Крайно време е българските политици да разберат нещо много просто: народът ги избира, за да служат на нацията и на интересите на България, а не да си чешат езиците със празни риторики и да си търсят работа в чужбина
В ексклузивно интервю за Bulgaria-news лидерът на ВМРО говори за отношенията с Русия, обстановката в Турция и рисковете пред България
Красимир Каракачанов и Явор Нотев са първата официално обявена кандидат-президентска двойка за изборите наесен. Двойката е подкрепена от Патриотичния фронт и „Атака“, а кандидатурата бе издигната от Инициативен комитет. Издигащите Каракачанов смятат, че поради описаните причини „България има нужда от нова, мощна национална алтернатива“ и за това представените в парламента „партии и коалиции от национално-патриотичното пространство“ трябва да излъчат кандидат-президентска двойка.
– Господин Каракачанов, каква е Вашата оценка за шансовете на кандидат-президентската двойка на Патриотичния фронт и „Атака“ да пробие изборната хегемония на ГЕРБ?
– Аз мисля, че шансовете са големи, защото от всички политически формации, които са парламентарно представени, виждаме какво се случва: в дясно разединение и противопоставяне, в ляво разединение и скандали, патриотичните формации бяха единствените, които без да вдигат излишен шум, без да правят публични преговори, разговори и да приказват за себе си в рамките на два-три месеца успяха да консолидират усилията си и да излязат с обща кандидат-президентска двойка. Постигна се нещо, което много хора смятаха за невъзможно – заедно да излязат НФСБ и „Атака“, две формации, които доста се критикуваха преди това. Показателно е, че много хора, които ме срещат тези десетина дни, откакто обявихме нашата кандидат-президентска двойка, казват „Браво, Вие сте единствените, които разбрахте, че съединението прави силата и че България има нужда от консолидация, а не от допълнително разединение“. Така че аз мисля, че шансовете са много добри и това е нашата амбиция: на първия тур балотаж и на втория тур, с Бога напред, начело на надпреварата.
– Известно е, че имаше търкания между Патриотичния фронт и Атака. Сега излизате заедно.
– Това показва само едно – патриотичните формации в България много ясно оценяват ситуацията, която е и в България, и в заобикалящия ни свят, и всички предизвикателства и опасности пред сигурността на България и за това успяха да загърбят някои стари конфликти, които са били до голяма степен на личностна основа. Точно това е необходимата политика в България.
– Това сближаване само за президентските избори ли е или очаквате да продължи и в бъдеще?
– Това е втората крачка, която сме направили. Първата крачка беше на изборите 2014-та година, когато две от трите патриотични формации, а именно НФСБ и ВМРО се обединиха в Патриотичен фронт и видяхте резултатите на парламентарните избори бяха много добри. Втората крачка е обединението между Патриотичния фронт, НФСБ и ВМРО, и „Атака“. Това е втората полезна и правилна крачка. От там нататък президентската кампания и съвместната работа в парламента са следващия етап, на базата на който това обединение ще бъде затвърдено. Нашата амбиция е едно много силно представяне на следващите парламентарни избори, когато и да са те, било предсрочни, било редовни.
– След проведения разговор с Владимир Путин премиерът Борисов обяви, че е оптимист, а Путин бил добронамерен към България. Това индикация ли е за сближаване на отношенията с Москва? Как виждате бъдещето на енергийните проекти за газовия хъб „Балкан“ и за АЕЦ „Белене“?
– Аз винаги съм казвал, че България трябва да деидеологизира отношенията си с Русия, както го правят повечето западни държави. Между другото както го правят и Съединените американски щати. Защото забележете един много прост факт. От както Европейският съюз наложи икономически санкции срещу Русия, от което пострада европейският бизнес, стокооборота между Щатите и Русия се е удвоил. Това едно. Второ. Европейците критикуваха „Южен поток“, но нямаха нищо против да се реализира „Северен поток 2“. Тоест идеологията си е идеология, икономическите интереси и интересите на България са над всичко. Така че стъпката на премиера Борисов е в правилна посока. С Русия трябва да имаме много ясен, добронамерен диалог, при много ясно отчитане обаче на българския национален интерес. И от тази гледна точка възниква следният въпрос. Защо толкова дълго време слушахме едно или друго икономическо лоби от Запад, което провали енергийната политика на България? Връщам се малко по-назад от времето на затварянето на 1-ви и 2-ри и 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. На всички беше ясно още тогава и още тогава съм го казвал, това беше 2001-ва, 2002-ра година, че натискът да затворим първите четири реактора на „Козлодуй“ е абсолютно икономически натиск от няколко западни държави, а затварянето не беше от гледна точка на някаква сигурност. Защото блоковете бяха изключително сигурни и произвеждаха най-евтината енергия в Европа. Явно това пречеше и всички знаем, на кого пречеше – на тези, които инвестираха в румънската ядрена централа, френското и гръцкото лоби. Те лобираха и натискаха България, а ние пожертвахме енергийните си интереси и от това нещо загубихме милиарди.
След което последва натискът да не се реализира АЕЦ „Белене“. Сега се оказва, че сме се сдобили с един реактор, който ни струва 600 милиона евро, трябва да ги платим и всеки ден плащаме 167 хиляди евро лихва. Всеки божи ден. И възниква въпросът: Тези, които налагаха своите икономически интереси, сега ще поемат ли масрафа, като се казва, ще поемат ли част от загубите на България? Аз мога да Ви кажа отговора – не, няма да го направят. И тогава възниква другият въпрос: А защо постоянно трябва да слушаме този или онзи, да реализираме чужди интереси, а сметката да плаща най-бедният европеец – българинът?
