Начало Турция разбулена Какво иска Ердоган от Кобане

Какво иска Ердоган от Кобане

И защо Турция играе двойна игра

Източник: „Капитал“, автор: Мохамед Халаф

Вече повече от месец „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) обгръща с пипалата си кюрдския град Кобане в Сирия, защитаван от „Отрядите за народна защита“ (ОНЗ). Поредната изненада, поднесена от лидера на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади, обърка много сметки в региона. Докато джихадистите издигаха знамето си над Кобане, турските войници, разположени отвъд границата, се ограничиха да наблюдават техните действия през окуляра на биноклите си. Защо ли?

Онова, което малко се знае в България, е че през последната година този град бе превърнат в успешен модел за кюрдско самоуправление под ръководството на лидера на Партията на демократичния съюз (ПДС) Салих Муслим. Обстоятелството, че последният си сътрудничи с режима в Дамаск обаче, засилва тревогата на Анкара за променящата се геополитическа ситуация в региона. Кобане се оказа пресечна точка на тежненията за автономия на сирийските кюрди, които не се побояха да приложат модела на Иракски Кюрдистан. Това на свой ред може да засили амбициите на кюрдите в самата Турция, още повече, че голяма част от жителите на Кобане са емигранти от Югоизточна Турция от времето на обявяването на републиката. Опасенията на турския президент Реджеп Ердоган се подхранват и от обстоятелството, че ПДС е крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана за терористична организация не само от Анкара, но и от САЩ и Европа.

Очевидно е, че бойците на ОНЗ водят неравна битка с ИДИЛ поради надмощието на по-добре въоръжените джихадисти. Те успяха да пленят в Мосул хиляда танка и стотици машини от типа „Хамър“ и „Хъмви“, както и други съвременни оръжейни системи на въоръжение на иракската армия. Поради това, кюрдите понесоха огромни материални и човешки загуби. Въпреки това, ръководството на ПДС отхвърля възможността Турция да се намеси военно в района, освен ако това не бъде осъществено при условия, които самите кюрди ще определят.

От своя страна Ердоган също поставя условия, за да предотврати по-нататъшни кланета от страна на джихадистите. Картината се усложнява и от обстоятелството, че лидерът на ПКК Йоджалан заплаши от затворническата си килия на о-в Имрали, че мирният процес между Анкара и кюрдите може да бъде прекратен. Той също така обвини Анкара, че се стреми да ликвидира кюрдската автономия в Сирия с цел създаването на буферна зона под контрола на турските сили. Джамил Байик, един от висшите командири на ПКК, отиде още по-далече, заявявайки, че кюрдските партизани се завръщат от Иракски Кюрдистан в Турция, за да се сражават с турската армия.

Кои са Отрядите за народна защита 

Тези военни формирования бяха създадени след антиправителствените демонстрации в Сирия през 2004 г., но официално за съществуванието им бе оповестено през юли 2012 г., т.е. година след началото на „Арабската пролет“ в тази страна. Това събитие съвпадна с изтеглянето на сирийските войски от по-голямата част от кюрдските райони. Според информирани източници, тази операция е била осъществена в координация със Салих Муслим като пряко предизвикателство спрямо Анкара.

Въпросните отряди се превърнаха в същинска армия, която започна да патрулира по турско-сирийската граница, установявайки контрол върху КПП и противопоставяйки се на джихадистките формации. Според потвърдени сведения, които обаче са отричани от ПДС, отрядите и установената след изтеглянето на сирийската армия автономна администрация са взаимодействали и с ПКК. Според доклад на неправителствената „Международна кризисна група“ (International Crisis Group), повечето командири на ОНЗ, макар и да имат сирийско гражданство, са получили военната си подготовка в палатковите лагери на ПКК в планината Кандил в Северен Ирак. Броят на бойците на ОНЗ достига до 25-30 хиляди души. Те получават месечна заплата в размер 150 долара и включват в състава си както мъже, така и жени. ОНЗ разполагат с тежко въоръжение и дори с танкове. Финансирането им е гарантирано с въвеждането на специфичен данък, изплащан от населението на кюрдските региони. ОНЗ се ползва с подкрепата на ПКК и получава щедри финансовите дарения на кюрдските общности и симпатизанти в Турция, Европа и други държави.

