Аз не смятам, че имам генерални заслуги. Тук има хора, които още преди 17 г. не бяха съгласни с това да се закрива военновъздушното училище.
Така се случи, че усилията на тези хора, които 7-8 години преди аз да стана министър работеха и настояваха за това да се възстанови Висшето военновъздушно училище, се увенчаха с успех. За мен остана задачата да дам последния тласък. Честно казано гордея се с това.
Винаги като историк ме е мотивирало това да направя нещо, а не да разруша нещо. Това ми беше една от амбициите. Даже като член на комисията по отбрана в предишния мандат съм се изказвал многократно и съм настоявал за възстановяването на Висшето военновъздушно училище.
По стечение на обстоятелствата и на положен труд от други хора преди мен, на мен се падна скромната задача да дам последен тласък на усилията в тази посока.
От тук нататък всичко е във Ваши ръце. Една част от Вас сигурно ще се върнат като преподаватели тук, някой от Вас сигурно ще стане началник на ВВВУ, други от Вас сигурно ще поемат командването на ВВС, на базите и т.н.
Пожелавам Ви успех. Най-вече – не се предавайте. Не случайно го казах – едно от нещата, които винаги са ме дразнили, е когато части от обществото пренебрегват българските военни. Аз нямам военни в рода си, но така съм възпитаван. Няма обикновени пилоти и обикновени офицери. Човек, който е сложил пагона и е готов да се жертва в името на останалите, не може да бъде обикновен човек.
Имайте самочувствие. Вие сте лидери, защото сте си поставяли важна задача. Нашата амбиция със щаба на отбраната е била да вдигаме стандарта, за да не съжалявате, че сте направили един благороден избор. Каквото можем още ще направим. От Вас зависи останалото, от Вашия хъс и амбиция и желание за усъвършенстване.
Ще се радвам да се виждаме един ден, идвайки тук. Ако някой от Вас е заел поста началник на Висшето военно училище, подсетете ме за днешния ден.
