Пенсионерите ще получават повече, отколкото сега, с ново социално плащане
Със съпредседателя на Обединени патриоти”” и заместник-председател на ВМРО разговаря Румина Димитрова – „24 часа“.
– Г-н Веселинов, от групата на „Обединени патриоти“ внесохте законопроект за защита правата и интересите на възрастните хора. Какво би променил той?
– Това е рамков закон. От него следва да произлязат други нормативни актове и закони. Целта му е да запълни дефицита в нашето право, свързан със систематизираната защита на правата и интересите на възрастните хора. Това е тема, която е изключително актуална не само за България, а и за цяла Европа, защото населението застарява, а в същото време имаме много сериозен ресурс в тяхно лице. Стереотипът, че когато човек се пенсионира или навърши определена възраст, трябва да си почива, трябва да бъде преодолян. Опитваме се да дефинираме подхода. Възрастният човек има определени нужди и те трябва да бъдат задоволени. Трябва да имат достъп до продължаващо образование и до пазара на труда. Да се гледа на възрастния не само като проблем, а и като ресурс и човек, който може да даде нещо на обществото.
Едно от предложенията е за стандарта на живот на възрастните хора, който държавата трябва да гарантира. Патриотичните формации отдавна се борим за това доходите на възрастните хора да догонят праговете на бедност. Основният ни проблем в комуникацията с ГЕРБ, а и с други политически сили бе, когато се формираше правителството и ние излязохме със заявката, че минималната пенсия трябва да бъде 300 лв. Тогава това беше линията на бедност. Контрааргументът бе, че пенсионната система е направена така, че всеки трябва да получава реципрочно на това, което внася, и ако се вдигне до 300 лв. минималната пенсия, то ще я вземат повече от половината пенсионери и това ще демотивира хората да се осигуряват. В този законопроект въвеждаме нов вид социално плащане – допълващ доход. Той трябва да запълни разликата между пенсията и линията на бедност.
– Откъде ще се допълват тези пари – от държавата, от работодател?
– Безспорно това е социално плащане и то се поема от държавата. Разбира се, сте права, че има вариант, в който възрастният човек работи и тогава ще има доход над пенсията. Когато те не работят, разликата от тези 240 лв. минимална пенсия и 340 лв. линия на бедност ще се допълва от държавата със социална помощ. Така обаче отпадат всички други видове социална помощ, на които възрастните хора имат право – помощи за дърва, за социални кухни и т.н., но ще гарантираме, че минималният доход е осигурен. Ще си спестим и много други разходи, които освен че са отново видове плащания, са и скъпи за администриране. Има много административни такси, които никой не калкулира, но накрая са факт.
– Няма ли така възрастните хора да получават по-малко пари?
– Със сигурност ще получават много повече. Изчислихме, че ако това допълващо плащане се приеме, то ще тежи на бюджета с около 1 млрд. лв. годишно. В същото време всички плащания, които ще спестим на държавата, са около половин милиард. Тоест разходът на бюджета ще е повече, но ще гарантираме спокойния живот на това поколение, което е изградило България.
– Обсъдихте ли промените с Министерството на финансите? Какво Ви казаха?
– Подходът на финансовото министерство винаги е много праволинеен и се казва „пари няма“. Виждаме обаче как вследствие на протести на хората с увреждания се намериха 300 млн. лв. Обществото има определен ресурс от пари и трябва да се избират приоритетите, за които се харчат. С този законопроект започваме дебата за възрастните хора и техните потребности. Накрая ще бъде ясно дали обществото е готово да похарчи тези пари, за да осигури достойни старини на пенсионерите.
Много важен елемент са органите за представителство на възрастните хора, които създаваме във всяка община със законопроекта. Това са т.нар. съвети на старейшините. Те ще се образуват на принципа на читалище със 100 учредители. Така във всяка община ще може да се изгради такъв съвет, който да представлява възрастните хора и да има думата по всеки един акт на общината или на кмета, касаещ правата и интересите на възрастните хора.
– Те ще бъдат отделно от пенсионерските организации?
– Да, не говорим за тях. Те често са политизирани, а тук във всяка община всички активни хора ще могат да се включат. Ще се избира представителство за всяка община с мандат от 2 години.
– Както казахте, в предизборната програма на „Обединени патриоти“ бе заложено пенсията да стане 300 лв. Това все още не е факт, но как върви изпълнението на останалата част от поетите ангажименти?
– За половината мандат сме реализирали на 50% нашите идеи. Проблемът е, че до края на мандата те няма да бъдат реализирани напълно, защото ние не сме сами в управлението. Другият партньор не желае по този начин да се решават проблемите и не очаквам в края на мандата минималната пенсия да бъде повече от 250-260 лв.
– Успокоиха ли се страстите в коалицията? По-спокойно ли работите вече с ГЕРБ и НФСБ без „Атака“?
– Правилно е да кажем, че вече работим. В продължение на 1 г. се занимавахме само със скандали. Един от нашите партньори беше приел за основна цел на съществуването на своята формация да блокира работата на парламентарната група и изпълнението на ангажиментите, които сме поели. Например – провежда се заседание между ГЕРБ и „Обединени патриоти“, поставя се определена тема от лидерите и от „Атака“ казват: „Не, ние не сме съгласни“. Колегите от ГЕРБ казват: „Разберете се“, ние оставаме отворени за разговор и така повече от година скандали и дребнотемие.