Държавният департамент срещу Пентагона

Наред с двойната си игра с кюрдите Анкара използва неефективността на американските въздушни удари срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия за засилващия се натиск върху САЩ за започване на сухопътна операция, към която да се присъедини и Турция. Условието на Ердоган за присъединяване към международната коалиция е създаване на буферна зона и налагането на зона, забранена за полети в Сирия. Други условия са прекратяването на въоръжаването на кюрдите, както и прекратяване негласното сътрудничество със сирийския режим, който трябва да бъде свален на всяка цена. Според експерта по турските въпроси Мишел Новел „Ердоган иска да тласне Вашингтон и НАТО срещу сирийския президент Асад и съюзниците му, тъй като приоритетът на турците не е ИДИЛ, а свалянето на неговия режим“.

Разминавания се наблюдават и в самия външнополитически елит на САЩ. От една страна Държавният департамент е на мнение, че турската позиция заслужава да бъде обсъдена, а от друга, Белият дом и Пентагонът са на противоположното мнение, както стана очевидно от две отделни комюникета от тези ведомства. Според американски официални лица администрацията на президента Барак Обама не възнамерява да въвежда зона, забранена за полети над Сирия, нито да създава буферна зона. Според турския анализатор Чингиз Шандер (в. „Радикал“) „когато Ердоган призовава света да нападне ИДИЛ, единственото, за което настоява, е да се създаде буферна зона на сирийска територия, както и зона, забранена за полети. Това обаче не отговаря на намеренията на Вашингтон и няма връзка с войната срещу терористичната организация. Целта на Ердоган е да бъде свален режима в Дамаск“.

Нещата не се промениха съществено и след високопоставена делегация в турскатастолица, включваща американския министър на отбраната Чък Хейгъл, генерал Джон Алън и съветничката по проблемите на борбата срещу тероризма Лиза Монако. Според доклад на института „Брукингс“, отношенията между Вашингтон и Анкара са достигнали нивото от 2010 г., когато израелски командоси атакуваха турския кораб „Мави Мармара“. Дали нещата ще се променят след последния телефонен разговор между Обама и Ердоган относно подобряване сътрудничеството срещу тероризма е под въпрос.

Въпреки че Турция добре разбира опасността за стабилността на целия регион в случай, че ИДИЛ превземе Кобане, малко вероятно е Анкара да изпрати военна сила срещу джихадистите. Както пише в. „Хюрриет“, за това има два основни мотива: 1) евентуалното утвърждаване на автономията на сирийските кюрди, обявена още в края на 2012 г., което в съчетание с автономията на Иракски Кюрдистан би оказало негативно въздействие върху националната сигурност и 2) изпращането на сухопътни сили би било оправдано, ако това доведе до свалянето на режима на Асад, тъй като борбата срещу ИДИЛ ще представлява ликвидиране на симптомите, а не на самата болест.

Промяна в условията на играта

Случващото се в Кобане може би е началото на важна промяна в контекста на цялостната сирийска криза. По всичко изглежда, че Ердоган е основният двигател на тази промяна. Защото именно неговото правителство бе обвинено в предоставяне на подкрепа за ИДИЛ, включително в рамките на запазената в тайна операция по освобождаването на турските заложници.

Турция има по-различни интереси от тези на международната коалиция. Според Анкара въздушните удари няма да доведат до свалянето на режима в Дамаск, а тъкмо обратното – ще му позволят да укрепи позициите си, ако липсват други бунтовнически сили, които да запълнят вакуума, оставен от ИДИЛ. Следователно Анкара настоява въздушната война да бъде допълнена с установяването на буферна зона. Тази идея бе спомената от Ердоган, когато обеща да съдейства за завръщането в Сирия на милион и половина сирийски бежанци. Турският президент добре разбира, че най-силният му коз е кюрдският и с него може да оказва въздействие върху международната общественост и преди всичко на американската администрация за променяне на политиката на САЩ. След възмущението на световната общественост от третирането на иракските язиди Турция е убедена, че е в състояние да изнуди съюзниците си по начин, който преди това направи сирийският режим.

