Ген. Радев не ми е конкурент в патриотизма! Кога БСП е патриотична – в коалиция с ДПС или сега?
Това заявява в интервю за агенция „ПИК“ Красимир Каракачанов.
Красимир Каракачанов е депутат, лидер на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт. Той бе издигнат от обединените патриоти за кандидат-президент. Каракачанов разкри ексклузивно пред ПИК дали възприема левия кандидат за държавен глава ген. Румен Радев като патриот, колко български генерали, включително и бившия вицепрезидент ген. Ангел Марин, са били кандидати за депутати на ДПС, кои са най-големите заплахи за България и към какви дебати ще предизвиква опонентите си на предстоящия вот.
– Г-н Каракачанов, левицата издигна ген. Румен Радев за кандидат-президент. Вас, като патриот, тази кандидатура поставя ли Ви в затруднена и неизгодна позиция, защото той е генерал от българската армия и това предполага явна патриотична ориентация?
– Досега не съм чул. Патриотизмът не е да си генерал, майор или ефрейтор. Патриотизмът е в това какво си правил до момента от гледна точка на това да отстояваш принципно националните интереси в една, втора, трета и пета фаза не само по темата авиация, но и в нещо друго. Така че патриотизмът не е етикет, който някой си залепва.
– А какво е патриотизмът?
– Когато аз казвам, че ВМРО е патриотична организация или ВМРО е патриотична коалиция, всеки се сеща какво сме правили през последните 25 години и няма нужда да обясняваш какво разбираш под патриотизъм. Когато БСП каже: ние сме патриоти, обикновено човек се сеща за две коалиции с ДПС и си казва: това е хубаво, че сте патриоти, ама кога станахте? Ако кажат: ние сме лява коалиция, това е чудесно.
Но възниква въпросът кога точно през последните 25 години бяхте патриоти – когато Жан Виденов нарече Западните покрайнини Източна Сърбия ли бяхте патриоти? Когато първо бяхте против НАТО, а после за НАТО ли бяхте патриоти, когато през 1995 г. говорехте, че първо трябва да признаем реалностите и да признаем македонска нация ли бяхте патриоти? Когато направихте първата коалиция с ДПС, а можехте да я прескочите, защото тогава гласовете на БНС и на НДСВ можехте да направите коалиция без ДПС, ли бяхте патриоти? Или когато направихте втората коалиция с ДПС ли бяхте патриоти?
Така че има много въпросителни. Патриотизмът не е етикет, който можеш да си сложиш като една значка на ревера и да кажеш аз от тая сутрин съм патриот. Той се доказва. Мисля, че за 25 години аз съм доказал какъв съм бил и не съм си сменял позицията нито веднъж. В това, което съм говорил като политик до сега, моите тези са ясни и не са се променяли. И за съжаление винаги съм се оказвал прав. Дори когато през 2001 г. ме калесваха за министър на отбраната, обяснявах на БСП, че не трябва да правят коалиция с ДПС, защото това е пагубно за страната, но те предпочетоха да я направят.
– Защо толкова много се набляга на патриотизма преди тази кампания?
– В момента е модерно да си патриот, защото всички виждат, че хората се притесняват от тази миграция, от това което се случва в Близкия Изток, от това, което се случва в Турция. Но аз тези неща ги говоря от много години. През 2010 г. заедно с Валери Симеонов събирахме подписи за референдум и събрахме 334 000 подписа за това да се проведе референдум дали България да подкрепи Турция за ЕС. Не видях тогава БСП да ни подкрепи. Напротив, тогава те бяха против това допитване и се извиняваха за възродителния процес.
Така че патриотизмът сега явно е модерен, но той се доказва с дела, а не със значка на ревера.
– Много от анализаторите, наблюдавайки тези движения по издигането на генерали за президент и пророчествата за генералски битки на тези избори, започват да твърдят, че в момента са нужни не генерали, а интелигентни дипломати и балансьори на националния ни интерес. Вие на какво ще заложите и какво разбирате под балансиран национален интерес?