Политиката на Борисов в последните няколко дни, да възстанови контактите с Русия по енергийните проекти, е правилна политика. Въпросът е, че трябва да се договорят правилните условия и добрите от икономическа гледна точка условия за България. Всичко останало е едно празно политическо говорене, от което България нямаше никаква полза. Погледнете какво се случи. След конфликта между Турция и Русия, когато Турция свали руски изтребител, беше официална политика на Русия да се ограничи потокът от руски туристи към Турция. Това са 4 милиона човека годишно. България вместо да предприеме политически стъпки, подобно на Гърция, Кипър, Италия, да свали цената на визите или да издава визи на аерогарите на място, т.е. да облекчи привличането на тези руски туристи, българският президент държи речи, български министри искаха да правят флота съвместно с Турция против Русия. От това нещо България претърпя икономически загуби.
Крайно време е българските политици да разберат нещо много просто: народът ги избира, за да служат на нацията и на интересите на България, а не да си чешат езиците със празни риторики и да си търсят работа в чужбина, както се случва и до сега. Заел си някакъв пост в България и гледаш да се подмажеш някъде – било в Европа, било в НАТО, да те вземат там на работа, жертвайки обаче българските интереси. Това са неща, които всички трябва да са си взели поука от тях и да не ги повтарят. Другото се нарича национално предателство. Нищо повече.
Заговорихме и за Турция. Какъв е Вашият коментар на проведения огромен митинг в Истанбул? Дали той беше в подкрепа на демокрацията или на самия президент Ердоган?
– Аз мисля, че отговорът е много прост за всички. Вижте изказванията на германски политици, вижте изказванията на австрийския външен министър. Естествено, че в Турция имаше един опит за преврат или военен бунт, но истинският преврат стана на другия ден, когато Ердоган започна масовата чистка в обществото, отстранявайки всички онези хора, които той нарече привърженици на Гюлен. Всъщност голямата част от тези хора, които бяха арестувани, уволнени – и генерали, и прокурори, и съдии, и адвокати, и учители, са всъщност привърженици на светската държава Турция, а не на ислямизирания вариант на Ердоган. От тази гледна точка всички тези арести на 62 хиляди човека, ако не са станали и повече, уволнения, всички тези митинги са част от плана на Ердоган да управлява Турция еднолично, да промени конституцията, да придобие правомощия като президент, каквито до сега турският президент никога не е имал и да управлява еднолично.
Друг е въпросът обаче какво правят български политици на тези митинги? Това е големият въпрос и ми е много интересно да чуя мнението на колегите от Реформаторския блок. Техен коалиционен партньор (бел.ред. Касим Дал), техен кандидат за депутат ходи по тези митинги.
Ние няма ли да си отговорим в края на краищата откровено на въпроса „Какво се случва в Турция?“. Турция се ислямизира, а още от времето, когато Ердоган беше министър-председател Турция води неоосманистка политика. И България е част от плановете на Турция за икономическо и политическо влияние в онези региони от бившата Османска империя. Вижте какво става със Сирия. Турция е един от главните виновници за положението в Сирия. Вижте как Ердоган използва тези 2-3 милиона нелегални имигранти като шантаж срещу европейците, включително и срещу нас. И ние сме, както се казва, на прага на опасността. Ние ще бъдем първите, заедно с гърците, които можем да бъдем пометени от една вълна от 1-2 милиона нелегални имигранти, ако те бъдат пуснати. Така че от тази гледна точка трябва да се разсъждава прагматично и национално отговорно. От тук нататък идеологията и празното говорене трябва да минат, не на заден план, а на последно място.
– А как виждате възможностите на България да противодейства на риска, които очевидно съществува откъм юг, ако Ердоган наистина пусне бежанците към нас?
– България трябва да има много ясна позиция и много категорична. Първо, аз го казах още преди две седмици, България трябва да заяви, че тя едностранно замразява изпълнението на Дъблинските споразумение. Тоест връщането на нелегални имигранти, които са регистрирани в България, а сега са отишли в трети страни, защото това не е решение на проблема. Това е част от проблема.
Второ, България трябва да заяви, че иска помощ в жива сила и техника, а не само в потупване по рамото от страните-членки на НАТО и Европейския съюз, за защита на своите граници, които са и европейски граници. Жива сила и техника.
Трето, България трябва да заяви и това да стане публично достояние, че няма да допусне нахлуването на българска територия на големи маси хора, включително и използвайки силата на своите институции, полиция и армия, за да ги възспре. Това трябва също да е ясно. Защото няма нито международен документ, т.е. нито международен акт, нито български закон, по който да се счете за нормално хиляди или стотици хиляди хора да нахлуят силово на твоя територия и ти да ги оставиш да го направят. В края на краищата защо поддържаш армия и полиция, ако ще позволяваш подобни неща.
Видяхме какво се случи миналата година на гръцко-македонската граница, от там в Сърбия, Унгария и т.н. Това са неща, които трябва да заявим ясно и категорично и да поискаме. А ако някой в Европа, било в Германия, госпожа Меркел или там някой друг европейски политик, искат да приютяват подобни хора, могат да го направят по цивилизования начин. Чартърни самолети или редовни самолетни линии и да ги товарят от турските лагери и да си ги докарват на тяхна територия. Няма нужда всички тези хора да бъдат унижавани, да плащат пари на разни каналджии, да бъдат грабени, да мизерстват, да минават нелегално границите, да минават пеша хиляди километри. Ако някой ги желае в Европа, да бъде така добър да си ги натовари на самолетите и да си ги докара директно. Защо трябва да минават като хуните през цяла Европа?