За Анкара създаването на буферна зона ще реши редица важни проблеми:

1. Това ще ускори падането на режима в Дамаск, което продължава да е първостепенна цел за Ердоган. Турското виждане обаче не се споделя от Вашингтон, където се смята, че подобна буферна зона ще доведе до разделянето на Сирия особено в условия, при които международната общественост няма ясна идея как да бъде решен сирийския проблем.

2. Подобна зона ще позволи на Турция да се представя като защитник на кюрдите в по-голяма степен, отколкото Техеран и арабските държави. Това на свой ред ще позволи на Ердоган да изиграе ключова роля в изграждането на новия Близък изток. Подобен поврат би компенсирал намаляването на влиянието на Турция по палестинския проблем, както и неуспеха на съюзниците на Анкара (Мюсюлманските братя) в Египет.

3. Създаването на подобна зона ще засили турските позиции в преговорите с лидера на ПКК Йоджалан, което ще позволи реализирането на визията на Ердоган за решаването на този проблем до края на управлението му през 2023 г.

Турското изнудване

След като преди година турското правителство не успя да превърне кюрдския град Сири Кание в своеобразен троянски кон, сега Анкара счита че Кобане е по-подходящ за целта. Турция разбира, че съюзниците на Партията на демократичния съюз не са в състояние да предоставят на защитниците на града каквато и да е помощ или сухопътна подкрепа при сегашната обсада от Анкара и от джихадистите. Затова ПДС няма друг потенциален съюзник, освен Турция, от когото да очаква помощ.

Не случайно лидерът на партията Салих Муслим посети Анкара за да моли за допълнителна помощ, въпреки че добре знае условието на турците: ПДС да прекрати връзките си със сирийския режим. Това не изненада наблюдателите, които отчитат твърдото намерение на Анкара да лиши режима в Дамаск от претенциите му, че защитава малцинствата. На свой ред това би позволило на Ердоган да ограничи влиянието на иранско-сирийския тандем върху кюрдите. Сред целите му е също така да окаже въздействие за антисирийска преориентация на ПДС. Това на свой ред би довело до сирийски бомбардировки срещу кюрдските градове, които ще последват съдбата на другите центрове на бунтовническите сили.

Този сценарий би накарал американската администрация и международната коалиция да преразгледат позицията си спрямо сирийската криза и в крайна сметка да приемат турското предложение за буферна зона за защита на кюрдите по подобие на буферната зона в Ирак, наложена през 1991 г. Засега турското правителство не проявява загриженост за съдбата на бежанците, които се насочиха към границите на Турция, след като селата им бяха окупирани от джихадистите. Очевидно е, че броят на жертвите при тази бежанска вълна не е бил достатъчен, за да се окаже международен натиск върху Турция. Тук отново трябва да си зададем въпроса за връзките между правителството на Ердоган и ИДИЛ, особено след освобождаването на турските заложници. Мнозина наблюдатели се питат каква е била цената за тази размяна. Говори се, че в навечерието на тяхното освобождаване над 20 коли на ИДИЛ са приминали през сирийския граничен пункт Тел Абиад, намиращ се под контрола на джихадистите.

Повече по темета – рубрика „Турция разбулена“.

Последни Новини

ВМРО: Готвят ли нова сглобка ПП-ДБ и ГЕРБ?

Днес Деница Сачева е заявила, че времето на сглобката не е било загубено. По думите ѝ имало постигнати нелоши текстове по едно...

Карлос Контрера: Новият бюджет на София гарантира хаос, анархия и пълен батак

Зачеркнаха всичките ни добри идеи и за транспорт, и за инфраструктура, и за екология, и за образование и спорт, посочва общинският съветник...

Каракачанов: Може да се появи политическа алтернатива, която да предизвика интереса на отвратените от сглобката

Според мен и вчерашният позорен ден в парламента и целият този пазарлък, който горе-долу от един месец тече, отврати българите. Тук има...

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir