Законът за Камарата на строителите (ЗКС) и др. Разменихме полезни мнения и съм убеден, че ще работим по всички тези точки.

– Набелязахте ли конкретни съвместни дейности, реализацията на които предстои в кратки срокове? Кои са по-дългосрочните цели на сътрудничеството?

– Партньорството ни с КСБ е безсрочно. Факт е, че това добро взаимодействие води до поставяне на теми, които са важни за строителния бизнес. Опитваме се да отговорим на тях. По-дългосрочната цел е това сътрудничество да ражда по-добро законодателство.

На срещата с КСБ говорихме и за Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), който възпрепятства работата на строителния бранш. Лично аз и колеги от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) от другите политически сили поехме ангажимент да помислим за по-прецизни редакции, така че дейности, които не предизвикват шум в следобедните часове, да бъдат разрешени и изключени от обхвата на ЗЗШОС.

По отношение на ЗУТ коментирахме разделянето му на два нормативни акта със специфичен фокус – първият да обхване конкретно материята, свързана със строителството, а другият – с градоустройството и устройството на територията. Има нужда от започване на подобна дискусия. Факт е, че ЗУТ е прекалено сложен и не всички администрации, най-вече местни, могат да го прилагат в неговата пълнота. Във всеки случай това е много амбициозна задача и поетият от мен ангажимент е тогава, когато Камарата заедно с другите организации от бранша са готови да предложат общ проект и визия за разделянето на закона, да реализираме дискусия на необходимото ниво и след това да започнем процеса за промяна, който не бива да се очаква да е много кратък.

– Представителите на КСБ Ви запознаха, че са инициирали поредица от срещи с всички организации от сектора, за да се постигне консенсус, след което да Ви дадат предложенията си.

– Това е много важно, защото освен КСБ организациите, които имат отношение към въпросите, свързани със ЗУТ, са няколко. Като например Камарата на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и други. Редно е всички те да говорят на един език, преди да пристъпим към определени законодателни промени.

– Бихте ли се включили в работна група от всички браншови организации, за да следите дебатите по темата?

– С удоволствие ще следим дискусиите, но според мен е добре първо те да преминат в организациите и след това да продължат на парламентарно ниво.

– Как оценявате изминалата 2019 г. като работа на Народното събрание и на ръководената от Вас комисия? Кое бихте посочили като успех, за какво не стигна време?

– Годината беше доста натоварена, но завърши успешно. Отново се занимавахме с проблемите на ЗУТ, по-конкретно с преместваемите обекти. Работихме и по множество други законодателни инициативи.

Сред по-важните са Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за устройство на територията, на Закона за кадастъра и имотния регистър, на Закона за местното самоуправление и местната администрация, на Закона за пътищата, на Закона за местните данъци и такси, на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на Закона за туризма, на Закона за концесиите, на Закона за електронното управление.

– За какво не стигна времето?

– Мисля, че приключихме годината в добър порядък от гледна точка на законодателните ни планове, през изминалата седмица на първо четене бяха приети и промените в Закона за регионалното развитие, където за първи път се поставя въпросът за регионализацията. Доста плахо за съжаление и неудовлетворително, поне за мен, но става ясно, че планирането на развитието на територията на ниво общини и области не е ефективно. Има нужда от ново окрупняване, било то като форма на самоуправление или друг вид административна единица. Законопроектът предвижда промяна в структурата на регионалните съвети за развитие и разширяване обхвата на правомощията им. В нашия дебат обаче трябва да отидем по-напред и да говорим за ново ниво на самоуправление, защото това е необходимо на обществото.

Другата важна тема е ЗУТ. Основното, което се въвежда с последните промени на закона, е, че с тях се поставя и ще бъде решен въпросът за повишаване отговорността на строителния контрол в целия процес. Смятам, че това ще е от полза на всички участници в сектора.

– Кога реалистично бихме могли да имаме по-радикална промяна в ЗУТ?

– Мога да споделя опита си от друго подобно изменение – Закона за движението по пътищата, който трябваше да бъде разделен на три части. Процесът стартира преди 4 години и още не е завършил, тъй като има изключително сложни отношения между всички страни в него. Те много дълго време са регулирани хаотично. Всяка промяна води до редица последици, които понякога не може да предвидим. Затова да бързаме бавно, със съзнание за посоката и целта, но без да правим резки движения, които могат да накърнят интересите на много хора.

– Една от актуалните теми е свързана със състоянието на ВиК сектора. Необходими ли са и какви промени, така че да не се допускат кризи като тази в Перник?

– Не смятам, че водната криза в Перник е продукт на законодателни промени. Тя е резултат на дълъг период, свързан с недостатъчност на инвестициите във ВиК отрасъла, лоши климатични условия, както и тактически грешки, на които отговорните органи не са обърнали внимание или поне не навреме. Факт е, че предстои приемането на изцяло нов закон във ВиК сектора, което е една от важните задачи в сферата. Имаме анонсирани и други няколко стъпки в посока подобряване и развитие на ВиК отрасъла, като създаването на холдинг, който да централизира допълнително управлението в дяловете на държавата, която е мажоритарен собственик на водните дружества. По тази тема също върви много сериозен дебат. Настоящата година ще бъде натоварена, но затова сме избрани – за да придвижваме подобни реформи.

– Регионалната комисия ли ще бъде водещата за закона за ВиК?

– Да, ние ще сме водещата парламентарна комисия. Той продължава да е на ниво Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като техният срок за приемане на проекта преди да бъде обявен за публично обсъждане е краят на март. Нормативният акт основно се разработва от МРРБ, но в координация с МОСВ, МЕ и други ведомства, които са свързани с отрасъла. Разбира се, възможно е определеното време да не е достатъчно, но това е срокът, който са си поставили от МРРБ.

– Какво е най-важното нещо, което се предвижда в този закон?

– Много са нещата. Истината е, че законите не оправят секторите, а инвестициите. Не може да се нуждаем от 12 млрд. лв. за ВиК отрасъла, както показва докладът на Световната банка, а да имаме осигурени 1,5 млрд. лв. и с евентуално създаване на холдинга да разполагаме с още 1 млрд. лв. и после да казваме защо стана така… Знаем, че ситуацията в Перник е подобна в почти всеки район на страната от гледна точка на големия процент загуби на вода. В това отношение сме шампиони в Европа. Същевременно е факт, че има конкретни райони и ВиК дружества, които успешно реализираха проекти и си намалиха почти два пъти загубите в сравнение със средните стойности за страната.

Всъщност големият риск, който стои пред новия холдинг, е да не доведе всички ВиК оператори до състояние на липса на инициативност и желание да се конкурират. Въпреки че са естествени монополи, все пак в системата трябва да има някакво съревнование, търсене на реализация.

По отношение на самия закон – там ще се дефинират много неща, ще се постави въпросът кои хора са най-уязвими и бедни и имат нужда от защита и безплатно получаване на вода. Със сигурност въпросът за константно месечно плащане за отчитане на водомери, защото независимо дали имаш консумация, или не – мрежата, която стига до теб, се поддържа, ще породи много въпроси. Аз самият не съм убеден, че тази промяна трябва да се случи. Така че доста теми ще бъдат поставени в новия закон. С интерес очаквам окончателния му вид. Ще бъде разпалена дискусия.

– Законът предвижда ли промени по отношение на управлението на ВиК сектора и контрола?

– И сега контролът е регламентиран и въпреки това имаме ситуация като тази в Перник. Контролните институции са секторни и следят за различни неща – управителите на ВиК дружествата имат над себе си кмет, областен управител и министър. Това са нивата, на които те би следвало да отговарят, затова тези три позиции трябва да продължат да имат решаващо значение за управлението на ВиК сектора. Съответно кметът да представлява интересите на хората, областният управител – да търси координацията на ниво ВиК асоциации, а министърът – да отговаря за цялостната политика в отрасъла. Тук не трябва да има промяна. Но холдинговата структура ще доведе още едно звено. На практика ще се носи отговорност не само пред министъра, който провежда общата политика, но и пред собственика на капитала като една отделна част. Евентуално тук се търси по-ефективно насочване на ресурсите в страната, така че да няма големи сривове.

– Състоянието на язовирите обект ли е на закона за ВиК?

– Да, в обхвата е на този нормативен акт.

– Строителният бранш неведнъж е заявявал сво­я­та подкрепа към Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). Как виждате нейното бъдеще?

– Аз лично никога не съм бил привърженик на НПЕЕМЖС. Имаше редица недостатъци, които сме дебатирали с колегите от ГЕРБ. На първо място делим гражданите на жители в панелни блокове и други. Подпомагаме ги независимо от тяхната платежоспособност. Някои региони остават извън сферата на енергийната ефективност. Тази програма може да има бъдеще тогава, когато недостатъците ѝ се изчистят. Според мен е задължително тя да не бъде под формата на дарение за живущите в даден блок. Първо, на подпомагане трябва да подлежат тези, които имат нужда от такова, и второ – всеки да има някакво съучастие. Свидетели сме понякога на безотговорно поведение на собствениците в този процес на саниране. Мисля, че това е общо виждане на колегите от нашата парламентарна група.