В това отношение постъпихме по правилата на парламентарната група (бел. авт. – с изгонването на Сидеров от „Обединени патриоти“). Дадохме възможност и на колегите от „Атака“, които искат да работят, да останат, но те избраха верността към лидера си. Не можем да ги съдим за това.
– Сега Волен Сидеров поиска от шефката на парламента Цвета Караянчева групата на „Обединени патриоти“ да бъде разпусната – без „Атака“ в нея тя не била легитимна.
– Това са нелепости, които г-н Сидеров произвежда вероятно за собствено вътрешно удовлетворение. Същото беше и когато го отстранихме като шеф на групата. Всъщност тогава това беше предупреждение, че трябва да намерим начин да работим заедно или ще има раздяла. Те не разбраха това и продължиха с евтиното шоу.
– Тезата му обаче е, че името на „Атака“ и на останалите партии седи зад името на парламентарната група.
– Това не е вярно. Може да се провери, и то още от времето, когато той беше председател. „Атака“ никога не е фигурирала в името. Единствено табелката, която той е поръчвал за стаята, съдържа името ѝ, но само защото той си я е поръчал, не за друго.
– С кое преля чашата, за да го изгоните от групата с Павел Шопов и Десислав Чуколов?
– Дадохме ясен сигнал със смяната му на председател. Тогава те поискаха коалиционен съвет – нещо, което всъщност бойкотираха от половин година. Устроихме коалиционен съвет с надеждата за един конструктивен разговор, на който да уточним позициите си. Последва някакъв шоуексперимент от страна на г-н Сидеров. Явно желаеше да е в центъра на медийното внимание и с това доказа, че не желае разговор и иска да продължи по стария начин.
Сега имаме ясни приоритети. В началото на парламентарния сезон приехме на първо четене наш закон, засягащ осиновените деца, приехме блокирания повече от година от ДПС закон за местното самоуправление и местната администрация, който дава възможност на общините да въвеждат ред на собствената си територия и подпомага не само опазването на общинското имущество, но и подтиква към спазване на закона и дисциплинира населението.
– Със закона за местното самоуправление и местната администрация не се ли създават параполицейски звена към кмета – тези общински полицаи дори ще могат да задържат граждани? Как ще става сътрудничеството между тях и органите на МВР, така че да няма сблъсък на правомощията на двете звена?
– Всъщност не става въпрос за общинската полиция, а за звената по сигурността, на които даваме възможност да осигуряват контрол. В срок от 6 месеца след приемането на закона хората от това звено трябва да преминат курс на обучение към МВР. Общинската полиция и сега съществува в Закона за МВР, но тя е изключително скъпа за общините и само 9 от тях в момента имат такава. Няма да има сблъсък или смесване на правомощията.
– Сега, когато казвате, че за първи път работите спокойно, какво да очакваме от Вас през новия политически сезон?
– Три са основните посоки, в които ще работим – сигурност, доходи, патриотизъм. В първата част имаме няколко много важни предложения, включително и концепцията, която разработи г-н Каракачанов за справяне с маргинализираните общности. Внесли сме редица законодателни инициативи – нови административни наказания, полагане на обществено-полезен труд, задържане в поделенията на МВР и др. Ако говорим за случаите с незаконната сеч в горите, там има изключително строги санкции с хиляди левове глоби. Мургавите ни сънародници сигурно са навъртели стотици хиляди като наказателни постановления, но тъй като са социално слаби и нямат никакви доходи, не могат да бъдат глобени и могат да си секат безнаказано, защото няма кой да им събере пари. Вместо да търсим пари от тях, ще ги караме да си отработят наказанията с обществено-полезен труд.
Чакаме второто четене на текстовете за неизбежната отбрана. Този законопроект обаче буксува в комисията по правни въпроси и ще искаме от колегите от ГЕРБ по-бързо разглеждане. Същото е с текстовете за криминализиране на проповядването на радикален ислям. Ще настояваме в Закона за държавния бюджет да се изпълни най-сетне обещанието ни към хората за безплатни детски градини като мощна демографска мярка. Искаме да се върне и Родинознанието като учебен предмет и да се въведе военното обучение. Ще искаме по-активна политика за българите зад граница. Те трябва да имат своите училища зад границата, а държавата не е активна в тази сфера. Предложили сме и създаването на т.нар. карта българин. Целта е тя да се издава на такива граждани, като например на украинци, които нямат право на двойно гражданство, за да могат те свободно да пребивават на територията на страната, да работят и да учат.
Имаме няколко предложения в Наказателния и Наказателно-процесуални кодекс. Забелязваме, че вече има постигнат консенсус за премахването на съкратеното съдебно следствие, тема, която ние от четири години непрекъснато поставяме. За съжаление, това става винаги след случай на тежко убийство и на садистична разправа с някоя невинна жертва. Сега виждам, че всички парламентарни групи говорят за това. Надявам се да има някаква промяна, и то по модела, който ние предлагаме, но най-важното е да има дебат.
– „24 часа“ поведе дебата трябва ли убийците да получават занижени присъди. Вие се обявихте за премахване на съкратеното съдебно следствие при тежки убийства и тежки телесни повреди след случаите с журналистката Виктория Маринова и малката Кристин от с. Сотиря. БСП и ГЕРБ вече внесоха своите предложения, Вие на какво ще държите?
– Ще настояваме изобщо в случаите на умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда да не се навлиза в института на съкратеното производство.
