Думите на Путин за кирилицата са реакция на приемането на Черна гора в НАТО, каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю пред Георги Георгиев, в. „24 часа“.
– Г-н министър, какви са основните изводи за България от срещата на върха на НАТО в Брюксел? Вие участвахте в нея като член на делегацията, водена от президента Румен Радев.
– В Брюксел ние потвърдихме готовността да изпълним ангажимента за нарастване на разходите за отбрана и сигурност на 2% от БВП, който бе поет на срещата на върха в Уелс. Това е главното. Освен това обсъдихме ролята на НАТО в борбата със световния тероризъм. Единодушно бе мнението, че тероризмът е глобален проблем и атентатът в Манчестър потвърди този извод недвусмислено.
– Какво е усещането да стоиш очи в очи с такива световни лидери като Доналд Тръмп, Ангела Меркел, Тереза Мей, Еманюел Макрон?
– Участвал съм в много международни форуми, но нивото бе друго. В четвъртък в Брюксел видях фигури от световния елит – хора, които наистина правят историята.
– Генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви, че е силно впечатлен от българския президент и от българския министър на отбраната. Какво си казахте с него?
– Срещата със Столтенберг бе втора за последните 2 седмици. Повече говорихме на първата среща миналия четвъртък в неговия кабинет в централата на пакта. Тогава заявих, че
България
е обградена от
огнища на
напрежение.
И тук не става дума само за Близкия изток и нелегалната миграция от Турция, не само за проблемите в района на Черно море, но и за напрежението, което тлее в Западните Балкани.
– Но в съседна Македония се вижда изход от политическата криза?
– Това обаче не намалява градуса на напрежението, което тлее в Западните Балкани. Междуетническите конфликти в региона остават, не намалява и външното вмешателство, което вместо да успокои страстите, ги нажежава. Ако по време на югославската криза преди 22-23 г. помежду си се биеха хървати, бошняци и сърби, то сега там се инфилтрират ислямски терористи от Близкия изток.
– Освен за повишаване на средствата за отбрана Столтенберг обърна специално внимание и на развитието на отношенията с Русия.
– На срещата категорично бе подчертано, че с Русия трябва да се води диалог. Хареса ми една формулировка на Столтенберг, която гласи, че това, че НАТО трябва да придобива нови способности за отбрана, не означава, че диалогът с Русия е затворен. Вратата за политическия диалог с Москва винаги трябва да е отворена. Това е разумният подход на отношенията НАТО-Русия. Защото европейската цивилизация, част от която е и Русия, е подложена на сериозно изпитание от ислямския екстремизъм, който изобщо не подбира форми и средства за налагане на своите догми. Тезата на Столтенберг бе подкрепена както от немския канцлер Меркел, така и от новия френски президент Макрон.
– Това, че едно от първите Ви интервюта, след като поехте постовете на вицепремиер и министър на отбраната, бе за руската агенция ТАСС, бе прието едва ли не като някакъв знак. В същото време Вие особено остро разкритикувахне думите на руския президент Путин, че славянската писменост иде от македонските земи.
– Първото ми голямо интервю бе за българска медия. А интервю за ТАСС аз изобщо не съм планирал. Просто на 9 май кореспондентът на агенцията прояви съобразителност и дойде малко по-рано пред Паметника на незнайния воин, където бях отишъл да поднеса цветя по случай Деня на Европа. Въпросите му бяха интересни, а който ме познава, знае, че не обичам да се крия зад общи фрази. Аз съм привърженик на диалога с Русия и на балансираните двустранни отношения при отчитане на българския национален интерес. Но това по никакъв начин не ме възпира при изказвания като това на Путин за кирилицата
да защитя
историческата
истина и
българската
кауза.
За мен изказването на руския президент, макар да има своето геополитическо обяснение, е неприемливо.
– Какво е геополитическото обяснение?
– Според мен думите на Путин за кирилицата са своеобразен реверанс към Македония след приемането на Черна гора в НАТО. Историята помни, че своето съществуване като самостоятелна държава Черна гора е дължала изключително на Русия. През годините Черна гора е била в много по-голяма степен проводник на руската политика на Балканите, отколкото Сърбия. Черногорски принцеси са се женели за руски князе и т. н. Затова след като загуби Черна гора днес Москва активизира влиянието си в региона именно в Македония.
– Задоволява ли Ви обяснението, че изразът „македонски земи“ трябва да се разглежда като географско понятие?
– Не, разбира се. Защото това просто не е вярно. Българската азбука, подчертавам българската, а не славянската, е дошла не от македонски земи, а от Плиска и Преслав – столиците на тогавашната българска държава. И това, че българският княз Борис и по-късно цар Симеон са разпространявали българската писменост и са създали книжовната школа в Охрид, не означава, че един регион от българското царство е имал по-голямо значение за утвърждаването на славянската просвета и култура.
Няма да е лошо
г-н Путин да
посети Охрид
и да надникне в църквата „Света София”, където все още стои надписът „Климент от рода на мизите”. Което означава, че за разлика от много български духовници и възрожденци светецът Климент Охридски не е роден в днешна Македония, а някъде в Северна България.
Много ми е интересно как ще реагира президентът Путин, ако примерно българският му колега обяви, че руската държавност и руското православие идват от украинските земи. Тъй като е исторически факт, че не Москва, а Киев е бил центърът на руската държавност и православна вяра.