– Първо трябва да кажем, че генералите винаги са необходими, за да ръководят армията. А политиците винаги са необходими, за да вземат разумни мъдри политически решения, за да върви страната напред.
Ако говорим за генералска битка, се сещам за войната на генералите срещу капитаните по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Капитаните спечелиха войната.
За мен професията на военен е достойна професия, но имаше няколко български висши офицери и генерали, които след като напуснаха службата, отидоха за кандидат-депутати на ДПС. Например предишният шеф на авиацията Симеон Симеонов. А имаше и още.
– Какви други кандидатури очаквате да излязат на попрището на патриотичните битки?
– Гледам, че и РБ спрягат генерал. ГЕРБ спрягат генерал – там той е един. Но патриотизмът не е длъжност, не е идеологически етикет. Той е въпрос на характер, въпрос на възпитание и въпрос на проявление. Аз винаги съм смятал, че патриотизмът не бива да се вади като някакъв временен интерес, понеже е модерно и в момента носи гласове. Патриотизмът е въпрос на убеждение.
Защото ако утре ситуацията в Турция се успокои, от БСП ще бъдат ли пак патриоти? Искам да чуя от БСП ясна и категорична позиция по темата Турция. А ген. Марин, който беше вицепрезидент на БСП, но роденият в Батак ген. Марин беше кандидат за депутат на ДПС. Поне трима български генерали са такива. Не бих нарекъл това патриотично дело.
– В момента напрежението се нагнетява и на границата между Русия и Украйна. Макар и далеч, това също ли поставя под заплаха България, ако се разрази мощен военен конфликт?
– Струпването на руски войски по границите на Украйна е вследствие на струпването на натовски войски на границата с Русия на територията на Прибалтика. Това е реципрочна мярка и тя е повече дипломатическа, отколкото военна. Те просто искат да покажат, че след като те вкарват там допълнителни военни сили и правят военни учение, руснаците също ще направят такива, за да е ясно, че и те са там.
Но аз лично съм убеден на 1001%, че ако възникне конфликт, той няма да е на границата между ЕС и Русия. Конфликтът вече съществува. Той съществува от 10 г. в Близкия Изток. Там отначало от една страна ЕС и САЩ, от друга страна Русия, си мериха мускулите, заставайки на две различни страни. В един момент обаче американците и европейците разбраха, че т.нар. „умерена опозиция в Сирия““ е същата като ИДИЛ, няма никаква разлика – и едните, и другите са крайни ислямисти и по същество и по всички определения и договори са терористи и трябва да бъдат поставени извън закона. Кога Европа разбра това? Когато руснаците отидоха и показаха какво могат като авиация руските ракетни войски срещу ИДИЛ.
Така че конфликтът е там, той съществува. Хубавото е, че през последните 8-9 месеца има реални разговори и това се случи след атентатите в Париж, когато Оланд направи совалката, отивайки в Москва, във Вашингтон с идеята да направи тази голяма коалиция на цивилизованите страни срещу радикалния ислям. Оттогава тече някакъв друг процес.
Преди това обаче т.нар. умерена опозиция бяха добрите, ИДИЛ бяха лошите. Един български външен министър дори ги доведе в Правец да ги обучават – хора, за които имаше международни заповеди за арести издирване. Преди това обаче Щатите и европейците започнаха да обучават и да въоръжават т.н. опозиция „Ал Мусра“ и се оказа, че и хората, които обучаваха, и оръжията, които им даваха буквално на другия ден се озоваваха в ръцете на ИДИЛ. И трябваше руснаците да се намесят по един много категоричен начин с авиации и ракети, за да се види за какво тава дума.
Така че ако има опасност за България и ЕС, тя идва оттам. Но ако бъдем откровени докрай, вината за това, което се случва там, не е на Щатите и на европейските държави. Те са виновни, че разбиха режимите в Близкия Изток и смениха светските военни диктатори с анархия.
– А как един кандидат-президент, който защитава националните интереси ще ги подели между Русия и Турция при положение, че двете държави рязко затоплиха отношенията си?
– Няма нужда да поделяш никакъв национален интерес. Българският национален интерес не зависи нито от Русия, нито от Турция. Той зависи от това да водиш балансирана, нормална и най-вече прагматична политика. Това, че ние трябва да развиваме добри отношения с Русия и на политическо, и на икономическо ниво, няма нищо общо с това, че гласно, без да се притесняваме трябва да изразяваме нашите интереси към това, което се случва в Турция. А техните двустранни отношения са си тяхна работа.
А истината е т.нар. затопляне между Турция и Русия е чисто политически ход от страна на Путин. Така се получава, че Ердоган вече става все по-нежелан от Запада, понеже излиза, че се е продал на Москва и от това той само губи. А Путин нито ще възстанови ядрените проекти в Турция, нито ще възстанови т.н. проект „Турски поток“.
Т.е. това ръкостискане на Путин с Ердоган и приемането му в Москва беше повече отмъщение за руския самолет, отколкото реално затопляне, защото след като свали руския самолет и се озъби на Русия Ердоган спечели един крайно антируски кръг и в НАТО, и в САЩ, и в ЕС. Това, което всъщност направи Ердоган, клякайки в Москва, е, че всъщност загуби подкрепата си от тези среди.
Така че Ердоган е обречен. Въпросът не е дали ще си отиде, а кога ще си отиде и дали, докато си отиде, ще направи други бели. България трябва да търси и да декларира добросъседски отношения с Турция, но по никакъв начин да не позволява Турция да се намесва във вътрешните ни работи.
Да, Турция е по-силна и икономически, и военно. Но това не означава, че ние трябва да се съгласяваме да финансира Главното мюфтийство в България. Какво прави главният мюфтия и няколко души от мюфтийството на митинг на Ердоган преди две седмици? Какво прави той на партийни форуми на неговата партия – български гражданин, който ръководи български граждани?
Ако българският патриарх Неофит си бе позволил да отиде на конгреса на Путин или ако Светият синод се издържаше със заплати, получени от Руската православна патриаршия, какво щеше да е мнението на соросоидите и на умните и красивите в България, нямаше ли да ги нарекат рубладжии, агенти за влияние и руски шпиони. Но сега мълчат като бити за това, че български политик, чиято партия е в управляващата коалиция, отива в Турция и подкрепя Ердоган.
Затова имаме законодателна инициатива, която да забрани което и да било вероизповедание в България да се финансира от външни фондации, външни фирми и т.н. Защото българският народ има една приказка – който плаща, той поръчва музиката. Когато на имамите и Главното мюфтийство не им плаща държавата България, плаща Ердоган и те ще слушат него.
Но възниква въпросът дали българските турци и мюсюлмани, както и ние, като общество, имаме интерес да бъдат под такова влияние. Отговорът е не. Това, че ние искаме добросъседски отношения с Турция, не означава, че сме глупаци, наивници и страхливци и да си затваряме очите. Добросъседските отношения се базират на един принцип – на реципрочност. Ако искаш България да бъде добър съсед, и ти трябва да си добър съсед. Ако ти се държиш недружелюбно, и България не е длъжна да се държи дружелюбно.
– Такива дебати ли се каните да водите с другите кандидати за президент, които се обявяват за патриотично ориентирани?
– Да, очаквам да водя такива дебати и ще ги питам какво отношение имат към всичко това. А как са по темата с циганската престъпност, няма ли нищо да направим, защото така всички отиват и купуват гласовете на циганите, само че от това страдат обикновените български граждани и то предимно електоратът на БСП, който живее в малки градчета, където циганите бият, насилват, грабят и убиват.
Ето това е патриотизмът – не само да кажеш аз съм патриот, направи го, покажи го, прояви го. Така го разбирам аз и от тази гледна точка не се притеснявам от каквато и да било декларативно патриотична конкуренция.