– Една много интересна тема беше обсъдена на срещата с КСБ, която до голяма степен може да реши част от проблема с липсата на кадри. Става въпрос за обучения, като се използват базата и възможностите на бившето ГУСВ, което сега съществува като дружество на МРРБ. След срещата в медиите излезе новината, че КСБ и „Обединени патриоти“ ще възстановяват Строителни войски. Нека да внесем яснота и да обясним какво точно се коментира на срещата.

– Ние от „Обединени патриоти“ с голямо удоволствие бихме възстановили Строителни войски, но това не беше тема, която коментирахме на срещата с КСБ. Идеята ни е на базата на съществуващата инфраструктура на Строителни войски да се направят центрове за обучение. В тях лицата, които имат качеството трудоспособност – то се придобива на 16-годишна възраст, но не са обхванати от системата на образованието, да се включат в квалификационен процес, като в рамките на два месеца завършат курс, който им дава професия. Това е при изцяло поети разноски за обучението, но обвързани със социалните плащания, които тези лица и семействата им получават от държавата. Тоест, ако получаваш социални помощи, но не учиш, трябва да се квалифицираш. Това ще реши от една страна проблема с гетоизацията и маргиналните общности, който е много голям бич за съвременното общество, а от друга, ще осигури така необходимите работници за строителния бранш.

Това, което следва да направим, е да намерим финансиране. Или по ОП „Развитие на човешките ресурси“, или държавно целево, което да направи тези центрове функциониращи. Същевременно е необходимо да променим Закона за социално подпомагане, така че да обвържем посещаването на тези центрове със социалните помощи.

– В приоритетите на „Обединени патриоти“ за годината посочихте промени, които да допринесат за намаляване на битовата престъпност. Какво предвиждате?

– Нещата са няколко – законодателни и такива, свързани с действия на изпълнителната власт, които няма пречка да бъдат предприети. В законодателен план ние сме входирали в деловодството на НС проект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който да позволи създаването на доброволни отряди на гражданите за опазване на обществения ред като структура, която да подпомага МВР, а не да бъде автономна единица. Имаме прието на първо четене предложение за разширяване на пределите на неизбежната отбрана, за намаляване на праговете на така наречената маловажна кражба и процесуални промени, които да направят невъзможно нещо, което за съжаление сега широко се прилага – постоянни административни наказания или пък налагане на глоби на лицата от маргиналните групи, които никога не ги плащат и това поддържа чувството за безнаказаност у тях. В тази посока е приета на първо четене промяна в Закона за административните нарушения и наказания, където въвеждаме административното нарушение „труд в полза на обществото“. Така нарушителите ще получават реална санкция за своето поведение. Доста неща сме предвидили, които реално могат да обхванат този контингент, да го дисциплинират и научат на законност.

– Четете ли в. „Строител“ и какво е Вашето мнение?

– Разбира се, следя го с голямо удоволствие. За мен вестникът е много ценен източник на информация. Аз все пак съм и строителен инженер и наистина ми е много полезен.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели през 2020 г.?

– Успехи на строителния сектор. Дано годината е добра за строителите, защото периодите, които са добри за бранша, са добри и за България!

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

127 години ВМРО!

На 23 октомври 2020 г. се навършват 127 години от създаването на родолюбивата, българска, патриотична организация ВМРО.

Богданов: От нас зависи дали ще има по-строги мерки срещу коронавируса

От нас зависи дали ще има по-строги мерки. Нека да няма отново КПП-та, призова народният представител За да няма...

Смолянските родолюбци отбелязаха празника на Смолян – 108 години Освобождение

Cлeд Бepлинcĸия ĸoнгpec oт 1878 г. Смолян и Cмoлянcĸият ĸpaй ocтaвa пoд тypcĸo влaдичecтвo, нo нe и бългapcĸият дyx нa poдoпчaнинa. Чyждoтo...

Необходими са по-радикални мерки за овладяване на Ковид-19, смята д-р Поповски

Ковид-19 пациент струва между 2000 и 3000 лева на болницата Kовид-19 данните за последното денонощие са: положителни са 16,8%...

Хранителни продукти от първа необходимост раздаде д-р Петрова

Заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Султанка Петрова се включи в раздаването на пакети с хранителни продукти от първа необходимост. Те...

Исторически момент за България – кирилицата е българска азбука

Исторически момент за България - кирилицата е българска азбука, поставила основата на славянската книжовност. Около тази формулировка се обединиха...

Нелегалната миграция ще доведе до халифат в Европа, предупреждава Джамбазки

Нелегалната миграция ще доведе до установяване на халифат в Европа. Вие, колеги от лявата част на залата, подкрепяте и продължавате да подкрепяте...

Коментари