– И да минем към проблемите на армията. Лидерите на НАТО задават курс към повишаване на разходите за отбрана, но, доколкото знам, на едно от първите заседания на Министерския съвет финансовият министър не е откликнал на ваше настояване за повече пари за армията. Така ли е?
– Не може да се каже, че не е откликнал. Той също като мен и вътрешния министър приема извода, че средствата, заделени за сектор „Сигурност”, са недостатъчни.
Дали сме становище на Министерството на отбраната за необходимите средства и разговорите тепърва предстоят. Нали не си мислите, че на втория ден от поемането на властта парите ще потекат като река! Има бюджетно планиране и няма как да не се съобразяваме с него.
Искам да уверя обществеността и личния състав на армията, че Министерският съвет и лично премиерът Борисов са запознати подробно с причините за некомплекта от 5500 войници, които напускат главно заради ниското заплащане.
Никой не е казал, че пари няма. Но в такива случаи трябва
да се преценят
нуждите и
на други сектори от
обществения живот.
– Тези дни премиерът Борисов изненадващо обяви, че няма да се бърза с купуването на нови изтребители. А само преди месец служебното правителство прие решението на експертна комисия, според което шведският „Грипен” е най-подходящ за българските ВВС.
– Това, което е казал премиерът, не е негова приумица, нито е изненада. То е плод на сериозни разговори в Министерския съвет от гледна точка на приоритетите в целия сектор „Сигурност”. Взета е предвид и военната експертиза, която говори, че най-тежко е положението в Сухопътните войски – най-многочислената част от Българската армия. Не достигат както хора, така и съвременна техника. А единствените утвърдени проекти за модернизация са за авиацията и за флота.
– Да разбираме ли, че се ускорява проектът за бронираните машини?
– Това е един от основните проблеми пред командването на Сухопътните сили. Категоричен съм, че не бива да се фаворизират един вид въоръжени сили за сметка на друг. Знаете, че в последните двадесетина години сериозни средства бяха вложени за купуване на нови самолети и хеликоптери, но не и за БТР-и. Флотът пък получи няколко стари фрегати.
Затова днес
трябва да дадем
дължимото на пехотата
и на Специалните сили.
Защото при евентуална кризисна ситуация именно те ще понесат първия удар.
Кого пратихме на границата при нашествието от нелегални мигранти, кой участва в мисии на НАТО зад граница, кой спасяваше хората при пожари и наводнения, кой пробиваше преспите при тежките зими в планините и Североизтока?! Все Сухопътните войски.
А кой излезе на улиците на Брюксел и Париж след терористичните актове – Специалните им сили.
– Но нали това не означава, че проектът за изтребителите отива във фризера?
– Категорично не. Лично аз смятам, че всички проекти за модернизация трябва да се движат успоредно и да се реализират според приоритетите.
– Президентът Радев обаче заяви, че така се подменя решението на парламента, с което са утвърдени двата инвестиционни проекта за самолети и кораби?
– В никакъв случай не се подменя решението на парламента. Просто нещата почват да си идва на местата. Миналата година в комисията по отбрана многократно съм подчертавал, че се пренебрегва тежкото състояние на Сухопътните сили. Но защо говорим само за пехотата и авиацията?! Според мен
години наред не се
обръща сериозно
внимание на
зенитноракетните
войски,
които срещу много по-малко пари биха могли да отблъснат евентуални въздушни атаки. Те са много мощен възпиращ фактор, а за тях почти нищо не се говори.
Все пак армията не се състои само от изтребители. Освен това в руските изтребители има още живот. Сам президентът Радев твърди, че те разполагат с ресурс поне до 2028 г. Знаете, че текат обществени поръчки за доставки на нови двигатели и резервни части за МиГ-29. След връщането на завод „Авионамс” се открива простор за ремонт и поддръжка на самолетите тук, в България, вместо да ги караме в Русия или в Полша. Покупката на нови изтребители е изключително скъпа. Със суми от рода на 1,5 млрд. грешки не бива да има.
– Президентът не бе доволен и от изтеглянето на доклада за състоянието на армията. Нали нямате намерение да обявите, че армията е в цветущо състояние?
– Никога не съм твърдял това. И в миналия парламент съм бил категоричен, че армията страда от хронично недофинансиране като резултат от системното подценяване на нейната роля.
Според мен идеята на този доклад е не само да констатира, а да прави конкретни препоръки. Затова и го изтеглихме. Специално искам да кажа, че констатациите на доклада за състоянието на войската са точни.
Президентът много правилно каза, че когато скъсаш епикризата, няма да излекуваш болния.
Моята идея е след
епикризата да се
направи рецептата
и да се назначи
лечението.
Освен това не съм съгласен със заключението от доклада, че армията не е в състояние да изпълнява конституционните си задължения. Така се хвърля едно незаслужено обвинение върху войниците, сержантите и офицерите.
Истината е, че за незавидното състояние на армията са виновни не военните, а политиците, които години наред разсъждаваха, че като влезем в НАТО, може да не отделяме пари за отбрана. Сиреч някой друг ще ни свърши работата. Нека спестим това поредно унижение на армията.
– Това, че ще променим една дума, ще означава ли, че армията е по-боеспособна?
– Не, разбира се. Важното е държавата да промени отношението си към армията. Което на първо време трябва да се изрази в подобряване на финансирането и в издигане на нейния авторитет в обществото. Мисля, че това е по силите ни и ще го направим.
